/Поглед.инфо/ Украинската криза раздели българското общество. Критиката обаче срещу САЩ и Евросъюза заради ролята им в тази драма не е означава задължително антиантлантизъм, еврофобия или русофилство.

Тя е необходима на българското общество, за да не се окаже то като стадото, чийто пастир го e отвел на погрешното пасище – каквато ни бе участта миналия век при различните пастири. Ето защо ние трябва вече да свалим розовите очила, с които гледаме на САЩ и Евросъюза.

"След като проляхме толкова кръв и изразходвахме толкова средства, за да обединим Европа, как бихме могли да позволим тъмните маневри от 20-ти век да се възродят през новия век", това каза президентът Барак Обама в началото на месеца във Варшава. Да се чудиш как държавник от такъв ранг не се е усетил, че изпада в положението на крадеца, който вика "Дръжте крадеца". Не от вчера страната му финансира и обучава в Полша и Прибалтика украинските екстремисти от "Десния сектор", като обучение се е извършвало от американски инструктори. "Именно при нас (в Полша) бяха обучавани терористи, които убиха 20 милиционери и 60 манифестанти на Майдана. У нас (бяха обучавани), и не от руснаци". Това са думи на новоизбрания полски евродепутат консерватор Януш Корвин-Мике. В Полша трудно ще намериш политик, още по-малко консерватор, който ще спести критики срещу Русия. Редно е да попитаме Обама: това ли са светлите маневри на 21-ви или на някой от следващите векове.

Вече и за непосветения е ясно, че зад февруарския преврат в Киев стои Вашингтон. В американските медии бе разкрито, че прословутата висша дипломатка Виктория Нюланд "поне четири пъти седмично" и инструктирала Яценюк да се консултира с Олег Тягнибок, който заедно с "Десния сектор" бе сред основните извършители на преврата срещу законния президент Янукович. Да припомним, че Тягнибок предвожда екстремистката, антисемитска и русофобска партия "Свобода", която мнозина в Европа възприемат за неонацистка. "Да вдигнат оръжие и да отидат да унищожат тези проклети казаци, та дори и обгорена земя да не остане на Русия", казала Нюланд, без да се отрече от думите си. Сега ясно ли е кой какви маневри прави и какъв век мислене носи?

Американският журналист Никълъс Дейвид изброява в "ОлтъНет" (AlterNet) 80 случая на американско участие в преврати (успешни или неуспешни) през миналия век, включително срещу демократично избрани президенти, премиери и правителства. Украйна не е ли доказателство, че тези тъмни маневри продължават и през 21 век. Изобщо американската политика е с двойно дъно – отгоре са приказки за 21 век, отдолу обаче са скрити мисленето и маневрите от миналото. Нашите евроатлантици не може да не го виждат, но защо ли не го признаят гласно, след като живеем в общество, което се води за демократично и свободно?

Авторитетни наши евроатлантици смятат, че Кремъл залага на геополитическите сфери на влияние, на баланса на силите, с една дума на политиката не дори от миналия, а още от 19 век. Самата Нюланд призна обаче, че страната й е вложил 5 млрд. долара за влияние в Украйна. Последните 10-12 години Вашингтон чрез неправителствени организации, академични специализации, медии, политически и бизнес връзки създаде инфраструктурата на американското влияние в Украйна. Благодарение на това Украйна почти е вече в тази сфера на влияние. Ами разширяването на ЕС и на НАТО какво е? Самите ние къде искахме да попаднем, излизайки от сивата зона на геополитиката през 90-те години? Не в китайската, мюсюлманската или която и да е друга, а именно в европейската сфера на влияние. Ако тези доводи са недостатъчни, ето и мнението на австрийския евродепутат Ханес Свобода, който доскоро водеше групата на социалистите в Европарламента: "НАТО и ЕС се стремят да въвлекат в сферата на влияние все повече държави и да стеснят в тях руското присъствие". А и какво ли търси Полша в украинската криза? Тя и досега гледа на западна Украйна като на своя сфера. Изобщо да се отрича географската политиката (геополитиката) и сферите на влияние не е ли като да се ограмотяваш, без да знаеш да четеш или смяташ.

