/Поглед.инфо/ За три мандата време Бойко успя:
Да превърне България в най-бедната страна в Европейския съюз;
Да срине здравеопазването;
Да стори същото с образованието;
Да ни нареди сред най-диктаторските режими по свобода на медиите;
Да ни изведе на първо място в ЕС по детска смъртност...
Списъкът може да продължи с такива негативни „най-„.
Всичко това обаче се оказа недостатъчно да пробуди елементарния инстинкт за самосъхранение и оцеляване и да прати премиера ако не в затвора, поне обратно у дома в Банкя.
Парадоксално ще е ако това сторят най-ревностните блюдолизци и слагачи, които кроят единствено как да му се харесат, как да сторят нещо, заради което той да ги забележи и евентуално потупа по рамото. Никой от изброените по-горе провали не предизвика такова раздвижване надуховете, такова недоволство, възмущение и протести както трите събития от последните дни. Първо, арестът в окови на колегата окови на колегата Юрий Борисов, претарашването на дома му поради подозрения в шпионаж и смехотворното му освобождаване няколко часа по-късно, вече в качеството му на свидетел. И последвалият арест и нелепите обвиненя в шпионаж на председателя на движението „Русофили” Николай Малинов. И нелепата депеша от американското посолство, преди някои да е разбрал каквото и да било за случая, че там били запознати с раздледването...
Трето- два дни по-късно бе свалена от ефир на водеща на предаване в БНР, която май прекалявала с критиките към единствения кандидат за главен прокурор Гешев. В добавка - безпрецедентно в цялата му история „онемяване” на радиото в продължение на часове. Последвалото събуждане на журналистическата колегия с протест пред сградата на Националното радио доведе до оставка на новия директор на медията и възстановяването на журналистката на поста й. И смешни обяснения за внезапна профилактика като причина за прекъсването на емисиите.
Премиерът се разграничи от трите операции и е твърде възможно този път да казва истината. Защото негативите, свързани с потискане свободата на словото и закономерните настроения на Москва във връзка както с „шпионската афера”, така и със злополучната декларация на външното ни ведомство срещу изложбата в руското посолство за победата над нацизма, в последна сметка ще обере той. На Бойко хитрина не му липсва и без съмнение е схванал това.
Тогава „кой”, както гласи популярният въпрос.
Ами отговора може не без основание да се потърси в неудържимия нагон на добрали се до кокала от различен калибър „дайте да се харесаме на началството”. И понеже не са кой знае колко интелигентни и не могат да блеснат с успехи и постижения, решават да се харесат на „началника” със слагачество. И творяг гаф след гаф. Този път контрата ще остане в кумира. Колкото и да е искрен в твърденията, че за скандалите е научил като редовия българин – от медиите. Но нищо чудно той пак да се измъкне сух, а контрата да остане у престаралите се „главанаци”. И у всички нас, впрочем.