/Поглед.инфо/ В условията на Ковид-пандемията България пострада и страда тежко. Българското здравеопазване и българите, най-вече хронично болните и възрастните, са изправени пред дилемата дали ще оживеят или ще преминат в отвъдния свят. Но ако гледаш, слушаш и четеш маститите медици, старите герберско-патриотарски политици – всичко едва ни е наред, ние сме както всички други в света. В продължение на една година слушаме, гледаме и четем една безподобна бодряшка информация, едно безкрайно оправдаване, че навсякъде в света било така, че това е нов неконтролируем вирус и т.н.. А дали е така?

Да, в света се води война с невидим враг. В тази война всички дават жертви. Изкуството на пълководците е в това да постигнат победа, или поне да не загубят война, да дадат най-малко жертви. Оръжието на вируса и пораженията от него са сходни в целия свят. Но резултатите от войната с него са крайно различни. И това се дължи предимно на уменията на командващите. Резултатите от всяка война са показателни за капацитета на пълководците (политиците) и боеспособността на армията (медиците). В сегашната ситуация в ролята на пълководци са правителствата, а функциите на армията се изпълняват от здравните системи на страните. Войната в света и в България с Ковид-19 не е приключила, тя е в разгара си. Във всяка война има различни жертви, но най-важните са човешките жертви, загубилите живота хора. Живот не се връща, никой не се върнал от отвъдното. Всички сме смъртни, но трябва ли поради това по-рано да умираме? Пропуснати знания в училище могат да се наваксат. Изгубеното работно място може да се компенсира с друго или поне с помощи при безработица. Фалирал бизнес може да се възстанови, особено развлекателния бизнес. Животът е висша ценност на човешката цивилизация. И тези които излишно рискуват живота на десетки хиляди хора ни отдалечават от хуманността. А тя е възникнала още в древността с възникването на призива да не се погубва живота на ближния.

В сегашната пандемия правителствата се различават по подхода за ограничаване на пандемията и по размера на жертвите. Има правителства, които поставят на първо място живота на хората и най-вече на най-застрашените, а не на гледачите на норки и на полицаите и дансаджийте. И други правителства, които милеят най-много за печалбите на развлекателния бизнес (индустрията на кефа) и за развлеченията на хайлайфа и богаташите. Но не бива да чакаме разгрома (загубването на десетки хиляди животи), за да отчетем истинската ситуация, да открием грешките и виновните за тях. В хода на протичането на пандемията за България може определено за заключим, по думите на поета, че „започва трагедията“.

Какво ни дава основание за такъв извод? Това е сравнението с други страни от света и Европа. И това сравнение показва, че в България, на този етап на развитие на пандемията вървим „от развала към провала“. Показател за това са данните за ковидовата ситуация в България и света.

Първо. По степен на заразяване на 100 000 население в България данните са недостатъчно надеждни, поради по-малко проведените тестове. Въобще не можем да се сравняваме с държавите от Тихоокеанския регион, които се справят със същия вирус блестящо в сравнение с европейските държави, основаващи се на т.нар. „евроатлантически ценности“.

Заразени и починали в някои страни за целия период на

пандемията (по данни към 17 март 2021 г.)

Държава

Заразени

На 100 хил.

Починали

На 100 хил.

Финландия

68 693

1 242.9

804

14.55

Швеция

732 070

7 098.2

13 228

128.26

Франция

4 168 411

6 053.5

91 324

132.62

Германия

2 610 769

3 139.9

74 677

89.81

Австрия

501 224

5 622.0

8 956

100.46

Унгария

532 578

5 451.4

17 421

178.32

Сърбия

609 898

6 471.7

6 533

69.32

Румъния

874 985

4 509.8

21 787

112.29

Турция

2 930 554

3 524.2

29 696

35.71

Гърция

227 247

2 119.7

7 252

67.52

Куба

63 725

562.3

380

3.35

САЩ

29 604 820

8 972.3

538 050

163.07

Беларус

305 270

3 244.7

2 121

22.54

България

291 769

4 197.2

11 715

168.53

В света

121 858 289

2 693 445

Източник: worldometers.info и „Джон Хопкинс“

Ковид пандемията в света е с главен център Европа, САЩ и няколко страни от Латинска Америка (Мексико, Панама, Перу, Бразилия). С много високо равнище на заболеваемост от Ковид -19 са повечето европейски страни. Само четири европейски държави са със заразени под 3 хил. на 100 хил. население – Финландия (1242.9), Норвегия (1504.7), Гърция (2115.7) и Исландия (1705.6). От тези четири страни трите са северни европейски държави, които имат, освен по-малка гъстота на населяване, и добре развита социална система и здравеопазване. Гърция е със стриктни, силно рестриктивни обществени мерки за ограничаване на Ковид-19. В други страни със силно развита медицина и твърди ограничителни мерки смъртонстта е незначителна: Куба, Сингапур, Австралия, Финландия и т.н. По брой на заразените България, заема средно положение, но само в Европа, с 4192.6 заразени на 100 хил. население, но при сравнително по-малко тествани.

