/Поглед.инфо/ Оценката за отминалите евроизбори през погледа на един от най-добрите български кардиолози – защо се стигна до тези резултати, от какво боледуват българските политически партии и колко здраво е сърцето им. Какво означават и данните от другите страни в Евросъюза, ще има ли размествания. По всички тези въпроси разговаряме с професор Младен Григоров.

– Каква е оценката Ви за отминалите евроизбори и каква диагноза можете да поставите на обществото и на политиците ни, професор Григоров?
– Гражданската ми оценка е, че когато си много агресивен, обикновено губиш. И резултатите го показаха. Тоест, когато преиграеш в атаките, дори и да са справедливи, но надхвърлиш мярката – а тя е нещо много важно в живота по начало, резултатът е такъв, какъвто и се получи. Смятам, че допреди 10-15 дни настроението в обществото беше едно, но изведнъж то се обърна. И причината за това е гореспоменатата. А и Бойко Борисов взе всичко в свои ръце, доказвайки, че няма нужда от чужд пиар, а от собствената си интуиция.

– Излиза, че усмихнатите в крайна сметка печелят повече от намръщените, както каза един политолог, съгласен ли сте и вие като лекар с тази констатация?
– Винаги е така. И в медицината е добре известно, че 30 на сто от добрия изход на дадено заболяване зависи от вярата на пациента, че ще се получи положително. Тоест, решиш ли да мреш, по-вероятно е това да се случи, както и обратното – решиш ли, че ще оздравееш, това е 30-процентова помощ и за най-добрия лекар в оздравителния процес.

– Добре, но в едно разделено общество, в което има много повече омраза, отколкото симпатия, възможно ли е да се води усмихната кампания, професоре?
– Естествено, че е възможно. Скоро прегледах „Бай Ганьо прави избори“ на Алеко Константинов – ами то почти няма никаква промяна в качествено отношение. Е, няма ги онези „цигански шайки с кръвясалите очи“ и с побоищата, но всичко останало си го има едно към едно – от сто години, че и повече.

– Вие сте кардиолог и то много добър, бихте ли се наели да кажете какви са заболяванията на политическата ни класа, на партиите днес, наблюдавайки отминалите току-що избори? Как са със сърцето те?
– В кардиологията трите основни заболявания са артериалната хипертония, сърдечната недостатъчност и исхемична болест на сърцето. Това е някъде към 80 на сто от заболеваемостта по линия на тази специалност. Наистина не познавам здравния статус на политиците, но разбирам с усмивка метафората във въпроса ви. По отношение на кръвното налягане социалистическата партия – поне нейното ръководство, надмина себе си във въпросната агресия, за която ви споменах. Така че хипертонията там е ясно заболяване, защото се надхвърли мярката.

– А при победителите от ГЕРБ има ли болестни симптоми?
– При управляващите от ГЕРБ въпросът със сърдечната недостатъчност е много сериозен. Изключвам премиерът, който в последните дни откри толкова много заводи и цехове, обекти, карайки с джипа си през цяла България, но сърдечната недостатъчност при ГЕРБ е голям проблем. Защото далеч не всичко от обещаното от тях е направено. Ниските доходи, несправедливостта, корупцията – това хората няма как да го забравят и го виждат. И второ, винаги го подчертавам, но това се отнася най-вече за така наречените патриоти, става дума за липсата на памет в нашето общество, което трябваше да бъде главната им задача. Те са длъжни да възстановят и укрепят паметта за здравата основа, върху която се крепи нашия народ и благодарение на която е оцелял. Това не се получи, никак не се получи. Ако трябва, ще цитирам и Ботев: „Патриот е – душа дава,/ за наука, за свобода,/ но не свойта душа, братя,/ а душата на народа.“ В това отношение те са огромни длъжници на хората.

–Значи и патриотите са болни?

– О, да, част от симптомите, които се срещат в кардиологията, като главоболието при артериалната хипертония, тежката умора при сърдечна недостатъчност, болката в гърдите при исхемичната болест на сърцето, безспорно всички те са налице. Имаме си патология, която се отразява както отдолу нагоре, така и отгоре надолу. Мога да цитирам изключително хубава шопска поговорка: От враo (върха) не се види долo , но от долo се види враo “. Тоест, когато си поставен на пиедестал, не виждаш всичко долу, но отдолу те виждат много добре.

– Ниска е избирателната активност у нас – под 30%, докато в Европа е 51 процента. Сигурно и избирателите боледуват, на какво се дължи това?
– Българинът по принцип е добре ориентиран политически човек и то от много време. Някой път дори е прекалено много и даже влиза в руслото на т.нар. политиканстване. Във всяка една кръчма на село можеш да го усетиш. Именно, благодарение на нашите политици, месеци наред бе набивано на обществото, че тези избори ще бъдат само едно предмостие за падане на властта и за провеждане на предсрочни избори. Българинът така и не разбра, че гласува за парламента в Брюксел, а не в София. Той не е виновен.

– Значи състоянието на обществото в момента е свързано със „здравния статус“ на политиците, така ли?

– Да, така е. Не може обществото да не е зависимо от това, което правят политиците, от това кои „болести“ са засегнали тялото им.

