/Поглед.инфо/ На 05.03.2020г., група народни представители от парламентарната група на БСП, по молба на гражданско сдружение Родители обединени за децата, внесоха в КС искане за обявяване за противоконституционен на Закона за социалните услуги. По искането бе образувано конституционно дело №3 от 2020г. За докладчик е определен съдия Филип Димитров, бивш адвокат, премиер на България в началото на 90-те години, а днес – Зам.председател на Комисията за демокрация чрез право (Венецианската комисия).

Подобен професионален път силно задължава.

* * *

Конституция на Република България

Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да и противоречат.

(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.

(4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

СЪЩЕСТВЕНА ПРОМЯНА НА ИКОНОМИЧЕСКАТА И СОЦИАЛНА СИТУАЦИЯ В СТРАНАТА,

Това е най-същественото правно основание за пълна отмяна на ЗСУ.

Мерките на българското правителство за въвеждане на извънредно положение във връзка с разпространението на КОВИД-19 на 13.03.2020г. са безспорно форсмажорно обстоятелство. Класическият правен институт на форсмажора се прилага широко както във вътрешното, така и в международното право. Правната теория и практика са предоставили на форсмажора силата на отлагателно, и по-рядко, отменително основание.

Второто обстоятелство, наред с форсмажора, което служи като правно-отменително основание, е значителната и трайната промяна на фактическата ситуация. Основанието е императивно. Как обаче значителната и трайна промяна на фактическата ситуация се отразява върху заварената правна регулация е интересен правен въпрос, на който тази статия ще се опита да даде отговор, на фона на социалните сътресения от последните два-три месеца.

През месец март 2020г. съществената промяна на обществените отношения получи своята правна санкция. Бе приет Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. (Закон за извънредното положение), изменен със Закон от 06.04.2020г. Настъпилата съществена промяна в ситуацията бе законово призната на възможното най-високо нормативно ниво - промяна на нормалния конституционен ред в страната.

ЗСУ бе разработен и приет в периода 2015-2019г., като в края на 2019г. неговото влизане в сила бе отложено от Парламента за 6 месеца - до 01.07.2020г. Между неговото изработване и влизането му в сила настъпи въпросната съществена и трайна промяна в обществените отношения.

Глобалният характер на измененията на фактическата обстановка доведе до промяна не само в националните правни системи, но и в правоотношенията между субектите на международното право. Това отваря уникалната възможност пред страните с развита международно-правна школа да преразгледат неудобни за тях международно-правни ангажименти. Проблемът има конституционни аспекти и изисква преразглеждане на законодателно ниво. Не съм сигурен, че в сегашното си състояние моята държава ще се възползва от тази уникална възможност. Примерите не са един и два: тоталното игнориране на въпроса, поставен от ПП „Атака“ за четирите военни бази, ползвани безвъзмездно от САЩ от години, предложението на ПП „ВОЛЯ“ и ПП „АБВ“ за преразглеждане на търговските споразумения със САЩ за закупуване на 8 бойни самолета Ф-16 и др.

В контекста на влизането в сила на ЗСУ на 01.07.2020г., в сегашната ситуация, възникват два основни въпроса: Адекватен ли е ЗСУ в ситуацията на всестранна икономическа и социална криза в държавата? Притежава ли държавата необходимия ресурс да въведе ЗСУ в условията на днешната криза? Въпросите са риторични.

Отговорът на първия въпрос е еднозначно отрицателен. ЗСУ категорично не е адекватна правна регулация в днешната ситуация. Днес това е правен императив, а не въпрос за дебатиране.

Социално-икономическите отношения в България са радикално променени. Икономиката е пред колапс. Огромна част от населението е лишено от доходи, поради затваряне на стотици фирми, блокиране на движението на хора, налагането на извънредните мерки за ограничаване на движението и събирането на повече от двама души на едно място. Наблюдава се рязък скок на безработицата. Затварят се хиляди работни места, пред колапс са цели отрасли в икономиката. Около 750 000 самоосигуряващи се лица също остават без доходи поради затваряне на театри, кина, концертни и спортни зали, съдилища и др. Ограничението на движението и т.нар.социална изолация на населението, въведени от Правителството, създава проблеми от психологично естество, особено сред децата. Приходите в държавата спаднаха драматично. Държавният бюджет е пренапрегнат – липсват средства за финансиране дори на най-неотложните дейности, поради което се наложи актуализация на бюджета.