С най-високо равнище на заболеваемост в Европа са редица малки държави, развиващи предимно туризъм и услуги като Андора (14 912.6), Сан Марино (12 283.9), Люксембург (9 514.9). С над 6000 заразени на 100 хил. население са развитите европейски страни Испания, Великобритания, Нидерландия, Швейцария, Швеция. Чехия има най-високи стойности на заразяването – 13 343.9. Заболяваемостта е висока и расте стръмно, но не навсякъде, както твърди доц. Кунчев. Справка Гърция, Финландия, Норвегия, Германия и др. Заболяваемостта за целия период в България е почти два пъти по-висока от тази на Гърция (1.98 пъти). Да, но в Гърция има стриктни мерки. Нищо че делът на туризма в Гърция в националния БВП е два пъти по-голям от този в България. И там се притесняват за туризма и ресторантьорството, но не жертвам живота и здравето на много хиляди хора. За гръцкото правителство са по-важни здравето и живота на хората, а не печалбите на бизнеса. Май не е вярно и твърдението на Борисов и за Унгария. Заразените в Унгария са 1.3 пъти повече, а не три пъти повече от тези в България.

Второ. Много по-тревожни са данните за смъртността от Ковид-19. В света само две десетици държави (от 190) са с смъртност над 150.00 души на 100 хил. население. Рекордьор е Чехия (223.51), следвана от Сан Марино (222.61), Белгия (196.68), Великобритания (185.16). България е на 9 място със близки стойности с Португалия, САЩ (163.07). В ЕС нашата страна се нарежда на шесто място след Чехия, Белгия, Словения, Унгария и Италия, но е с по-висока смъртност множество европейски страни като Франция, Италия, Португалия, Испания, Словакия и др. В Унгария смъртността в сравнение с България е малко по-висока – 1.06 пъти, а не три пъти. В сравнение с Гърция смъртността в България е 2.5 пъти по-висока, спрямо Сърбия – 2.4 пъти, Румъния – 1.5 пъти, Турция – 4.7 пъти. Вярно е, че в Турция населението е по-младо, но и вярно е, че в нея имаше много по-рестриктивни мерки и много по-ранна и успешна ваксинация. Малко по-висока е смъртността в България и спрямо Северна Македония – 1.03 пъти. Невярно е оправданието, че смъртността в България е много висока поради застарялото население. Съседите ни Сърбия, Гърция и Румъния са със сходен възрастов профил.

Трето. Необосновано е и твърдението, че в България има „абсолютно нормален живот“. Вярно, че в България има вероятно целенасочена игра с налагането на рестриктивните мерки и тяхното преждевременно отменяне. В някои държави с много по-либерален режим по време на пандемията има по-ниска смъртност. В Европа с най-либерални пандемични мерки бяха и са Швеция и Беларус. По-ниската смъртност в Швеция се дължи на по-добре осигуреният социален сектор и здравни грижи. В Беларус това се дължи на съхранената стара социалистическа здравна система, която в Чехия, Словакия, Словения, Унгария, България и т.н. бе напълно разрушена. Използването на неолибералния западноевропейски и североамерикански модел на търговско здравеопазване, неговото въвеждане в бившите европейски социалистически страни, доведе до това Европа и САЩ да са пандемичният център на света.

Четвърто. Много интересно е сравнение между заразени с Ковид-19 и дял на смъртността. В България, в сравнение с Гърция, при по-висока заболяемост (1.98 пъти) има 2.5 пъти по-висока смъртност. Тази разлика е показател за това, че българската здравна система е по-неподготвена за пандемията от гръцката. Подобна е и ситуацията при сравнението със Сърбия, в която заболеваемостта е по-висока от тази в България България с около 2 200 на 100 хил. население, но смъртността в Сърбия е 2.4 пъти по-ниска от тази в България. Това показва, че в Сърбия са изследвани за Ковид-19 много по-голям дял от хората отколкото в България и че тяхната здравна система се справя многократно по-добре от българската.

