МАЙЦЕ СИ
Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?
Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!
Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!
Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам -
мечти и мисли - от що страдая.
Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!
Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама,
сила усещах - що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!
Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана...
Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!
А на 19 април 1864 г., навръх Великден, ракоположеният под името Игнатий калугер сам отрязва дългите си монашески коси и от тогава мирският дякон Васил Иванов Кунчев се поставя в служба, помощник като Апостол на българската Свобода. Малко народи биха могли да се гордеят с такива синове. Да се вслушаме отново в техните слова:
„Дела трябват, а не думи.”
„И не забравяйте – времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.”
Васил Левски
„Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.”
Христо Ботев