Сериозните изменения във фактическата обстановка касаят и политическата форма на управление на държавата. Бе временно ограничен принципът на разделение на властите – Парламентът премина към работа на извънредни сесии, при това единствено по въпроси, свързани с проблематиката на извънредното положение, а съдебната власт бе почти изцяло блокирана. Възможностите на социалната политика рязко се влошиха на фона на тоталното ограничаване на икономическите възможности на гражданите. Кризата чувствително ограничава възможностите на родителите да реализират конституционните си права по чл.47, ал.1 КРБ. Ако ЗСУ влезе в сила, масовото обедняване на населението ще доведе до задействане на негови разпоредби, които ще изправят съществуващата социална инфраструктура пред колапс и като следствие – допълнително ще затруднят реализирането правата на гражданите по чл.47, ал.1 КРБ.

Безспорен лидер в това отношение е правната възможност за принудително прилагане на социалната услуга „резидентна грижа“ (чл.15 от ЗСУ) по реда на чл.25 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) в изпълнение на мярка „настаняване на дете извън семейството“.

Може да бъде настанено извън семейството дете:

  • Чиито родители, настойници или попечители се намират в невъзможност да го отглеждат (чл.25, т.3 ЗЗД)

  • Което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие (чл.25, т.4 ЗЗД).

Извънредното положение създават опасност от увреждане на психическото, интелектуално и социално развитие на детето, по смисъла на чл.25, т.4 ЗЗД . Тази заплаха произтича от обективната икономическа и социална реалност, а не от поведението на родителите. Възниква въпрос, правомерно ли е сега държавата да прилага принудително мярката „настаняване на дете извън семейството“ чрез социалната услуга „резидентна грижа“. Правомерно ли е да се санкционират семейства, по анонимен сигнал от трети лица, като се извеждат деца от семейството, за тяхната естествена психологическа реакция на ограниченията на извънредното положение?

Такова поведение би представлявало узаконен произвол, защото се превръща в санкция без вина.

Идеята за СОЦИАЛНИЯ БИЗНЕС, прокарвана чрез ЗСУ, с всеки изминат ден на извънредното положение става все по-неадекватна в тази социална ситуация в България. Като най-бедната страна в ЕС, България не може да прилага правни инструменти, приети в богатите европейски страни на основата на чужда конституционна идентичност. В условията на глобална криза мнозинството държави по света преминаха към безвъзмездна социална подкрепа.

Отговорът на втория въпрос също не създава особени логически затруднения. На 03.04.2020г. НС актуализира държавния бюджет и оповести намеренията си да тегли държавен дълг от 10 млрд лв. При тази ситуация, България няма финансовата възможност да въведе ЗСУ. Създаването на Агенция за качеството на социална услуга във времена на съкращения на бюджета е немислимо, защото натоварва допълнително държавата във финансово и кадрово отношение.

При тези обстоятелства, неизбежно трябва да бъде променена философията на ЗСУ. Пазарната държава е нежизнеспособна в условията на световна здравна пандемия. Законът трябва да се откаже от възмездната социална услуга и да се придържа към безвъзмездната социална подкрепа. Трябва да се откажем от законови мерки, водещи до принудително прилагане на социални услуги. Необходима е всеобхватна и гъвкава система на подпомагане на семейството, родителите и децата, с опора върху конституционното задължение на държавата по чл.14 КРБ (да полага особена грижа за семейството, майчинството и децата)

N.B. НЕАДЕКВАТНОСТТА НА ЗСУ СПРЯМО ОБЕКТИВНАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ СЛЕД ОБЯВЯВАНЕТО НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ Е ТОЛКОВА ОЧЕВАДНА, ЧЕ ПРЕДСТАВЛЯВА САМОСТОЯТЕЛНО ФАКТИЧЕСКО ОСНОВАНИЕ ЗА ОТМЯНА НА ЗАКОНА ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. „РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА“ ТРЯБВА ДА ОТПРАВЯТ ТАКОВА ИСКАНЕ КЪМ НС.

