/Поглед.инфо/ Събитията от ТВ7 ме подсетиха за Третата поправка в американската конституция, която се отнася до забраната за принудително разквартируване на войници в мирно време. Това е било средство за наказание на непокорните градове на колонистите, използвано от британската армия.

Настаняват се – ядат и пият, докато не докарат мирното население до разорение. Освободените щати са искали гаранция, че подобна практика няма да бъде използвана от тяхното собствено правителство срещу тях.

У нас изпращането на синдик в медията, изглежда, играе същата роля. Настанява се и започва да сключва договори за външни услуги на фантастични цени, за да източи закъсалата фирма, вместо да я анализира, защитава и оздравява. Според запознати вече е честа практика у нас по този начин да се атакуват фирми в съучастие с подходящ съдия. Но, като че ли за първи път, някой набра смелост да приложи подобна хватка спрямо пълномащабна национална телевизия като ТВ7 – една от четирите големи в нашия ефир. След като корпоративните спорове около КТБ нарушиха финансовите потоци на телевизията, тя остана уязвима и това даде идея на различни индивиди да засилят натиска, да изтръгнат от нея някаква облага или направо да я превземат.

Второто шокиращо в случая е, че в тази роля се оказа първият директор на телевизията Николай Бареков. Но най-учудващото е, че всички тези интересни събития сякаш не интересуват колегите журналисти, които работят в други медии. Че медийните собственици в България не биха искали да се занимават с тази тема е разбираемо, все пак, тук става дума за конкурентни организации. Но нима журналистите и аудиторията трябва да останат безразлични, та нали "на книга" имат пълна свобода на мнение? Мълчанието им буди размисъл…

Знаем, че последните десетина години, ако нещо изпреварва падането ни в класациите за качеството на образованието, то това е мястото ни в класациите за медийна свобода. Медиите станаха по-корпоративни от всякога преди това време, но концентрацията на собствеността сякаш не тревожи нито СЕМ, нито КЗК, нито НС, нито радетелите за демокрация и свобода на мисълта в България. Този процес даде своите горчиви плодове – обществената функция на медиите да бъде информирано обществото, да се осигурява достъп на всички заинтересовани групи, дори и най – маргинализираните, до публичния дебат, мисията да просвещават, да държат будно гражданското чувство - всичко това, преди 10 години все още не бяха кухи фрази. Днес, за съжаление, публицистиката е подчинена на развлечението. Самите новини се превърнаха в шоу и то шоу на политическия конформизъм, на нападките и на ласкателствата. Парадоксалното е, че тъкмо в тези месеци на финансова безтегловност, ТВ7 рязко се подобри. Не знам дали бих могъл да опиша настроението, което внушава от екрана работата на екипа на медията. Зрителят сутрин, пускайки телевизора, е свидетел на смислен разговор с интересни събеседници, които следват логиката на диалога. И косата му не настръхва от трескавия блясък в очите на журналисти, съсредоточени в това да следват опорни точки и да правят слалом между недосегаеми величия и рекламодатели, слушайки едновременно събеседника си и наставленията от апаратната.

С програмата именно на притиснатата от обстоятелствата телевизия човек започва деня по – спокоен и уверен в собствените си сили и, в крайна сметка, някак си по – свободен. Веднага се вижда, че ТВ7 е мащабен медиен проект, събрал качествени професионалисти, които точно сега добиват възможност да покажат себе си, да проявят способностите си. Разбира се, в неин арсенал са и осигурените честоти, рекламните потоци, материалната база, закупените филми и т.н. Но… всичко това да бъде разрушено е просто варварство! Изглежда тъкмо този сегашен облик на една реално свободна медия неудържимо дразни някои хора. И те ограждат тази драма с мрежата на безразличието. Подобно срамно зрелище няма как да не буди негодувание.

--------------

Чавдар Найденов, социолог.