Днес няма и помен от този гибелен гняв, сравним само с онзи на Ахила Пелеев. Е, българският премиер пак е ядосан, даже направо вбесен, но е едно анонимен наш сайт да „цитира“ неназовани гръцки медии, че си е купил остров, а съвсем друго е „Ел Периодико“ – най-влиятелното издание в Каталуня, да напише, че полицията и антикорупционната прокуратура водят разследване по сигнали за „пране на пари“ с крайна дестинация Барселона.
И в двата случая е замесено името на Бойко Борисов, но за разлика от островната „пунта мара“, демек „мост над море“, измишльотина, в барселонската история с манекенката, която тъне в разкош поради предполагаемата й връзка с министър-председателя на България, явно има какво да го притеснява. Все пак не той самият, извинете!, не някакъв си informiran е пуснал партенката за о. Фидониси край Кавала, за да отприщи премиерът огън от ноздрите си, имитирайки ярост по Станиславски. Не, не и не: „къщата в Барселона“ е вече устойчиво словосъчетание, нещо повече от луксозна вила с басейн, край който някогашната миска Борислава Йовчева протяга загорели дълги бедра. „Не е измислица морето, и щастието съществува!“ (по Христо Фотев), или идилията е реална (казано по-прозаично)…
Впрочем за нея се знае още от 2016 г., когато сайтът „Биволъ“ пусна част от запис на разговор между „двете каки“ (съдиите Румяна Ченалова и Владимира Янева) и столичния адвокат Момчил Мондешки. Бойко Борисов обаче вяло отрече да е купувал къща за 1.5 млн. евро в Барселона, подхвърли репликата: „Ако ми намерят къща в Барселона – да я вземат“, и с това темата приключи. Поне у нас и поне за момента, доколкото т.нар. компетентни органи не се захванаха с твърденията за търговия с влияние и корупция, ами с проверка кой бил направил запасите.
Чак три години по-късно Елена Йончева от БСП я реанимира, внасяйки и сигнал до прокуратурата, та премиерът вече провидя заговор „на три центъра“, посочени надлежно от депутата Тома Биков. Накратко ни се обясни: срещу властта се работи по сценарий за „пречупване“, като в основата му са все „старите ченгета”. Единият двигател е Цветан Василев, който финансира сайтове, за да публикуват новини „за къщи в Барселона“, другият се е разположил на „Позитано“ 20, а третият се върти около президента Румен Радев. И понеже всичко това съвпадна с „Апартаментгейт“, гръмнал покрай закупен от Цветан Цветанов луксозен имот с ВИП асансьор, за всеки случай се добави и четвърти център – „хибридна атака с кремълски произход“ (по в. „24 часа“): „Неслучайно враговете на ГЕРБ непрекъснато подчертават, че това идва от американски сайт („Свободна Европа“ – б.м.)… Теорията за американската намеса се превръща в опорна точка толкова натрапчиво, че може би става дума за някаква димна завеса, която да прикрие истинския произход на атаката“.
Възможно е, разбира се, Путин нарочно да бе тласнал Цветанов да влезе в капана, изписан с глаголица и снабден със собствен асансьор, но докато за истинския произход на атаката така и не научихме, поне произходът на самия скандал се оказа истински.
В този ред на мисли: възможно е и сега лично Путин да е насъскал каталунските прокуратура и служба за борба с корупцията да хукнат с изплезени езици по барселонската следа, но и това не пречи следата да ги отведе директно до премиера Борисов. Не казвам, че така стоят нещата, а само допускам, че е възможно да стоят по този начин, пък и „атаката“ очевидно не стъпва на гола поляна. Напротив, в Барселона агенти на Службата за икономически престъпления „наблюдаваха и заснеха вилата, която те определят като „имот с висока стойност“, разположен в жилищен район на Esplugues de Llobregat, с „частна охрана и модерни системи за наблюдение“.
И нещо повече, в рамките на година след подадения от гражданската организация БОЕЦ сигнал разследването е установило, че имотът е закупен за 3 млн. евро през 2013 г. и е на името на Numin Invest S.L. Между януари и юни 2013 г. бившият модел Йовчева е единственият управител на тази фирма, която има капитал от 3000 евро, сетне тази длъжност е заета от баща й, допринесъл с апорт от 3 006 евро. Има и втора компания, но да не навлизаме в подробности – тъй или иначе, „агентите не са намерили данни в подкрепа на това, че ексмоделът и баща й имат законни доходи, които биха могли да финансират такова ниво на живот“. Както пише „Ел Периодико“, в своите доклади пред службата за антикорупция те припомнят, че според сигнала парите „биха били свързани с недекларирани средства от висши служители на българското правителство“, сред които Борисов.
