Разликата всъщност е огромна. Това е разлика сякаш между отделни символни епохи. Април, като месец за провеждане на парламентарни избори и по-специално датата 4 април, бележи една ключова годишнина за Българската комунистическа партия, а оттам и за нейните правоприемници от БСП. 4 април е дата тъкмо в средата на провеждания от 2 до 6 април през 1956 година Априлски пленум. Това е най-яркият епизод от комунистическо преобразувание в рамките на периода на реалния социализъм, поставил началото на живковизацията в България. Това всъщност е началото на националкомунизма от живкоски тип в български условия. Това е повод Българската социалистическа партия да мобилизира около себе си в предизборна обстановка онзи твърд носталгичен електорат, който да се превърне в основен корпус за гласоподаване в нейна полза.
Април обаче е месец, който ни носи още една годишнина. Тя се оказа много особена в историята на БСП. 80 години от българската окупация в територията на сегашна Република Северна Македония, която по онова време е била част от Кралство Югославия. Тази българска окупация, случила се под флага на нацистка Германия и предвождана от военнопрестъпния пронацистки режим на Богдан Филов, лично мен много пъти ме е карала да се обръщам с призиви към БСП да каже на глас своята оценка за тази окупация и за пронацистката политическа роля не само на Богдан Филов, но и на Борис III. Отговор така и не съм получавал.
Изненадващ отговор, стряскащ, позорен, срамен за тези, за които тезата и ценността антифашизъм е била свята, идва обаче от страниците на социалистическия всекидневник „Дума”. Четох и не вярвах на очите си. „БКП и Македония. Време е за истината” – пише авторът Христо Георгиев. Не ми е познат, не съм говорил с него, не съм го интервюирал.
Първият ми досег с този текст е потресаващ. От него произтичат следните внушения: „За задграничното ръководство на БСП македонска нация като такава не съществува и македонците са българи” – пише Христо Георгиев. Дотук добре. Това се вписва в рамковата позиция на българското правителство и по-скоро прилича на комунистическо мимикриране в опит да не бъдат бити много тежко по време на кампанията, заради тяхното предателство, както досега се твърди, че са македонизирали българите от пиринския край. По-нататък обаче в текста се казва нещо смайващо: „Колкото и невероятно да звучи, дори по време на Втората световна война БКП подкрепя политиката на правителството на Филов в Македония, не толкова с думи, колкото с дела. Разпорежда и призовава македонците да предадат оръжието си на новата българска власт и да не излизат партизани, защото ще се тълкува, че враждуват срещу България.”
Това е написано във вестника, който е официоз на Българската социалистическа партия. Тя пък е правоприемник на комунистическата партия, която години се беше наметнала с красивото наметало на антифашизъм, което сега захвърля демонстративно и брутално, за да се огрее в съвременния национализъм, приписвайки и признавайки дори подкрепата си за политиката на Филов. Само че подкрепата за политиката на Филов тогава означава, че Българската комунистическа партия не толкова на думи, колкото на дело е подкрепяла депортацията на евреите от Македония, не толкова на думи, колкото на дело е подкрепяла политиката на Комисариата по еврейските въпроси, ръководен от Александър Белев. И аз, не толкова на дело, колкото на думи, ще кажа, че името, което е носела комунистическата партия тогава е Българска работническа партия, а това, с което се сдобива, публикувайки такъв текст в своя официоз, е още едно определение – очевидно по трептенето на техните емоции това е било Националсоциалистическа работническа партия на България, подкрепяща пронацистката политика на Богдан Филов. И като се замислите – има ли разлика между работническата партия по времето на Богдан Филов, която е подкрепяла депортацията на евреите не толкова на думи, колкото на дела, както пише авторът на „Дума” и комунистическата партия на Живков, която и на дела, и на думи брутално сменяше имената на българските турци, а които бяха най-непокорни, ги избиваше и хвърляше по концентрационни лагери?
Това е истинският облик на Българската социалистическа партия. Това е ресурсът, с който тя тръгва към тези избори. Може би точно затова Румен Радев слага датата 4 април за провеждането им.
Искам да призова интелектуалния доайен на Българската социалистическа партия Анжел Вагенщайн, ако все още има някъде по чекмеджетата си партийна книжка за членство в социалистическата партия, да я захвърли или да я изгори незабавно. Иначе ще означава, че всъщност е членувал в националсоциалистическа партия.
* „Свободна зона в 9 без 5”
15 януари 2021 – петък
Георги Коритаров
** Позицията на редакцията на Поглед.инфо по темата се различава съществено от тази на автора.
Препоръчително е да прочетете и другата гледна точка.
Христо Георгиев за тюрлюгювеча на Коритаров за Македония и БСП
Дата 16.01.2021 Христо Георгиев
/Поглед.инфо/ Отговор на Христо Георгиев на Георги Коритаровза предаването „Свободна зона в 9 без 5”, 15 януари 2021 – петък
