/Поглед.инфо/ На 15 април 1867 г. е публикувана за първи път, в последния брой (година III, брой 19) на редактирания от Петко Славейков вестник „Гайда,“ елегията на Христо Ботев "Майце си".
МАЙЦЕ СИ
Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?
Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!
Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!
Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам -
мечти и мисли - от що страдая.
Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!
Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама,
сила усещах - що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!
Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана...
Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!
А на 19 април 1864 г., навръх Великден, ракоположеният под името Игнатий калугер сам отрязва дългите си монашески коси и от тогава мирският дякон Васил Иванов Кунчев се поставя в служба, помощник като Апостол на българската Свобода. Малко народи биха могли да се гордеят с такива синове. Да се вслушаме отново в техните слова:
„Дела трябват, а не думи.”
„И не забравяйте – времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.”
Васил Левски
„Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.”
Христо Ботев