/Поглед.инфо/ Заглавието на този текст и на мен ми звучи сякаш несвързано с парламентарните избори у нас на 4 април т. г. Но така е на първи поглед.

ПРЕДИ ИЗБОРИТЕ И СЛЕД ТЯХ

Да поясня. Доколкото успях да се запозная с предизборните обещания и програмите на участващите в изборите партии и коалиции, в тях са проектирани не само интересни и съдържателни намерения за подобряване на икономическата и социалната среда в България, за по-ефикасно справяне с корупцията. Което е по-важно, конкуриращите се партии възнамеряват като влязат в Народното събрание да намалят рязко градуса на междупартийните ежби в името на поправяне на окаяното положение в нашата страна.

В този аспект, според моето мнение, най-добрият вариант понастоящем е след изборите да бъде излъчено солидно парламентарно мнозинство, което да легитимира стабилен кабинет от високо подготвени професионалисти, способни да реализират необходимите, понякога тежки реформи в икономиката и социалния живот.

Перспективна ми изглежда идеята за създаването на правителство на националното спасение. Но може би по-реалистично ще е да се мисли - ако първата идея не получи развитие – за формирането на експертен кабинет, с поддръжка на гореспоменатото солидно парламентарно мнозинство.

Прогнозата ми е, че опитите на постигане на крехко парламентарно мнозинство ще бъдат по начало обречени и бързо ще ни приближат до служебен кабинет под егидата на президента Румен Радев. Не считам за невъзможно участието на ГЕРБ в нова парламентарна коалиция и правителство при условие, че за министър председател бъде избрана нова, обединяваща личност, а не лидер на една или друга парламентарно представена партия и коалиция.

Доверявайки се на социологическите проучвания, най-вероятно е ЕРБ да удържи победа на изборите, но този път много по-трудно ще състави правителство. Ако все пак успее да реализира „крехко парламентарно мнозинство”, допускам мощни сили от Запада, заедно с парламентарните противници на герберите, предсрочно до го детронират от властта.

По всичко личи, че второто място ще бъде заето от БСП, но с повече шансове от ГЕРБ за коалиране. Понастоящем, така изглежда, е постигнато известно споразумение за коалиране между три партии – БСП, ДПС и „Има такъв народ”, с очаквания да се присъединят към подобна коалиции и по-малки партии в новия парламент..

Корнелия Нинова, която първоначално обещаваше соцпартията да удържи безапелационна победа (това е и решението на 50-я партиен конгрес), малко по-късно после промени становището си – неголяма победа, а сега се търсят мотиви и причини за оправдаване на евентуално недобрия изборен резултат от гледна точка на амбициите на ръководството на БСП. Нинова няма да подаде оставка от председателския пост в партията, както мнозина очакват. В замяна на всички допуснати грешки, преди и по време на изборната кампания, ще обвини имагинерната вътрешнопартийна опозиция, с нейната подмолна „вредителска” дейност. Изборният резултат на БСП обаче ще отговори на интереса на Вашингтон: начело на България да застане дясно управление. Впрочем, ГЕРБ през последните години, коалирайки се с бутафорния маргинал СДС и привличайки в пропагандното си пространство хора с „демофашистка” идеология, еволюира от центристка до елементи на дясна партия с реваншистки профил.

Възможни са, според мен, две по-значими изненади на изборите.

Едната е ГЕРБ да получи по-малко гласове от заявените в социологическите проучвание (защото участниците в анкетите, неискащи да си имат главоболие с управляващите гербери по места, са дали неверни сведения как ще гласуват).

Втората е във връзка с шпионския скандал и „свирепото” поведение на българските русофоби. Струва ми се, че тези събития ще допринесат – чрез протестен вот - за подобряване на изборните резултати на партия „Възраждане на отечеството”, формирана върху платформата и мрежата от местни организации на „Русофили” – най-голямата гражданска организация у нас. На немалко гласоподаватели ще се харесат предизборните им декларации: че България ще бъде по-силна заедно с Русия; че нашата страна ще остане в политическите структури на НАТО, но ще напусне военните му структури; че на българска територия не може да бъдат разполагани чужди войски,; че новата партия ще работи за преодоляване на конфронтацията между политическите сили; че българските разузнавачи от периода на социализма са родолюбци, „офицери на честта”, и пр.

