/Поглед.инфо/ Шесто чувство на Емил Кошлуков, в. „Монитор”

През тази седмица една от новините бе за развода между СДС и ДСБ, за развалянето на Синята коалиция. СДС взе решение да продължи сама напред. Не знам дали това е добро или лошо. При всички положения този съюз с Иван Костов бе нещо неестествено, знаете как се отдели Иван Костов, как обвини СДС, че са клиентела, че духът е напуснал тялото, че вече нищо не става от тази партия и затова се създава ДСБ, те били истински. После се присламчи към СДС, за да оцелее. Цялата тази далавера само, за да може пет човека да имат мандати в парламента. От 1990 г. насам Костов винаги е бил депутат или министър. Истината обаче е, че СДС от голяма и влиятелна организация днес вече е никой. Може би най-известният лозунг на сините бе: “Времето е наше”. Този лозунг „Времето е наше” идва от леля Ванга, петричката пророчица. През 1990 г., когато един от лидерите на СДС Петко Симеонов отива и разговаря с Ванга, тя му казва: “Времето на комунистите свърши!” И тогава Петко Симеонов каза: „Ето го лозунгът”. Времето е наше беше песен, лозунг, химн, вяра, беше убеждение на милиони в България. Истината е, че днес, когато говорим за ситуацията в СДС, не можем да се радваме, защото нещо, което ти самият си създавал, приключва така безславно. Разбира се, през годините бяха направени много грешки, причините за това всеки обяснява за себе си. За мен основните причини са три. СДС никога не успя да приеме общата си история, макар че да, Филип Димитров е наш премиер, Костов е наш премиер, не е крадец, Желю е наш президент, не е марксист. Сините, десните хора в България, не самите избиратели, а горе върхушката вечно се караше, вечно пренаписваше историята, нещо преправяше, нещо криеше. Не може Костов, който благодарение на СДС е взел всичко, утре да я захвърли. Че как стана богат, как стана премиер? Не може Софиянски да вика: “Олекна ми”. От какво ти олекна? Ти откъде прибра кинтите? Всички тези хора, които трябва да са благодарни на СДС, че са станали някой, не приеха общата история. Опитите на сините да пренаписват историята , да не приемат историята си, означава, че нямат бъдеще. Ако не знаеш какво ти е миналото, кой си досега, няма да знаеш и кой си утре. Вторият проблем на СДС през всичките тези години е, че не се научи да развива кадрите си. Вижте какво прави БСП. На конгреса има битка Първанов - Станишев, но от Краси Премянов до не знам кой си, те са вътре, наши хора са. Така говорят „наши хора са”. Карат се, разбира се, че има напрежение там, но никога не разпиляха потенциала си. Кажете ми къде са хората, които бяха знакови фигури в СДС? Всички са разпилени като пилци. И третият проблем на СДС е, че партията не можа да формира ясната си визия за развитието на страната. Когато през 1989 г. се създаде, аз съм един от кръстниците на партията, един от тези, които казваха, че тези три букви са името на промяната в България, ние знаехме срещу какво сме, но не знаехме за какво сме. Трябваше да махнем комунизма, трябваше да махнем чл. първи от конституцията. Може би защото България беше един от най-верните сателити на Москва, имаше страшно много държавна сигурност и партийци слагачи, не успяхме да изградим единна визия за бъдещето, единна партия, запазена като коалиция, разбира се. Ще ви припомня отново датите – през 1997 г., когато Виденов съсипа страната и хората вдигнаха на ръце СДС, той спечели 137 мандата, през 2005 г. - 51, ОДС през 2009 г. – 15. Това са цифрите. Не бих искал да видя края на СДС, дано днешните му лидери съберат кураж, за да оправят нещата. Но се опасявам, че това вече е много, много трудна задача.