ПАЗАРНИЯТ ХАРАКТЕР НА ЗСУ – НАРУШЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИОННАТА ИДЕНТИЧНОСТ НА КРБ

ЗСУ влиза в очевидна колизия със социалната държава ( ПРЕАМБЮЛ НА КРБ). В ЕС има два основни типа конституционни регулации на социалната тематика. По този критерии европейските държави се делят на две основни групи: социална и пазарна.

ПЪРВАТА ГРУПА – социалната помощ е провъзгласена за основно конституционно право на гражданите. (България, Белгия). Ние сме приели концепцията на Международния пакт за икономическите, социалните и културни права – чл.12 и Харта на основните права на ЕС – чл.34. Разновидност на тази категория държави е социално-пазарната държава - конституционна уредба (Полша), в която Конституцията признава правото на социална сигурност.

В днешната социално-икономическа криза във връзка с КОВИД-19, изборът на повечето граждани се насочва към социалната държава, уредена в българската Конституция. Причината е че КРБ дава онези конституционни гаранции, които са необходими на обществото - правото на социална подкрепа от държавата.

ВТОРАТА ГРУПА – задължението на държавата в социалната сфера се свежда до гарантиране на социалното осигуряване, (Германия, Норвегия, Франция). Разновидност на тази група е Конституцията на Италия.

Въпреки че в конституциите на държави от двата типа се среща термина СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА (България, Полша и Германия), неговото конституционно съдържание е различно.

Конституционното съдържание на социалната държава, според КРБ, включва правото на труд(чл.48, ал.1 КРБ), право на създаване и сдружаване в защита на своите синдикални права(чл.49 КРБ), право на стачка (чл.50), право на обществено осигуряване и социално подпомагане (чл.51, ал.1 КРБ), право на безплатно здравеопазване чл.52 КРБ) – ГЛАВА ВТОРА.

В Германия, конституционното съдържание на социалната държава се свежда до социалното осигуряване и до създаване на специални социални съдилища.

В Италия, конституционното съдържание на социални права включва правото на семеен живот, правото на родителите да отглеждат и възпитават децата си, правото на образование, правото на здравеопазване.

Различията в конституционната уредба водят до различни законодателни подходи към социалната сфера по силата на принципа на върховенството на конституцията.

ЗСУ представлява нормативен опит за изравняване на българската регулация в социалната област с правните системи на страните от Северна и Западна Европа. От конституционна гледна точка това е юридически недопустимо. Социалните услуги са чужди на българската конституционна уредба, правна доктрина, културни и духовни традиции в българското общество.

Специално внимание следва да се обърне на още една важна проява на противоконстиционността на ЗСУ. Законът въвежда в българското право нов критерий за оценка свободата от дискриминация – „сексуална ориентация“ (чл. 8 ЗСУ). КРБ не предвижда такъв критерий (чл.6 КРБ).

Всичко изложено до тук е доказателство, че ЗСУ нарушава конституционната идентичност на КРБ, която е основен елемент на правовата държава.