Разбира се, няма как човек да не се солидаризира с изразената в предизборния период воля на партиите за ново съотношение между държавата и пазара, при увеличаване на функциите и пълномощията на държавната власт. В промишлените, административните и военни и др. обекти със стратегическо значение държавата да притежава определящ дял от собствеността, или изцяло да поеме тази отговорност. Големите концесионни договори да се преразгледат и преработят така, че да се спре изтичането на милиарди левове в бюджета на акционерите - чуждестранни и мултинационални компании.

Справедливо ще е, през следващия парламентарен мандат, да се постигне възжеланото ново качество на живота. В този аспект, резонни са предизборните предначертания за увеличаване на заплатите и пенсиите; заплащането за положения труд да доближи това в проспериращите бивши социалистически държави; да се извършат набелязаните реформи в здравеопазването, образователната сфера, в социалните услуги, в общинската политика, да се въведе постепенно, а не внезапно прогресивната подоходна данъчна система, и пр., и пр.

СРЕДСТВАТА ЗА СОЦИАЛНА ДЕЙНОСТ

ГИ „ОТРАБОТВА” ИКОНОМИКАТА

Тук обаче възниква основен проблем, на който тепърва ще трябва да се търси решение. Този проблем е свързан с обстоятелството, че кресчендото на предизборните обещания (за кардинални преобразования в националното ни битие) предполага/изисква висок растеж на икономиката, нейното иновиране и приближаване до общоевропейските стандарти. С други думи, партиите, кандидати за парламента, и днес сякаш не проумяват, че преди да се разпределят средства и пари за социална политика, икономиката ще трябва да „отработи” финансовия ресурс, да подсигури нужните бюджетни приходи. На въпрос като този, кандидат-депутатите обикновено отговарят, че пари в бюджета имало, но те се прахосвали неразумно и безконтролно и че със затваряне на кранчето, корупцията у нас щяла да секне и да освободи парични потоци, достатъчни за осъществяването на истинска социална политика.

Без да е икономист или финансист, всеки нормален българин може да потвърди: подобни твърдения, меко казано, са предизборни заигравания. Пресичането или намаляването на корупцията, типична главно за бедните и обрулени държави, не ще повлияе решително върху попълването на държавния бюджет.

Освен това пари за извършване на икономически прелом в бюджета на България няма, или са крайно недостатъчни за провеждането на широко мащабна социална политика! Порочна е привичката на управляващите да се надяват главно на няколкото милиарда евра от европейските фондове, или на непрекъснатото увеличаване на външния дълг на България. Европейските фондове са като кърпеж на дупките на градските улици, а с връщането на външните заеми - заедно с лихвите им - натоварваме безсъвестно нашите деца, внуци и правнуци.

ВЪТРЕШНИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ДАДЕНОСТИ

И РОЛЯТА НА ВЪНШНО-ТЪРГОВСКИТЕ КОНТАКТИ

Никоя от партиите, които претендират за влизане в Народното събрание, не отрича приоритетното значение на икономиката, потребността да се използват всички резервни или налични вътрешни механизми на промишлеността и земеделието за постигане на технологически прелом.

Но тук ще споделя моите недоумения и смущения, които имат общо с политическия, социален и духовен опит на днешна Унгария. Този факт го подчертавам, тъй като единствено или главно с вътрешни стимули и реформи едва ли би могло да се достигне такъв икономически растеж, който да позволи осъществяване на позитивните промени в социалната област.

Показателно е, че партиите в своите платформи и програми не поставят във фокуса на общественото внимание външнотърговските отношения на страната, тяхното развитие или упадък. А това е извънредно важен стратегически проблем, чието пренебрегване нанася вече тридесет години непоправими щети на модернизацията, както и на общия развой на националната икономика.

