/Поглед.инфо/ Рядко в столицата ни човек излиза от концерт с чувството, че е бил на автентично европейско събитие, създадено от големи, отдадени, знаещи музиканти. Точно такова бе откриването на Дванайсетия фестивал „Изкуството на барока”, една вечер, която щедро разкри прелестни тайнства от бароковата реторика в контекста на музиката на венецианския карнавал от XVIII век.

Случи се благодарение на ансамбъл Il Pomo DOro с водач и диригент Зефира Вълова и солистите Роберто де Франчески (обой и флейта) и най-вече на певицата Анн Халенберг, сякаш родена за барока с мисията на един впечатляващ, преливащ от багри мецосопранов глас. Тези великолепни в стиловата си култура и вибриращ витален  инструментализъм музиканти пренесоха публиката в атмосферата на венецианския карнавал, състоял се в 1729 г., със съответстващата за това време музика. Любопитно е свидетелството на британския консул във Венеция от това време: „Целият град се вълнува от надпреварата между Фаринели и Фаустина Бордони и това е единствената тема за разговор. Дамата е подкрепяна от чужденците – предимно от англичани и французи, а кастратът има всички италианци на своя страна.”  Сякаш аналогично бе вълнението и в аулата на Софийския университет, което предизвикаха  вокалните и инструментални пиеси, събрани в програмата на концерта от композитори, озвучили Италия/Венеция в края на XVII и началото на XVIII век. Три века по-късно все още не можем да си представим колко много музика е създадена в тази епоха. Например един от най-рядко изпълняваните у нас автори като Джеминиано Джакомели (1692-1740) е написал 19 опери…Освен него по-непознато име е това на Джузепе Мария Орландини, от чиято опера „Аделаиде” чухме две арии.

Още малко информация относно идеята за този концерт: той е логично  следствие на компактдиска на Халенберг със състава Il Pomo D’Oro под диригентството на Стефано Монтанари., издаден миналата година, със заглавието, изпорзвано и за откриващия концерт на софийски фестивал – „Карнавал 1729”. Халенберг, като повечето барокисти е и сериозен изследовател на историята и практиките, скрити в аналите на това изкуство на миналото, но толкова добре писващо се в съвремието. В случая това припомняне е съществено, защото всяка пиеса от концерта внушаваше автентичност, истинност, екпертност, освен фантастичното инструментално и ансамблово равнище и забележителния звук на старинните инструменти. Още музика от Леонардо Лео, Балдасаре Галупи, Леонардо Винчи (да не се бърка с художншко) Вивалди и Никола Порпора в оперния и концертен жанр допълни звуковата картина на вечерта.

Седем арии изпълни  Анн Хеленберг с експресивното, афектно нажежено партньорство на секстета на Il Pomo D’Oro, воден от Зефила Вълова. Изповедно изкуство, маркирано с емблемата на абсолютното познаване и извайване на звук, тембър, щрих, динамика темпа, паузи…В този луксозен контекст Хеленберг бе свободна да нанася цветове с неукротимо въображение; сложната интервалова фактура с изобилие от контрастни динамики и с впечатляващи бързини, изискващи виртуозна гласова техника бе необходима, искана платформа за невероятните вокални жестове, които певицата поднасяше с удоволствие и лекота. Към това съставът добави напрегнат, афектно изведен прочит на два концерта за две цигулки (Вълова и Лусия Джираудо), виола (Малия Долорес Фернандес) и басо континуо от Балдасаре Галупи, а Роберто де Франчески импулсира състава по-интензивно в емоционален план в Концерта за флейта и струнни от Вивалди, където елегантната интимност на флейтата в диалог с виолончелото и чембалото (басо континуо) в лицето на Кристина Видони и Росела Поликардо в бавната част бе вдъхновена кулминация в откритията на прочита и на внушението от популярната композиция.

Дори и в нашия, какво ли не видял и не опитал свят, тази категория музиканти, способни да пренесат в съвремието така убедително сложния бароков светоглед стои високо в безкрайната листа от изпълнителски почерци. А на фестивала се очаква и голямата Емма Къркби.

Екатерина Дочева