Действително, ЗСУ не е първият законов акт, който включва в своя предмет СУ. Те са въведени в българското право преди 17 години със Закона за социалната помощ. Принципната разлика между ЗСП и ЗСЕ се състои в това, че сега за първи път социалните услуги се признават нормативно за търговска услуга. ЗСУ разширява значително полето на приложение на пазарния принцип. Разширени са правата на ЧАСТНИТЕ ДОСТАВЧИЦИ НА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ (ЧДСУ). ЧДСУ получават право на изпълняват квази-държавни функции: за първи път частни пазарни субекти получават правото да определят цени на социалните услуги от ЧДСУ(до този момент това бе изключително право на държавата), създават се правни възможностите за непрекъснато увеличаване броя и вида на СУ, дава се право ЧДСУ сами да финансират своите социалните услуги, да събират таксите за оказани социални услуги и др. Правната регулация на социалната подкрепа в България постепенно се заменя с регулация на социални услуги. Това се превръща в устойчив законодателен процес, което е лесно проследимо в промените на ЗСП и ЗСУ, приети по едно и също време.

ЗСУ И КОНСТИТУЦИОННИТЕ ПРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ.

ЗСУ нарушава конституционно закрепени права на гражданите и създават условия за злоупотреба с права, каквито случаи има десетки:

      1. право на особена грижа за семейството, майчинството и децата – чл.14 КРБ (насочване на деца и родители към задължителна услуга по реда на ЗЗД, злоупотребата със социалния доклад на ДСП, произволното и необосновано извеждане на дете от неговото семейство и огромните трудности пред връщането на детето в семейството – основанията за това са в ЗСУ и ЗДД, които изграждат една обща правна регулация);

      2. правото на личен и семеен живот – чл.32, ал.1 от КРБ

(основанията за това са в ЗСУ и ЗДД - напр.резидентната грижа, право на неприкосновеност на личните данни, и др. );

      1. правото на родителите да отглеждат и възпитават своите деца до пълнолетието им по чл.47, ал.1 от КРБ (основанията за това са отново ЗСУ и ЗДД - чл.9, т.3 ЗСУ хипертрофира правата на децата, като отделна категория, на която се дава приоритет над правата на родителите; чл.8 ЗСУ - като критерий за недискриминация се внася „възрастта“, който не съществува в КРБ и др.);

      2. правото на социална подкрепа (нарушава се правото на безвъзмездна подкрепа от страна на държавата и тя се заменя с платени социални услуги – основанията са отново ЗСУ и ЗДД);

      3. равенство на гражданите по КРБ в областта на социалната подкрепа ( ЗСУ въвежда имуществен критерии при оценка дали едно дете е в риск - по смисъла на §1, т.11 от ДР на ЗЗД, т.В. Критерият „увреждане на неговото социално развитие“ е социално детерминиран и той дели децата на деца извън риск и деца в риск, според материалните възможности на родителите да им осигурят друго социално бъдеще. В условията на тежка икономическа и социална грижа подобни правни инструменти могат да взривят крехкия социален мир, защото нарушават конституционния принцип за равенство на гражданите пред закона.;

      4. правото на защита срещу неправомерни актове на държавата, в т.ч. нарушаващи правото на личен и семеен живот, защото значителна част от дейността на държавните органи – МТСП, ДАЗД, АСП, се прехвърлят върху ЧДСУ, които не носят конституционно уредена отговорност за неправомерна дейност.

Според все по-устойчивата практика на ЕСПЧ подобна политика нарушава правото на личен и семеен живот. Пример за това са Решенията на ЕСПЧ срещу Норвегия по 7 дела от края на 2019г. и началото на 2020г. Същата опасност заплашва и Германия, откъдето постъпват стотици примери за точно такава злоупотреба с права на ДСП на основание – закон за СУ. Класически пример за подобна злоупотреба бе казусът с българското бебе Екатерина Славова, което беше изведено от нейното семейство и му беше наложена социална услуга – резидентна грижа с настаняване в приемно семейство, по фалшив сигнал от немска медицинска клиника във Франкфурт и злоупотреба с права от страна на немската Агенция за закрила на детето. Подобни злоупотреби в света получиха обществено разпространение под наименованието „медицинско отвличане – medical kidnapping). Закононарушението в конкретния случай бе осуетено заради получената международна публичност, протеста на родителските организации пред немското посолство в София, внасянето на жалби до Съвета на Европа, Комитета по правата на детето на ООН, Комитета по правата на човека на ООН и мобилизацията на МвнР, МТСП и Министерство на здравеопазването на Република България.