В момента – така мисля – България няма шанс да бъде допусната от европейските ни партньори като равностоен партньор на общоевропейския пазар. Икономиката ни е крайно изостанала и износена, произвежда скъпо струваща и недостатъчно качествена продукция; промишлените мощности, градени през периода на социализма, бяха съзнателно ликвидирани. Дори и през близките години е трудно да се надяваме, че нашата страна ще постигне поне относителен баланс между вноса и износа с държавите от ЕС. Не се очертават изгледи за подписване на дългосрочни търговски споразумения. Ние сме „интересни” за развития Запад преди всичко като пазар (макар и беден) на техните стоки, а като експортьор - на малки количества качествен алкохол, на деликатеси-плодове, на биопродукти, на непреработена (!) селскостопанска продукция.

Традиционните пазари на нашата страна – Руската федерация и Близкия изток, за съжаление, са „затворени”. Първо, нишата на българската продукция в Русия вече е запълнена с продукцията на други държави (такава е Унгария), и на нас, българите, ще ни се налага (ако САЩ позволят) да се преборваме за пробиви в огромното пазарно пространство. Второ, Кремъл едва ли би бил склонен да разширява икономическите и външнотърговските си отношения със страна, която осуети „Южен поток” и отново спря – заради руското участие - строителството на АЕЦ „Белене”; страна, върху чиято територия са разположени американски бази; страна, която неприкрито се солидаризира със САЩ и НАТО, че враг № 1 на човечеството са Руската федерация, Кремъл и Владимир Путин.

Близкият изток като пазар е до крайна степен свит за българската продукция, защото е територия на войни, тероризъм, на очевидна политическа и военна нестабилност. Освен това България след 10 ноември побърза да прекрати, по съвет на новите евроатлантически съюзници, контактите с бизнеса на Близкия изток и съседните африкански страни.

Установяването на реални външно-търговски отношения с Китай, придружено с привличане на сериозни инвестиции, е прекалено закъснял процес. И защото нашите управници се съобразяват като първокласници с директивата на Вашингтон и Брюксел да се въздържат от тясно сътрудничество с Китай. И защото съседни държави като Унгария, Гърция или Сърбия успяха през това време да извлекат икономически изгоди от връзките си с Китай, да подържат с него реални партньорски отношения.

Прекаленото подобострастие, послушание и мижитурско поведение на нашите властимащи лиши България от два дееспособни енергоблока в АЕЦ „Козлодуй”. Принуди я да продава в чужбина непреработена селскостопанска продукция (поради което финансовите загуби са огромни). Да унищожи поливното земеделие. Да намали до крайна степен отглеждането на зеленчуци и плодове. Да зачеркне преработвателната промишленост (спомнете си многобройните консервни заводи в почти всяко по-голямо селище). Същевременно отне перспективата България и през ХХI в. да бъде енергиен център на Балканите с помощта на руската суровина (в този момент Турция е амбицирана да играе досегашната роля на България в областта на енергетиката), и пр.

Не ми е ясно как бъдещите управници на страната (след резултатите от парламентарните избори) ще измъкнат нашата страна от такова тресавище, как ще се справят с подобни цели, извън които националната икономика и в бъдеще ще търпи застой?

КАК ПРЕМИЕРЪТ ВИКТОР ОРБАН ОТСТОЯВА

ПОЛИТИЧЕСКИЯ И ИКОНОМИЧЕСКИ СУВЕРЕНИТЕТ

НА УНГАРИЯ?

Накратко, как Унгария, и по-конкретно премиерът Виктор Орбан, успяха да превъзмогнат отрицателните насоки в тяхното национално развитие?

Най-напред, Унгария още през социализма даде път на пазарната икономика, което направи преходът ѝ към новото общество по-плавен и по-органичен. Бидейки член на ЕС и НАТО, Унгария запази параметрите на своята национална политика, не позволи да ѝ бъде отнет така нареченият „остатъчен суверенитет”. Тя открито заяви, че е против превръщането на ЕС в Съединени европейски щати, че е за европейска общност на суверенни държави (според завета на генерал Де Гол).

Виктор Орбан, лидер на партията „Фидес”, се съобразява по принцип с решенията на брюкселската администрация, но когато тя посегне върху интересите на Унгария, той набира смелост и достойнство не само да се противопостави, а и да осъществи политика, която неолибералните европейски кръгове на Запад изцяло отричат. За разлика от българските управници, Орбан, въпреки протестите на ръководителите на Евросъюза, поддържа връзки с всяка страна в света, щом това повеляват интересите на нацията.

