Именници на този ден са: Трифон (от гр. наслада, разкош), Трифона, Труфанка, Трифо, Тричко, но още Веселин, Веско, Весо, Радко, Рачо, Веселина, Веса, Радка, Лозан, Гроздан и други.
Трифоновден е посветен на труда и любовта на българите към лозята, гроздето и виното.
В православния календар Трифоновден (Трифон Зарезан) се чества на 1 февруари (14 февруари по стар стил). На този ден празнуват лозарите.
Свети Трифон е мъченик, който през 248 г. след Христа, при царуването на император Деций Траян, е бил посечен с меч. Роден в град Апамия, Фригия, в Мала Азия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното.
Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест. Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите.
Според традициите рано сутринта стопанката омесва хляб - пресен или квасник. Тя готви и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване". След това всички се събират и избират „царя на лозята". Едва тогава започва общо угощение.
„Царят" е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!". Царят отговаря на благословията с „Амин". След
като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек.
От Трифоновден започват Вълчите празници (Трифонци).
Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. Те се празнуват както следва: 1 февруари - Трифоновден; 2 февруари - Сретение господне и 3 февруари - Свети Симеон. 2 и 3 февруари се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните - за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.
Празникът започва да се чества официално за пръв път през 1962 г. на деня на Свети мъченик Трифон и е обявен за професионален празник на лозаря. Българската православна църква въвежда през 1968 г. Григорианския календар и така църковният празник се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.
Св. Трифон - един от светците лечители, излекувал дъщерята на римския император Гордиан и с това спечелил голяма слава. Осъден е на смърт от Декий Траян и загива мъченически.
Обредна трапеза: прясна пита, пълнена кокошка, печена луканка, омлет, тутманик.
Именници на този ден са: Трифон (от гр. наслада, разкош), Трифона, Труфанка, Трифо, Тричко, но още Веселин, Веско, Весо, Радко, Рачо, Веселина, Веса, Радка, Лозан, Гроздан и други.