Законовото основание за злоупотреби с правомощия от здравни и социални работници, както в случая с Екатерина Славова, срещу конституционното право на гражданите по чл.32 КРБ, е ЗСУ и неговите аналози в европейските страни.

ЗСУ И МЕЖДУНАРОДНО ЗАКРЕПЕНИТЕ ПРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ.

ЗСУ влиза в конфликт с нормите на редица международни договори, по които РБ е страна, по отношение на правото на личен и семеен живот, правото на отглеждане и възпитание на децата: ЕКПЧ, Европейската социална харта и Европейската харта на правата на ЕС. Проблемът има не само международно-правен аспект, но и конституционен.

ЗСУ(чл.30) нарушава и разпоредбата на чл.24, ал.1 на КРБ – външната политика на България ще се осъществява в съответствие с принципите и нормите на международното право. Ето какви са принципите и нормите на европейското право в предметната област на ЗСУ:

Чл.8 от ЕКПЧ – право на зачитане на личния и семеен живот;

      1. Βсеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.

      2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.

Част І на Европейската социална харта –,

      1. т.13 - Всеки, който не разполага с достатъчно средства, има право на социална и медицинска помощ;

      2. т.14 Всеки има право да се ползва от услугите на службите за социални грижи.

      3. т.16 Семейството, като основна клетка на обществото, има право на подходяща социална, правна и икономическа закрила, за да се осигури неговото пълно развитие.

      4. т.17 Децата и младежите имат право на подходяща социална, правна и икономическа закрила.

      5. т.23. Всеки възрастен човек има право на социална закрила.

чл.7 от Хартата на основните права в ЕС – Зачитане на личния и семейния живот

Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговите съобщения.

В нито един от тези три европейски акта не се използва термина „социална услуга“. Причината е само една - те не допускат комерсиализирането на социалната сфера чрез предоставяне на платени социални услуги от търговски субекти. След като КРБ предвижда, че външната политика трябва да съответства на Хартата на основните права в ЕС и Европейската социална харта, а те не допускат предоставяне на платени социални услуги, то ЗСУ ще влиза в конфликт с разпоредбата на чл.24, ал.1 КРБ.

ЗСУ И ПРИНЦИПЪТ НА НАРОДНИЯ СУВЕРЕНИТЕТ

ЗСУ е недопустим в държава, чиято Конституция защищава народния суверенитет.

Еманация на народния суверенитет е самата КРБ – и затова всяко отклонение от КРБ в цялост или в отделни нейни разпоредби, нарушава този суверенитет. Ако ЗСУ се отклонява от конституционния ред, то органът на държавно управление, внесъл ЗСУ за приемане в НС, нарушава народния суверенитет (чл.1, ал.3 КРБ).

Еманация на народния суверенитет е разпоредбата на КРБ относно правото на социално подпомагане (чл.51, ал.1 КРБ). ЗСУ нарушава този суверенитет, защото замества социалното подпомагане със социални услуги.

Еманация на народния суверенитет е разпоредбата на КРБ за правото на личен и семеен живот (чл.32 на КРБ). ЗСУ нарушава този суверенитет, защото нарушава правото на личен и семеен живот чрез разпоредбите за събиране на информация за личния живот на гражданите, за съставяне на Национална карта на социалните услуги и предоставя тази информация на ЧДСУ, в т.ч. и чуждестранни такива и др.

Еманация на народния суверенитет са основните начала и конституционните права на гражданите. ЗСУ нарушава този суверенитет, защото подкопава правото на родителите да отглеждат и възпитават своите деца (чл.47, ал.1 КРБ).

Еманация на народния суверенитет е определянето на характера на държавната власт – разделение на властите (чл.8 КРБ). Изпълнителната власт единствена може да издава административно-правни актове. ЗСУ нарушава този суверенитет, защото делегира държавни правомощия на частните доставчици на социални услуги, например - да издават административни актове, засягащи правата и свободите на гражданите (чл.21, ал.1 АПК). Недопустимо нарушение на народния суверенитет е актовете на такива ЧДСУ да стават неоспоримо доказателствено средство в съдебния процес.

