Това, разбира се, е председателят на БСП - София Калоян Паргов. Много граждани и журналисти го питат как се чувства, след като не беше избран за член на Изпълнителното бюро на партията.
И какво мислите отговаря Паргов? Вместо по типично балкански маниер да се направи на обиден (а има за какво, след като някои хора на няколко пъти се опитаха да му подлеят вода), той заяви, че мястото му е в Градския съвет на БСП - София.
Така например, в интервю за "Фокус", Паргов каза, че председателят на партията има уставно право да избира и попълва органите на БСП и в случая Националния съвет.
Нещо повече, Паргов остава верен на своята стара максима, че не обича да носи "две дини под една мишница". Още през 2017-та година Корнелия Нинова му е предложила да стане заместник-председател в партията, но вместо да се втурне в това шеметно развитие на кариерата му, Паргов отказва!
Може би за мнозина ще събуди недоумение фактът, че един млад и амбициозен политик отказва да стане част от най-висшите управленски кръгове на БСП. Но Калоян Паргов през годините е показал последователност в позициите си, каквато за съжаление не виждаме често от българските политици.
"Моята отговорност винаги е била пред Градската партийна организация - без значение дали съм член на ИБ или не", твърди Паргов.
И наистина, вижда се, че младият лидер е един от малцината, които се отнасят отговорно към задачите си. Това си проличава по факта, че на фона на повсевместното разграждане и разтуряне на социалистическите структури, БСП - София е в една от най-добрите си форми за последните 30 години. Смазаната машина на софийската организация, водена от Паргов разби монопола на ГЕРБ в Столична община, а според някои, може би дори е спечелила реално изборите за кмет на София със стратегията си да подкрепи Мая Манолова (въпреки че очевидно купеният вот и манипулациите не доведоха до желания краен резултат).
Защо му е на Паргов да става един от най-тесния кръг на ръководството на "Позитано - 20"? Мнозина биха казали, че това ще му донесе повече власт и влияние, национална известност и всички произтичащи от това привилегии и перспективи.
Но вместо това Паргов предпочита от сутрин до вечер да се занимава с проблемите на крайните квартали в София (за разлика от редица политици, които живеят в луксозни и затворени комплекси и имения, Паргов е от столичния жк. "Надежда").
Вместо на заседания с Нинова и големите велможи на партията, Калоян Паргов предпочита да ходи на простети в "Обеля" и "Модерно предградие", както и да следи непрекъснато за състоянието на София и провалите на управата й.
И въпреки че приближени на ръководството на БСП са го нападали, Паргов категорично заявява, че напрежение между него и "Позитано - 20" няма. Софийският лидер изглежда изцяло фокусиран върху спечелването на предстоящите скоро парламентарни избори.
Паргов не коментира кой е крив и прав, а с присъщия си диалогичен и спокоен тон казва, че сега най-важната задача на БСП е да спечели изборите. А най-важният въпрос, според него, не е дали Калоян Паргов е член на Изпълнителното бюро на Нинова, а как ще се представят софийските структури, които ще изнесат една от най-тежките изборни битки срещу ГЕРБ и статуквото.
От негова страна няма да чуете обвинения срещу този или онзи социалист, ръководен кадър и партиен функционер.
Добре е, че левицата все още има такива кадри, които се отнасят отговорно към задачите си и поставят прокламираните цели на партията над собственото си кариерно развитие. Бидейки нормален човек, Паргов има със сигурност своите минуси, но е една изненада на фона на де-интелектуализацията и далавераджийството в българската политика, които, уви, са намерили мястото си дори и в БСП.
И докато мнозина в БСП се притесняват как да спечелят благоволението на новото ръководство, или пък са сърдити по една или друга причина, проблемите на Паргов са доста по-разбираеми за гражданите.
За него, както сам казва, основен проблем е, че има пълна абдикация на новото старо ръководство на Столична община от редица въпроси - недостигащите места в детските градини, презастрояването и унищожаването на зелените площи и разбира се, не на последно място, здравната ситуация и подготвеност на града на фона на Ковид кризата.
Искрено се надяваме, че и други политици ще последват неговия пример и ще споделят неговите тревоги, защото и София, и България се нуждаят от хора, чиито погледи не са зареяни в облаците на собствените им амбиции, а гледат към обикновените граждани и техните проблеми. Към хората от близката на Паргов "Надежда", към тези от "Младост", "Дружба", "Обеля", "Модерно предградие" и тнт.
Ръководството на БСП, както и управителните органи на всяка голяма партия по принцип, имат своите стратегически и национални задачи, които ще са изключително трудни. Но не по-малка е задачата и на градското ръководство на БСП - София, което трябва да се пребори първо срещу редица безобразия и проблеми в столицата, които задкулисието и безхаберието допускат. И второ, да изнесе може би най-трудната и тежка електорална битка на предстоящите парламентарни избори. Битка, която ще се води в сърцето на корупционната империя, построена от настоящите управляващи. Политическо сражение, в което БСП и България се нуждаят от решителни, отдадени, диалогични, практични, но и идеологически мотивирани кадри.