Да, ама евроатлантическата сфера на влияние е по-напредничава, по цивилизована и по-справедлива, ще опонират родните ни й привърженици. До голяма степен е така, но това не означава, че трябва да я гледаме със зяпнали уста и да изпълняваме всяко нейно желание или прищявка. "Смятам, че всеки, който знае историята на Русия поне на равнище третокласник, трябва да разбира, че ако смяташ да правиш нещо в Украйна, трябва да го правиш предпазливо и трябва да осъзнаваш, че ще късаш живо месо от Русия, защото Русия и Украйна са заедно от девети век", това е мнение не на руснак или български русофил, а на Сюзан Меси, неофициалната съветничка на президента Роналд Рейгън. Критикувайки "американската изключителност", известният американски икономист и публицист Пол Крейг Робъртс пише следното в своя блог: "През ХХІ век "американската изключителност" разруши напълно или частично 7 държави. Милиони хора бяха убити, осакатени, прогонени от домовете си и всички тези престъпни разрушения са един вид свидетелство за "спазване" на международните норми и върховенството на закона".

В Одеса бе извършено масово убийство от украински националисти, подкрепящи правителството в Киев. Имаше ли санкции срещу Киев? След всичко това логично възниква въпросът: Това ли е напредничавостта на Големия брат?

В Украйна тежък грях и двойни стандарти демонстрира и Евросъюзът. Брюксел прие в украинската власт да влязат "Свобода" и "Десния сектор". Фактически Брюксел (и Вашингтон) легитимираха неонацистки партии. Наскоро в Холандия се състоя демонстрация пред украинското посолство. Ето какво сподели участващия в нея холандски активист Пит Схутен: "Виждаме, че фашистки организации като "Свобода" и "Десният сектор" набират сила в Украйна, а ЕС и НАТО не само че не осъждат техните действия, но и им оказват финансова подкрепа. Тези партии трябва да бъдат забранени в Украйна. При нас, в Холандия, такива партии са забранени от закона", припомни той. И наистина, защо при наличието на такива партии ЕС бе готов за споразумение с Украйна за асоцииране и дори наскоро подписа политическата част от това споразумение? Излиза, че за ЕС неонацистите са по-мили от една държава, в която неонацизмът е извън закона.

Да, ама евроатлантическата общност не е такава корупция и олигархия както руската, ще извадят следващия си довод родните й привърженици. Че Русия не е цвете за мирисане по тези два показателя, си го признават нейните политици и граждани. Но ето че антикорупционната агенция на ЕС OLAF представи по-рано тази година изследване, че страните от ЕС губят годишно от корупция 323 млрд. евро – почти 1/3 от бюджета на общността за 2014-2020.

Според изследване на Швейцарския федерален технологичен институт световната икономика се управлява едва 147 мегакорпорации при общо 37 млн. компании. Тези мегакорпорации държат 40% от световните активи. В първите пък 30 са все банки, и все от евроатлантическата общност (с малки изключение). Това е глобалната олигархия - тя е англосаксонска. И сега тя гласи такова търговско споразумение между САЩ и ЕС, с което ще диктува на държавите какво да ядат, какви хапчета да пият, какви играчки да купуват на децата си и най-вече – на какви цени да правят всичко това.

И друго, колкото й "чудовищни" да са руската корупция и олигархия, световната финансова и икономическа криза дойде не от тях, а от американската система за правене на пари - именно тя срина цели икономики и бръкна в джоба на всеки от нас. Е, някой да отвори дума за санкции срещу нея?

"Обръщането на обвиненията е било винаги американска геостратегическа игра" писа наскоро канадският професор Джон Макмърти в анализ за украинската криза. Последните години Америка и цялата Евроатлантика наистина умело обърнаха обвиненията срещу Русия и направо я сатанизираха.

И това ли са светлите маневри на 21 век? Ако останем с розовите очила, не рискуваме ли да се озовем на ливада, дето няма да има какво да се пасе?

--------------

Юри Михалков е журналист международник, работи в Агенция БГНЕС. Работил е във вестниците "Кооперативно село", "Земя", "Стандарт", "Сега".