Основни изводи
-
Засега данните дават основание да се очаква много ниска изборна активност на предстоящите избори. От гласувалите на предходните избори (2,67 млн. избиратели) по-малко от 80 % заявяват, че твърдо ще гласуват отново. Същевременно не се наблюдава активизация сред тези, които преди не гласуваха. Може да се очаква, че пред урните на тези избори ще застанат около 2,2 милиона избиратели.
-
При това положение, прагът за преминаване на 4%-ната бариера ще падне значително - до около 85 – 88 хил. избиратели. Това дава добра възможност на по-малките партии да се борят за попадане в парламента. Като цяло, това ще даде на всички партии по-голяма „тежест“ в процентно отношение (при относително нисък брой реални избиратели). Същевременно ниската изборна активност в страната ще повиши силно тежестта на гласовете от чужбина.
-
Има голяма вероятност в следващия парламент да има вече 8 или дори 9 партии – всички, които бяха досега плюс „Български възход“ и „Изправи се България“.
-
Засега ГЕРБ определено доминира като води с близо 6 % пред „Продължаваме промяната”. Три партии (БСП, ДПС и „Възраждане“) се борят за трето, четвърто и пето място с практически изравнени позиции. (Следва да се има предвид големия потенциал на ДПС от гласовете в чужбина – нещо, което не е отразено в настоящето изследване). Въпреки, че „Има такъв народ“ бележи значителен отлив на избиратели, засега те определено запазват възможностите си за представителство в парламента. „Демократична България“ и „Български Възход“ също са стабилно над 4 %-ната бариера за влизане в Народното събрание. Партията на Мая Манолова засега е близо, но под чертата за влизане в парламента, като запазва шансове да бъде деветата партия в новия парламент.
-
Данните от изследването показват, че резултатите от изборите ще се определят не толкова от предизборната политическа битка между партиите, а от икономическите сътресения в обществото. Наблюдаваме изключително засилена тревожност по отношение на личното материално благосъстояние, перспективите пред страната и страхове за предстоящата зима и непосредственото бъдеще.
-
Близо 70 % от хората споделят, че в последната година материалното положение на тяхното семейство се е влошило, като имат опасения, че това е само началото. Също толкова очакват, че в следващите месеци положението им ще става още по-лошо (а 9 % се опасяват, че могат да изпаднат в крайна мизерия). 40 % (!) от хората споделят, че ще им се наложи да пестят от храна и отопление в предстоящите месеци, като само 20 % са уверени, че ще могат да се справят безпроблемно с тези си разходи.
-
Тази висока тревожност за бита и ежедневието изтиква на заден план „чистия“ политически дебат и хвърля отражение върху всичко – доставките на газ, влизането на страната в еврозоната, войната в Украйна, санкциите срещу Русия … Всичко се гледа през призмата на страха за ежедневието и непосредственото бъдеще. Съответно, призивите за стриктно следване на геополитическата ни ориентация, евроатлантическите ценности, санкциите против Русия, еврозоната, битката на демокрацията срещу авторитаризма звучат на мнозинството като заплаха – „Вече плащаме за всичко това, а в перспектива искат да плащаме още! Не искаме, а и не можем!“
-
Логично, доминиращите обществени настроения се ориентират в посока: „Стига с тези санкции и контра санкции” (42%); Украйна и Запада също имат отговорност за войната (38%); „Не е сега врeмето да влизаме в Еврозоната” (58%); Газ да купуваме от този, който ни го предлага по-евтино (64%). В основата на всичко това не е някаква геополитическа преориентация, отказ от Европа и тежнения към азиатски авторитаризъм (както често се тиражира), а простичък ужас от инфлационния шок и страхът за бъдещето. (Наблюдава се значително разминаване в тези оценки между заможните и бедните социални групи).
-
Това е основният фон, на който ще се разиграва (и реши) настоящата политическата битка - въртоп от страхове, отчаяние, песимизъм, геополитика и икономика.
парламентарни избори
„А АКО ДНЕС, СЕГА ИМАШЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ, ЗА КОГО БИХТЕ ГЛАСУВАЛИ?“
% от заявилите, че ще гласуват