Българската здравна система, както и повечето здравни системи, основани на търговския принцип, не бе подготвена, а и по време на пандемията не се преустрои. У нас по време на трите правителства на Борисов продължи антихуманния подход на Костов да се затварят болници, търговията и печалбата да са основата на здравеопазването. Бяха съкратени множество общински болници, а в други бяха намалени отделенията и намаля рязко броя на лекарите и сестрите в тях. Почти поголовно бяха закрити болниците за белодробно лечение. В това направление се отличава министър Ананиев, който допусна закриването на белодробните болници в Пловдив и Шумен. С безкрайно ниските заплати на лекари и сестри Борисов, Горанов и Ананиев изгониха от България десетки хиляди по-млади лекари и медицински сестри, и редица по-утвърдени кадри на здравеопазването. В България има огромна спекула с лекарствата и медицинските изследвания, най-голям в Европа дял на доплащането за лечението в болниците. Нещо повече, в страната вместо да се създадат специализирани болници за Ковид-19, бяха закрити множество отделения в най-големите и в областните болници. Това доведе до лишаване от медицински грижи на другите болни и до повишаване на смъртността предимно от сърдечно-съдови заболявания.

Пето. В управлението на здравеопазването и особено по време на пандемията цари почти пълен хаос. Както посочи д-р Дечо Дечев „здравеопазването се управлява от финансово-корпоративен кръг“, както и че „Ананиев проспа тези три месеца - декември, януари, февруари. Системата не беше подготвена - нямаше консумативи, апаратура, протокол за действие …. България, за съжаление, е сключила договор с две фирми. …. Отказали сме се от ваксината "Янсен"“. Към тази компетентна оценка може да се добави и че бе проспано и лятото на 2020 г. да се преустрои здравната система.

Полагаха се и се полагат качествени медицински в почти всички национлани областни болници. Множеството лекари и медицински сестри работят самоотвержено и на предела на силите си. Но прави впечатление и неравнопоставеността, привилегированото положение предимно за политическата класа, върховете на държавната власт, за българския истеблишмънт (т.е. нова номенклатурна класа), за богаташите. Май че само един депутат бе лекуван извън МА и той почина. Пропусната бе възможността за по-ефективно разпределение и използване на лекарствата и особено забавянето по административно-процесуални причини на разрешението за ползването на „иверемерктин“ за лечение. В Перу, същото това пренебрегвано в България лекарство, доведе до понижаване 14 пъти на смъртността. А в България властите са зяпнали в устата брюкселските високоплатени и осигурени безхаберни чиновници и не си помръдват пръста да внесат достатъчно качествени ваксини, с които вече са ваксинира милиони хора в света – китайската „Синовак“ и руската „Спутник V“. Българската колониална власт нехае за живота на хиляди хора, а се съобразява с търтеите от Брюксел.

Управлението на кризи като тази, породена от Ковид-19 изисква добронамереност, и управленско майсторство. Не е вярно твърдението на министър Ангелов, че „се справяме с пандемията“. Недопустимо бе профукването на летните месеци за да се стабилизира здравната система. погрешно бе допускането от края на септември и октомври да се разхлабят в такава степен мерките, че да се получи втората криза, при която поради това починаха извънредно няколко хиляди българи повече. Стабилизирането и ограничаването на разпространението на пандемията през януари бе сериозно нарушено от прищявките на различни лобисти пред премиера от печалбарски групи, предимно дълкокоси ресторантьори. А вече бе ясно, че започва нова вълна, че британската разновидност на Ковид-19 е по-заразна и че поразява в по-голяма степен и по-младите възрастови групи. През февруари като че ли нарочно бе решено да се върнат в класните стаи големите ученици, които не спазват никакви мерки, да се отварят ресторанти, молове, игрални зали, нощни клубове, фитнеси, школи за танци и т.н., все от обслужващата сфера (индустрията на кефа). Допусната бе голяма спекула с лекарствени средства, с изследвания за Ковид-19, за лечението след преболедуването. Например, в съседна Гърция правителството въведе максимални цени за изследването с писиар тестовете – 40 евро. В България тяхната цена се движи между 60 и 100 евро. А българите са средно с три пъти по-ниски доходи от гърците. Министрите Ангелов, Ананиев и др. твърдяха, че при пазарна икономика само пазара определял цените. Да, но и Гърция е с пазарна икономика, но там грижата за хората, за болните е на по-високо равнище от България.

Много показателен за безхаберието към живота на хронично болните и спасяването на здравната система е утвърденият от Министерския съвет план за ваксинирането и създаването на приоритетни групи. В цял свят е известно, че най-големи поражения Ковид-19 нанася сред хората с хронични тежки заболявания и най-вече на тези от тях с голяма възраст – над 60 години. Именно те са най-потърпевшите, заемат най-много места в болниците и най-често умират. Това го разбраха в почти всички страни в света, но не и в България властващите герберасто-патриотари. За да се опази здравната система от колапс са приоритетни три групи за ваксиниране: медицински персонал; хронично болни, особено тези с две и повече заболявания; възрастни хора над 60 г. В България Министерския съвет нарочно или поради неграмотност разпореди друго. Възрастните хора с придружаващи хронични заболявания и предимно тези с рак, диабет, сърдечно болни и т.н. бяха оставени в четвърта група. Те бяха прередени от полиция, чиновници (верни гласоподаватели на ГЕРБ) от министерства и централни ведомства, гледачи на норки и т.н. Върхът бе създаването на т.нар. „зелени коридори“, в които се вредиха за ваксиниране предимно хората на развлеченията, желаещите свободно да пътуват в чужбина, да ваканцуват, да посещават игрални зали, нощни клубове, фитнеси и т.н.

Много вярно е твърдението на проф. Костов, че пандемичната ситуация у нас е хаос и предизвестено безредие. Крайно невярно е твърдението на министър Ангелов, че „Държим пандемията на каишка“. Така я държат, че я изпуснаха. В редица държави в света разбраха, че най-важното при тази пандемия е безопасността на хората: тяхното предпазване от заразяване; своевременното откриване на болните, пресичането на заразяването на здравите; навременното ваксиниране; качествено лечение и възстановяване от последствията от преболедуването от Ковид-19, а не печалбарските интереси на развлекателния бизнес. Това от една страна, а от друга изключително важно е предпазването на немощната ни здравна система и най-вече болниците от претоварване и изпускане здравната ситуация от контрол. И оставяне на възможности за лечение и на болните от други болести. Спирането на плановите операции, влошаването на достъпа до своевременна медицинска помощ за множество болни от други заболявания води, искат това или не го искат управляващите води до увеличаване на преждевременно починалите българи.

В тежката, в тревожната и почти трагична, ситуация управляващите пандемията често ни прикриват истината с непълна или невярна информация, манипулират нашите представи за мащабите на пандемията и за реалното състояние в България. Често ни облъчват с неверни твърдения като това, че: „Ние най-добре в света и в Европа се справяме с пандемията“ (Борисов); „Справяме се с пандемията“ (Ангелов); „Ситуацията с разпространението на коронавируса у нас и натискът върху лечебните заведения са под контрол…“ (Борисов); „Нямало промяна в класацията ни в ЕС, което означавало, че вълната е навсякъде“ (Кунчев).

В демагогията се използват и обвинения към други, но не и към управляващите ковидовата криза. Виновни били хората, че не спазвали мерките, но се забравя, че по няколко пъти на ден една и съща заповед на здравния министър се променяше, че Борисов и телевизиите толерираха няколко лекари, самообявили се за последна инстанция (напр. доц. Сухосъчков) да объркват хората за сериозността на заболяването. Това доведе до подценяване от мнозина хора на сериозността на пандемията. Виновна за сгрешените заявки за ваксините се оказа и Европейската комисия и т.н., а на правителството и националния здравен инспектор. А на проф. Ангелов са му виновни политиците. Но той забравя кой подписва заповедите (Министърът на народното здраве) за разхлабване и въвеждане на по-рестриктивни мерки. А кой ще понесе отговорността, за препълването на болниците, преждевременната смърт на хиляди хора? Къде е мястото тук на хипократовата клетва? Министърът, който се вживя в ролята на политик, не може до приема критика от други политици ли?

И сега поради безсмисленото твърде прекалено разхлабване на мерките през февруари и от началото на март, както и закъснялата и неправилно провеждана кампания за ваксиниране здравната система отново е пред колапс. А и силите на всеотдайните български лекари не са неограничени. Преждевременната смърт на няколко хиляди души повече е следствие от управленското безхаберие. Тяхната смърт би трябвало да тежи на съвестта на тези, които вземаха некомпетентни и/или целенасочено грешни решения. Всеки грамотен българин вече сам може да се ориентира кое е истина и колко е истината за пандемията.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели