/Поглед.инфо/ Когато в една държава основната част на нейното население има ясно изразена позиция за решаването на главните въпроси, вълнуващи обществото, и за начините, по които това следва да се постигне, то маже да се твърди, че в страната е създадено и действа гражданско общество (ГО).

В тази ситуация за ръководители на държавата се избират онези нейни граждани, които са утвърдени специалисти в съответните области и поемат ангажимента да изпълнят изискванията на ГО. Ако те не реализират своите обещания, то на следващите избори гражданите няма да гласуват за тях и те ще напуснат управленските структури.

Когато в страната е създадено действащо ГО, то тя не се нуждае от «вождове» и «месии», които най-често се превръщат в диктатори.

Според една класация на Нюзуик, в която се изучава качеството на живот в 100 държави, първите три места се заемат от Финландия, Швейцария и Швеция. Някой да знае или да си спомня имената натехнитеръководители? Затова пък всички знаят за заслугите към човечеството, например, на вождове като Мусолини, Хитлер, Ленин, Франко или Сталин.

Важен е въпросът кои граждани съставляват основатана ГО. Може ли да има ГО в една феодална държава или в държава, която се управлява в условията на ярко изразена диктатура? Разбира се, че не! Защо? Защото, когато твоята прехрана, твоето съществуване и, в крайна сметка, живот зависят от един човек, т.е. от феодала или диктатора, към когото ти цял живот протягаш ръка, за да ти отпусне средства за съществуване, то ти не можеш да изразяваш мнение, различно от това, което той ти разрешава. В противен случай твоята протегната ръка ще остане празна. ГО може да се организира и създаде от материално независими и свободни хора с лични доходи, които никой не може да им отнеме, за да ги направи зависими. Това означава, че нормално ГО може да се създаде в условията на действаща капителистическа система, която гарантира правото на частна собственост.

Да се върнем към ситуацията в България.

Очевидно, огромната част от нашето общество е недоволно от дейността на политиците през така наречения преходен период. Започнаха демонстрации и протести. Това, разбира се, е крачка напред към създаването на ГО, но само първа крачка. Искането, чрез свиркането и тъпанджийство, засмяната на управляващите, които сами сме избрали, не води до желани резултати. Нужно е, както казахме по-горе, обществото да провъзгласи, какво именно иска и какво трябва до се направи за да се постигнат тези искания.

Всичко това не може да се реализира без ръководното участие на най-образованата част от обществото, т.е. на интелигенцията. Нейната първа задача трябва да бъде просветителска. Необходимо е с прости думи да се обясни на българските граждани какво и как трябва да се направи в предстоящето бъдеще, за да постигнат желаните резултати. Няма съмнение, че всички днешни политици биха желали минималната пенсия още утре да стане, например, 1000 лв. На всички обаче е ясно, че това не може да се реализира, по простата причина, че българска държава не разполага с такива средства. Тези пари трябва да се спечелят, а това няма да стане със свиркане и хвърляне на домати по Народното събрание. За да заработи икономиката и да се натрупат достатъчно финансови средства, са нужни много знания, умения, упорита работа и твърде сложна организация, която може да обясни и постигне най-образованата част на обществото. Крайно време е именно тази можеща част на нашето общество да застане начело на борбата за създаване на ГО в България, а не да чака, с характерна за българите черта, някой друг да дойде и да ни свърши работата.

Анализирайки казаното до тук, смятам за целесъобразно в България да се създаде един «Комитет за солидарност на българските граждани (КСБГ)», който да разработи програми за развитието на страната през следващите години. Неговата дейност трябва да бъде най-широко обсъждана и популязирана в обществото. Това трябва да е абсолютно безпартиен орган, който да се позиционира като основа на ГО. Той не може да проповядва дясна или лява идеология, а трябва да предлага полезни за България програми, които съблюдават нейните интереси.

Какви програми трябва да разработи КСБГ?

Ето, например, някои от най-важните от тях:

  1. Организация на съдебната система.

  2. Организация на образователната система.

  3. Организация на здравеопазването.

  4. Развитие на енергетиката.

  5. Развитие на селското стопанство.

  6. Развитие на промишлеността.

  7. Развитие на туризма.

  8. Управление и развитиие на водните ресурси.

  9. Развитие на Балканското сътрудничество.

  10. Развитие на ЕС и мястото на България в него.

Трябва да е ясно, че всеки от нас носи лична отговорност за лошото състояние на страната и ако искаме ситуацията да се промени, трябва заедно да се заемем и да си помогнем. Както секазва, помогни си сам, за да ти помогне и Господ.