/Поглед.инфо/ Предновогодишен „подарък“ от Общината получават жителите на село Мирково, Софийска област.
В края на 2021 година е демонтиран паметникът от центъра на селото. „Паметникът на загиналите“ е издигнат от бронз, заедно с голяма паметна стена от бял камък, като събирателен образ в чест на осем герои от този край. Сред тях са двама партизани от отряда „Чавдар“ и двама ятаци, дали живота си в антифашистката съпротива през първата половина на 40-те години от миналия век.

Партизаните Христо Нончев (Славчо) на 18 години и Цветко Караджов (Малкия Чавдар), ненавършил 17 години, са заловени и разстреляни от властта на 5 юни 1944 година край селото. Същата година са убити и ятаците Недельо Кюлафлиев (29-годишен) и Симеон Попов (39-годишен). За битките под връх Вежен в Балкана, за саможертвата и смелостта на участниците в отряда написва много стихотворения („Партизански песни“) поетът Веселин Андреев, който по това време също е действащ партизанин в „Чавдар“.

И песента им бурята надвива -

те пеят по хайдушки, от сърце!

В очите гневни блясъци преливат

и махат едри, жилести ръце.

Те пеят и широко се усмихват -

какво ще ги уплаши на света, -

един ли път с врага се дръзко биха,

един ли път те срещаха смъртта?

Из „Под Вежен“, 28 януари 1944г.

Тежи в сърцето - като взрив -

любов - и камък да запалиш!

Жадуваш само да твориш…

Главичка детска да погалиш…

Но можеш ли?… Селата - в дим.

Деца разстреляни. Мъртвило…

Из „Размисъл“, Балкана, юни 1944г.

Другите четирима мъже, на които е посветен паметникът, подофицерите Димитър Стоянов, Петър Мечкаров, Стоимен Танов и редник Димитър Томев са участници в заключителния етап на Втората световна война, когато след 9-ти септември 1944 година български войски се включват във военните действия срещу Третия райх.

Претендирайки да сме част от европейското семейство, което е избрало да отбелязва като свой ден - Денят на победата над фашизма 9-ти май, би следвало селищата да се надпреварват в изтъкването на свои герои от антифашистката съпротива. Обратното, което правим често у нас, захвърляйки паметта за тези борци, сякаш на бунището, може да свидетелства само за историческа неграмотност, комплексарщина или желание за реабилитация на фашистки практики. В случая каквито и от изброените причини да са водещи, не говори добре нито за общинския съвет, нито за кмета на Мирково – г-жа Цветанка Йотина. Тя освен това, както е публикувала в своята биографична справка, е и член на Комисията по актуални въпроси в българската делегация в Конгреса на местните власти на Съвета на Европа, 2021-2026г.

Като родена в Кюстендил и реализираща европроекти и програми, би могла да си направи справка какво е европейското отношението към известния кюстендилец Тодор Ангелов – Божаната. Негов бюст-паметник стои и се почита не само в Кюстендил, но и в сърцето на Европейския съюз – Брюксел. След Втората световна война е обявен за национален герой на Белгия, заради активното си участие и организиране на белгийската съпротива срещу немската окупация. Пада убит през 1943 година. В същата общоевропейска антифашистка съпротива са влели силите и живота си тези смели момчета и мъже, чийто паметник днес лежи, захвърлен по очи и необезопасен в тревата на иначе ремонтирания селски стадион в Мирково.

Повторно посичане ли заслужават в претендиращия да бъде демократичен 21-ви век осемте мирковчани? Такъв урок ли цели да даде местната управа на децата и младежите, които играят и спортуват на спортните съоръжения там. Непознаване и незачитане на историята от близкото ни минало и нейните герои.

Може би на това учат ценностите, които изповядва политическият проект КОД (Консевративно обединение на десницата), от който е част г-жа Йотина. Колко притеснително надясно ли се е запътила тази въпросна десница?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели