Случи се благодарение на ансамбъл Il Pomo D’Oro с водач и диригент Зефира Вълова и солистите Роберто де Франчески (обой и флейта) и най-вече на певицата Анн Халенберг, сякаш родена за барока с мисията на един впечатляващ, преливащ от багри мецосопранов глас. Тези великолепни в стиловата си култура и вибриращ витален инструментализъм музиканти пренесоха публиката в атмосферата на венецианския карнавал, състоял се в 1729 г., със съответстващата за това време музика. Любопитно е свидетелството на британския консул във Венеция от това време: „Целият град се вълнува от надпреварата между Фаринели и Фаустина Бордони и това е единствената тема за разговор. Дамата е подкрепяна от чужденците – предимно от англичани и французи, а кастратът има всички италианци на своя страна.” Сякаш аналогично бе вълнението и в аулата на Софийския университет, което предизвикаха вокалните и инструментални пиеси, събрани в програмата на концерта от композитори, озвучили Италия/Венеция в края на XVII и началото на XVIII век. Три века по-късно все още не можем да си представим колко много музика е създадена в тази епоха. Например един от най-рядко изпълняваните у нас автори като Джеминиано Джакомели (1692-1740) е написал 19 опери…Освен него по-непознато име е това на Джузепе Мария Орландини, от чиято опера „Аделаиде” чухме две арии.
Още малко информация относно идеята за този концерт: той е логично следствие на компактдиска на Халенберг със състава Il Pomo D’Oro под диригентството на Стефано Монтанари., издаден миналата година, със заглавието, изпорзвано и за откриващия концерт на софийски фестивал – „Карнавал 1729”. Халенберг, като повечето барокисти е и сериозен изследовател на историята и практиките, скрити в аналите на това изкуство на миналото, но толкова добре писващо се в съвремието. В случая това припомняне е съществено, защото всяка пиеса от концерта внушаваше автентичност, истинност, екпертност, освен фантастичното инструментално и ансамблово равнище и забележителния звук на старинните инструменти. Още музика от Леонардо Лео, Балдасаре Галупи, Леонардо Винчи (да не се бърка с художншко) Вивалди и Никола Порпора в оперния и концертен жанр допълни звуковата картина на вечерта.
Седем арии изпълни Анн Хеленберг с експресивното, афектно нажежено партньорство на секстета на Il Pomo D’Oro, воден от Зефила Вълова. Изповедно изкуство, маркирано с емблемата на абсолютното познаване и извайване на звук, тембър, щрих, динамика темпа, паузи…В този луксозен контекст Хеленберг бе свободна да нанася цветове с неукротимо въображение; сложната интервалова фактура с изобилие от контрастни динамики и с впечатляващи бързини, изискващи виртуозна гласова техника бе необходима, искана платформа за невероятните вокални жестове, които певицата поднасяше с удоволствие и лекота. Към това съставът добави напрегнат, афектно изведен прочит на два концерта за две цигулки (Вълова и Лусия Джираудо), виола (Малия Долорес Фернандес) и басо континуо от Балдасаре Галупи, а Роберто де Франчески импулсира състава по-интензивно в емоционален план в Концерта за флейта и струнни от Вивалди, където елегантната интимност на флейтата в диалог с виолончелото и чембалото (басо континуо) в лицето на Кристина Видони и Росела Поликардо в бавната част бе вдъхновена кулминация в откритията на прочита и на внушението от популярната композиция.
Дори и в нашия, какво ли не видял и не опитал свят, тази категория музиканти, способни да пренесат в съвремието така убедително сложния бароков светоглед стои високо в безкрайната листа от изпълнителски почерци. А на фестивала се очаква и голямата Емма Къркби.
Екатерина Дочева