Уф, не вървеше някак премиерът да извика от Брюксел, където го свари скандалът: „Просто нещастни, долни лъжци жълти! Мръсници! Лъжа след лъжа! Жалки, нещастни, долни лъжци мръсни!“, нали? Говорим за голяма и влиятелна медия, да повторя, не за informiran, където и сам той може да пусне нещастна, долна, жълта лъжа, за да сведе сетне всяка истина за себе си до такава. Но се намери решение, де, в това българският премиер е просто цар и няма равен – спусна опорките посредством предълъг монолог, тъй щото верни министърки да ги закаканижат нататък, а „мисирките“, както ги нарече с любов и омерзение, наостриха пера (и в двата смисъла на думата), за да клъвнат враговете на стабилността. Че и те, враговете, бол – с Радев ли да почнеш, с Путин ли да продължиш, или да свършиш с… Костов?
И не се шегувам: след като родни сайтове и вестници надълго и нашироко обясниха как руската ТАСС веднагически е препечатала новината от „Ел Периодико“, което доказвало намесата на Москва, пак се опря до „бащата на паралелната държава у нас Иван Костов“. Той „има два тъмни съветски периода в живота си, за които не иска да си спомня и говори с неохота. Първият е в украинския град Кременчук, където учи за летец. Вторият е в Москва вече като асистент по политикономия на социализма от Центъра за идеологически дисциплини към ВМИ „Ленин“, където е слушател в академията на ЦК на КПСС. Негов научен ръководител е комунистическият динозавър и идеолог на съветската система професор Владимир Дорофеевич Камаев.“ Къде го чукаш, къде се пука…
А ето и най-смешното: месеци наред може да не е станало ясно кой е източил водата на Перник, да речем, но за сметка на това моментално се разбра какво представлява и собственикът на „Ел Периодико“. „Франсиско Хавиер Мол де Мигел… неведнъж е посочван като човек, който купува конкретни издания само за да ги затвори и фалира.
Определян е като безмилостен човек, за когото печеленето на пари е издигнато в култ. Баща му също е изключително интересен. Бил е военен от Майорка, свързван е с шпионски действия и извършване на саботажи в полза на фашистите. Мол забогатява 28-годишен, задават се доста въпроси за произхода на средствата му. Семейството на съпругата му – Сарасола, също не е случайно. Свързват го с колумбийския наркокартел „Меделин“ и трафик на оръжие.“ Освен това „Ел Периодико“ е натопен, че „откровено поддържа сепаратистката политика и опитите за откъсване на Каталуния от Испания – дейност, подкрепяна активно от руските тайни служби“; припомня се също, че „още преди три години гръмна скандал, че испанските спецслужби разследват евентуална намеса на руските тайни служби в политическите трусове в Каталуния с цел дестабилизация на Испания и на целия Европейски съюз“.
Много ясно, следователно, че сега ще ударят по основна фигура в ЕС, негов крепител, стожер и опора – министър-председателя на България! Обединили всички сили, от Кремъл през „съседа по месторабота“ до концерна „Меделин“ и Цветан Василев в Белград, те удрят Европейския съюз право в слънчевия му сплит!
Интересното е, че през 2016 г. руският сайт „Московский монитор” написа как Борисов получил подкуп от 50 млн. долара, за да не се намесва държавата, която има акции, в сделката с БТК. Новината беше препечатана от десетки руски издания, самият „Московский монитор” не е анонимен сайт, само че нашият премиер предпочете да си замълчи. Нямаше тогава „руска хибридна атака“, каквато може и сега наистина да има, но това не променя подозрението, че Борисов е вършел и продължава да върши някои неща, които не са единствено инсинуации на „мръсници“.
А ето и друг любопитен детайл: През юни 2013 г. Волен Сидеров, по онова време „златен пръст“ на тогавашното парламентарно мнозинство, обяви, че със самолети на правителствения авиоотряд „са изнасяни огромни количества пари в кеш – въпросните потоци от пари, и са внасяни по банкови сметки в Ливан“. Това, каза още лидерът на „Атака“, „са го правили Цветанов и Борисов лично и чрез техни подставени лица – Пашата, Каратиста и други“.
Борисов заведе дело срещу Сидеров, като в крайна сметка се наложи да даде 35 хил. лв. за разноски, докато Волен – едва 900 лв., но майтапът е, че сетне атакистът му стана коалиционен партньор. Забрави се нещо обидата, а Москва, където Сидеров откриваше кампанията си за… евроизборите, кой знае защо не беше уличена в опит за дестабилизация на Европейския съюз. Не е ясно съвсем и по какви причини в момента Борисов подозира „намеса от Изток“, тъй като само преди месец двамата с Путин позираха като стари бойни другари при откриването на Турски поток в Истанбул…
Ами ако не са ядосани руснаците, а?
Но в крайна сметка няма нужда да гадаем, когато и без това е ясно, че един невинен човек няма от какво да се притеснява. Той заспива с ясната мисъл в главата, че каквито и слухове, клюки и цели конспирации да висят над нея като секира, главата му няма да падне. А Борисов е притеснен, при това доста. Притеснен е, понеже истината, по собствените му думи, „рано или късно излиза“. Обикновено много късно, обаче все пак излиза – за това той е прав и в момента тази му правота със сигурност не го радва.
Източник: reduta.bg