Еманация на народния суверенитет е предоставянето на изключителни правомощия на държавните институции да формират и разпределят държавния бюджет. Във фискалната област, народният суверенитет се изразява в това, че държавните разходи се покриват за сметка на държавния бюджет, а не на чуждестранни финансови източници. Дори когато държавата тегли външен заем, той постъпва в бюджета, а не отива директно към разпоредителите с тези средства. Бюджетът се гласува от НС (чл.84, ал.2 КРБ) със Закона за бюджета. ЗСУ нарушава този принцип, като дава възможност за допълване на бюджета на социалната сфера пряко от ЧДСУ и чуждестранни източници. Недопустимо е държавна дейност да се финансира директно от физически и юридически лица и международни източници извън Държавния бюджет. Не мога да си представя как би се отразил същият подход, ако ставаше думата за сфери като сигурността и отбраната.

Подобен подход може би цели разтоварване на държавния бюджет, но той е противоконституционен. Той дава финансова възможност на ЧДСУ да влияят върху социалната политика на държавата, каквато е действителността днес.

Еманация на народния суверенитет е правото на правителството да организира събирането на таксите в социалната сфера. ЗСУ нарушава този суверенитет, като предоставя правото да събира такси за социални услуги на ЧДСУ (чл.50, ал.3 ЗСУ). Конституцията не оправомощава изп.власт да прехвърля върху ЧДСУ изключителните си правомощия в събиране на такси от гражданите, които принадлежат на данъчните органи.

Съгласно Договора за Европейския съюз, социалната политика е от компетентността на държавите-членки, а не на Общността. ЕС има право единствено да допълва политиката на държавите-членки, но само в изчерпателно изброени направления. И вместо да реализира своите прерогативи в това направление, българската държава предоставя чрез ЗСУ права, произтичащи от суверенитета, на търговци и търговски дружества - чуждестранни доставчици на социални услуги (чл.30, т.2 ЗСУ). С това трудно забележимо от обществото прехвърляне на правомощия, ЗСУ превръща социалната подкрепа в СУ, което води до вкарване социалната дейност на държавата в предметното поле на многостранните търговски споразумения като ГАТС, СЕТА, Договора за ЕС. Тези споразумения обаче са класически правни инструменти за отказ от суверенитет на националната държава. С тях, държавите отстъпват част от своя суверенитет по няколко начина. Първо – всяка страна-член поема задължения да либерализира националния пазар на услуги като свали изцяло или намали драстично митата за тях. При присъединяването си към многостранното търговско споразумение, всяка държава нотифицира Национална таблица на ангажиментите по либерализиране на услугите. Такива ангажименти на България са нотифицирани както в ЕС, така и в Световната търговска организация.

Услугите, в сравнение със стоките, заемат по-голяма част от световната търговия. Търговията със здравни и свързаните с тях услуги в света възлизат на 0,3% от всички услуги в света. По данни на Световната търговска организация ЕС-28 внася от останалия свят услуги, свързани със здравеопазването в размер на 11.53 млрд щ.дол. на годишна база за 2015г. , 13.50 млрд щ.дол. – за 2016г., 15.55. млрд щ.дол. – за 2017г., което за 2017г. е представлявало 69% от този вид услуги в света. ЕС-28 изнася в останалия свят услуги, свързани със здравеопазването в размер на 11.64 млрд щ.дол. на годишна база за 2015г. , 13.27 млрд щ.дол. – за 2016г., 15.33. млрд щ.дол. – за 2017г., което за 2017г. е представлявало 68% от този вид услуги в света. Интересът от либерализиране на търговията със здравни услуги в света е огромен, и това се постига чрез многостранните търговски споразумения. Вторият класически начин за отстъпване на суверенитет чрез многостранните търговски споразумения е чрез приемането на специална система на арбитражните съдилища. По силата на тези специални договорки, държавите – членки се отказват от своята съдебна юрисдикция върху търговски спорове и прехвърлят суверенните си права върху международни арбитражни съдилища.

Така ЗСУ способства социалната помощ, предвидена в КРБ, да бъде подчинена на международна юрисдикция на основата на международните търговски и икономически споразумения. Интересите от разширяване кръга на услуги в търговския оборот, както на национално, така и на международно ниво, са огромни. Поради това натискът от чужбина и от НПО, финансирани от чужбина, е огромен.

Правното и финансово присъствие на чуждестранни НПО в правната регулация на социална подкрепа в България в ЗСУ представлява класическа форма на отказ от народния суверенитет – натоварване на чуждестранни ЧДСУ с квази-държавни правомощия, касаещи здравето на населението на държавата.

ТЕРМИНАЛОГИЧНАТА НЕЯСНОТА И ДВУСМИСЛЕНОСТ В ЗСУ И ПРИНЦИПА НА ПРАВНАТА СИГУРНОСТ

ЗСУ противоречи на принципа на правна сигурност на КРБ, който е в основата на Правовата държава.

ЗСУ има сериозен правно-терминологичен проблем с КРБ, с Европейското право - Европейската социална харта, с Хартата на основните права на ЕС, Договора за ЕС – терминът „социална услуга“ е непознат в тези международно-правни актове. Там се използват термините „социална закрила“, и „социална помощ“.

ЗСУ изброява 10 вида социални услуги, дефинирани общо, неясно, многозначно(чл.15 ЗСУ).

1. информиране и консултиране;

2. застъпничество и посредничество;

3. общностна работа;

4. терапия и рехабилитация;

5. обучение за придобиване на умения;

6. подкрепа за придобиване на трудови умения;

7. дневна грижа;

8. резидентна грижа;

9. осигуряване на подслон;

10. асистентска подкрепа.

Всяка една от тези услуги е формулирана толкова общо и неясно, че позволява неограничено разширително тълкуване. Под такива дефиниции могат да бъдат подведени всякакви дейности със съмнителна полезност. Липсва конкретно изброяване на услугите, което на практика отваря широко вратата за злоупотреба с „настаняване в психиатрия“, „медицинско лечение“, „застраховане“, „придобиване на умения“, „дневна грижа“, адвокатски услуги, и др. Липсват законови ограничения срещу такива злоупотреби, например, изброяване на условията, при които тези услуги ще бъдат предоставяни. Това крие, освен риск от злоупотреба от недобросъвестни държавни чиновници, опасност от източване на бюджета за социална дейност на държавата и общините от страна на ЧДСУ.

Пример за законово уредена възможност за злоупотреба с право в ЗСУ е правото на ЧДСУ да съберат такси за информация - държавните органи никога не облагат гражданите за предоставяне на информация. Вероятно такива са таксите за поддържане на социалния телефон 116111 от Фондация АНИМУС, който формално беше поет от МТСП и ДАЗД след години на ползване от ЧДСУ. Бюджетът за поддържане на този телефон възлиза на стотици хиляди лева годишно, покрива се от държавния бюджет, но се усвоява от ЧДСУ. Не е ясно правното съдържание на социалната услуга „застъпничество“. Общо и неясно формулирано е съдържанието на услугата „обучението за придобиване на умения“.

Самата дефиниция на социална услуга в ЗСУ е вътрешно противоречива – съчетани са несъчетаеми характеристики - търговска услуга и социална дейност. Търговската услуга е обект на пазарните отношения, а социалната подкрепа е конституционен принцип на разпределение на отговорността и тежестта в дадено общество. Налице е непреодолимо логическо и смислово противоречие между търговия и солидарност. Една търговска услуга не може да бъде социална, защото зависи не от солидарността, а от платежоспобността на потребителя.

Неясен е от съдържателна гледна точка и текстът на чл.3, ал.1 от ЗСУ – социална услуга е дейност за подкрепа на лицата за реализиране на права. Не става ясно, трябва ли подкрепата за реализиране на правата на гражданите да бъде във формата на платена СУ. Правата на гражданите са законово уредени и при нарушаване, и тяхната реализация се защищава, а не се подкрепя.

Преди приемането на ЗСУ, мерките за социална подкрепа бяха уредени в Закона за социална подкрепа. От там сега те са изведени и прехвърлени към ЗСУ по една единствена причина – солидарността да бъде заменена с принципа на търсене и предлагане на търговка услуга. т.е. мерките са направени от безплатни в платени, в нарушение на КРБ.

ЗСУ И ДРУГИТЕ ПРИНЦИПИТЕ НА ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА

Съвместната регулация на ЗСУ и ЗЗД нарушава принципите на правовата държава: съдебен контрол на всички актове на администрацията; подчинение на служителите на съдебната власт на служители на административната власт; влизане в сила на закон без необходимите подзаконови нормативни актове и др.

  • Съдебният контрол при налагане на социални услуги е силно занижен и несигурен,

    • При определени условия, ЗСУ и ЗЗД създава правна възможност услугите да се налагат с админ.акт на Ръководител на ДСП, още преди да се е произнесъл Съда (напр. услугата: резидентна грижа - при решение за извеждане на дете от семейството и настаняване в приемно семейство или Центрове за семейна грижа).

    • Допуска се извеждане на детето от неговото семейство по решение на Ръководителя на Дирекция Социално подпомагане, което подлежи на съдебен контрол едва 1 месец след извеждането.

    • Социалният доклад на ДСП се приема от съда като абсолютно и неоспоримо доказателство по съдебното дело.

    • Съдебните дела за връщане на дете в неговото семейство се влачат с години, което нанася тежки психологически травми на отнетото дете.

    • Социалните служби получават права, с които лесно могат да шиканират съдебното производство: изготвяне на социален доклад за съда, задължително участие в съдебното производство, неоспоримост на техните твърдения от доклада и др. Не рядко, поведението на социалните работници служи като абсолютна пречка за провеждане на съдебния процес в разумен срок.

    • Регулацията на ЗСУ, приложена по реда на ЗДД, предвижда принудително налагане на социална услуга върху родители или деца по реда на ЗЗД от мултидисциплинарен екип, като законът предоставя водеща роля на представителите на административен орган (социалните работници от ДСП) пред представителите на съдебната система (прокурори).

  • Не са изготвени и не са представени на обществено обсъждане подзаконовите актове, необходими за приложение на ЗСУ - Наредбата за планиране на СУ, по чл.40 ЗСУ, Националната карта на социалните услуги, по чл.34, ал.1 и др.

Липсата на подзаконовата база за прилагане на ЗСУ нарушава правната сигурност като елемент от Правовата държава, провъзгласена в чл.4, ал.1 от КРБ.

Несъответствията на ЗСУ с КРБ свидетелстват за съществено нарушаване на принципа на върховенство на Конституцията, по чл. 5 на КРБ.

В заключение, искам изрично да подчертая, че подходът на ЗСУ има правна алтернатива, която може да се реализира бързо, лесно и ефективно. Интересите на уязвимите групи от населението - лицата с увреждания, хората над трудоспособна възраст, и др., могат да бъдат защитени с други законови мерки. Необходимо е своевременно да се актуализират, чрез допълнения и изменения, Закона за социалната помощ, Закона за лицата с увреждания, Закона за закрила на детето, Семейния кодекс и други законодателни актове. Те могат да бъдат внесени от Правителството в Парламента и да бъдат приети едновременно с отмяната на ЗСУ. Няма никакви обосновани препятствия правителството да бездейства, като разчита на влизането в сила на ЗСУ, вместо да допълни няколко други нормативни акта. По този начин няма да бъдат накърнени легитимните интереси на уязвимите групи от населението, а единствено – интересите на лобистите на ЗСУ.

Статията изразява личното мнение на автора и не ангажира никоя държавна институция.

София, 06.04.2020г.