– Каква беше ролята на социолозите – имат ли вина те? Цял месец напомпваха хората с данни, които казваха как нещата са на кантар, как само процент или два могат да решат победа за едните или за другите…
– Социолозите повтаряха непрекъснато, че разликата между първите две партии е в рамките на статистическата грешка – 1-2%, а се получи накрая една доста прилична разлика от над 6 на сто. Никога не съм вярвал на социологически проучвания, защото е ясно, че част от социолозите са на ясла, зависими са. А когато си зависим, е ясна работата. Разбира се, това няма как да го докажеш, но така се разбира. Освен това добре известно е, че повечето медии у нас са повлияни от какви ли не фактори. Аз съм се опитвал през годините да ангажирам различни медии по любимата ми тема – поддържането на българската памет, и със съвсем малки изключения – едно от тях е „Труд“, молбата ми е оставала като глас в пустиня. Политиците са си политици, но смятам, че българските интелектуалци сме в голям дълг към българския народ. Не може да се седи толкова много настрана, от време на време да се критикува, дори плюе, и дотам… Ще цитирам великия полски поет Адам Мицкевич: „Без дух и сърце има скелети само“. А скелетът е медицинско понятие, духът и сърцето са също такива, но са по-важни в живота отколкото скелета.

– Българските десни минаха през различни състояния в последните години, какви „болести“ трябва да лекуват те?

– Разпилените демократи, събрани сега някои от тях, макар и малко, но излизат от тежкото боледуване, в което се оказаха. Може би са прави в тезата си, че не може само БСП да е единствената алтернатива на ГЕРБ. Навсякъде по света дясното не винаги е обединено, като е и във Великобритания сега. И последните години показаха, че социалистите трудно ще са единствени като опозиция. Няма нищо лошо в това да има дясна алтернатива на дясно управление. И дано демократите да успеят да вкарат депутат в ЕП. Но това далеч не е онова дясно като през 90-те години. Така че в това дясно обединение „Демократична България“ болестта е много тежка. При тях са се събрали и трите болести: артериална хипертония, сърдечна недостатъчност и исхемична болест на сърцето.

– В някои страни от ЕС се получиха много интересни резултати, които всъщност са важните – вижте какво стана във Франция, Великобритания… Ще има ли кардинални промени в политиката на Съюза?

– Във Франция резултатите са абсолютно показателни – победата на Марин Льо Пен над президента Макрон е новина. Както се казва, революцията пак започва от Франция. Дано! Само мога да пожелая на нашите патриоти да са такъв тип националисти като френските. Франция винаги е държала на френското – категорично и точно. И тук ще вметна нещо, което ме гложде от известно време. Да молиш виден ръководител на патриотите у нас да издейства от гръцкото правителство само разрешение – не пари, да сложим един кръст на Дойран, и да не ти обърнат никакво внимание. А там на Дойран е една от най-големите наши победи над Британската империя – 11 000 британци загиват срещу 550 войници от Българската армия. Да не говорим за командира на нашите генерал Владимир Вазов, брат на патриарха на българската литература Иван Вазов. И никакво внимание, включително и от този, който отива сега пак в ЕП – Джамбазки. Така че нашите патриоти са в дълг.

– А във Великобритания един човек като Найджъл Фараж, който направи партия на евроскептиците „Брекзит“ шест седмици преди изборите, отвя всички партии. Какво става, професор Григоров?

– До голяма степен това е въпрос на чест и достойнство, казвам го без да симпатизирам на Фараж. Не може една бивша империя и една от великите световни сили в момента да изглежда толкова смешна и жалка. Тя просто изглежда унизително. В Гърция също е много показателен вотът. Гърците доказаха, че са хора на честта.

– Какво бихте искали като гражданин от българските евродепутати, които вече стягат куфари за Брюксел?

– Казвам го като гражданин – добре е тези, които отидат в Брюксел в Европарламента, да знаят, че са българи. А не обратното, че първо са европейци, а след това българи. Още помним как преди ни учеха първо да сме интернационалисти, а после патриоти. Това е все едно ато с най-близките ти хора. Да не уважавам тях, а да държа на тези коло мен – на комшиите. Нашите представители в Брюксел трябва а държат на българското, а след това на европейското. Да пречупват ешенията на ЕС през българския интерес. Защото досега това не се олучаваше. Ние още плащаме данък на това което направи авремето една наша министърка и еврокомисарка, която водеше реговорите с Европейския съюз за влизането ни – Меглена Кунева. ще плащаме данък и за АЕЦ „Козлодуй“ , и за АЕЦ „Белене“ и т.н. ова важи и за ниските субсидии в земеделското стопанство, всичко ръгна оттогава.

– Има ли лек за всички тези „болести“, които са прихванали политическите ни партии?

– Болестите, по-специално вътрешните, по начало са неизлечими, но лечими. Да, българският език е много точен. Искам да кажа, че не може да се получи излекуване, но има лечение и това не е малко. Защото това удължава живота на отделния човек. По същия начин това важи и за обществените ни заболявания, които се опитахме в този разговор да приравним към някои от сърдечните болести. Може някои от тях да са неизлечими, защото има и генетичен фактор – народопсихологията, но така или иначе те са лечими. Което не е малко.

* Проф. Младен Григоров е роден на 12 май 1937 г., трето поколение лекар. До 1997 г. е военен лекар. Директор на болница “Лозенец” във времето, когато се извършва трансформацията є от Правителствена болница. Там създава и кардиологичния център. След това е зам.-директор на ВМА, ръководи отделението по кардиология. Носител е на голямата награда на БЛС за цялостен принос в медицината.