Несъмнено едрият бизнес на САЩ и Западна Европа е с голям принос за модернизирането на унгарската промишленост и земеделие, за създаването на внушителните заводи и придобиването на техническите обновявания (например, при изграждането на новите автозаводи; при строителството на свръхмодерните магистрали; при подобряването на бизнес-средата в страната, и пр.).

С Русия, Кремъл и Путин унгарският премиер поддържа демонстративно добри отношения. Това му помогна да осигури руския пазар за унгарското производство, да получи над десет милионен руски заем за строежа на внушителната АЕЦ в град Пакш (при изгодни условия), да постигне понижаване на цената на руския газ и опростяване на унгарски външен дълг към Руската федерация, да създаде смесени унгаро-руски предприятия, от които печалбата на унгарците е несъмнена. Ще го отбележа като куриоз – след всяка среща на Орбан с Путин „лявата опозиция” урежда протестни манифестации от две-три хиляди будапещенци срещу нормалните отношения между лидерите на Унгария и Русия (?).

И с Китай деловите връзки на унгарците са отлични. През миналата 2020 г. най-значимият външен инвеститор в Унгария, с милиарди долари, е Китай. Унгария успя да стане регионален център на китайските икономически интереси в Европа, от което също извлича ползи.

Виктор Орбан първи в ЕС се противопостави на безпрепятствената миграция в Европа в защита на европейската култура и християнската ни цивилизация. Конкретно, а не въобще, отстоя основната ценност – унгарското семейство. Когато избухна корановирусната епидемия без колебание, наред със произведените на Запад ваксини, внесе първи в ЕС ваксини от Русия и Китай. Отново първи сред европейските лидери потвърди, с помощта на медицински експерти, високото качество на ваксината Спутник V”, и то въпреки предупреждения за сурови наказания от Брюксел. Орбан принуди брюкселските бюрократи да признаят, че страните членки на ЕС могат да внасят ваксини от държави-нечленки, като отговорността я носят националните ръководства.

На този фон човек не може да не изпитва срам от решението на досегашния ни парламент, България да изчака решението на Брюксел, а не сама, в отчайващо тежката обстановка на пандемията, да започне преговори за незабавен внос на руски и китайски ваксини.Премиерът Борисов заявява, че България на всяка цена щяла остане „дисциплиниран” член на ЕС, изпълнявайки всяка разпоредба на Брюксел – даже най-античовешката и вредносната. Че вносът на руската ваксина „Спутник V” ще се реализира само ако еврокомисията даде официално разрешение (въпреки че ваксините в днешна България не стигат, че сме последни по ваксиниране на гражданите в ЕС, че заемаме първо място по смъртност от вируса).

За мен остава загадка как, с каква психология и етика, управляващите отминават като бездушни счетоводители вестите за опасно нарасналия брой на жертвите? Как е възможно да не разбират, че единствено с помощта на масовата ваксинация, и то в срок до няколко месеца, пандемията би могла фактически да се стопи. А това, от своя страна, ще се отрази активиращо и благотворно върху националната икономика.

Започвам да се убеждавам: лидерите на ЕС поставят, във връзка с пандемията, на първо място бизнес печалбите на големите западни фармацевтични корпорации и чак след това – здравето и живота на хората. Пренасят русофобията от политиката в медицината.

СОРОС И СОРОСОИДИТЕ

Когато Джордж Сорос и неговата креатура напреднаха в целенасоченото рушене на цивилизационните устои на унгарското общество (нека не забравяме, че след 80-те години на ХХ в. Унгария се явяваше център на „Отворено общество” за Централна и Източна Европа, че в унгарската столица функционираше Университет на тази фондация с предназначение да промива съзнанието на младите интелектуалци от нашия регион), Виктор Орбан, без да му мигне окото от мощта и задкулисието на американския мултимилиардер, прогони соросоидите от своята държава.

У нас обратно – българските соросоиди - формално и фактически, управляват основните медии. Кадруват и определят политиката на министерства (примерно, на образованието), разполагат с мрежа от богато платени блогъри, с научни институти и университет (по-силни и по-влиятелни от държавните), радват се на закрилата от всяко поредно правителство, сполучливо работят за оформянето у нас на „две култури”. Тоест, в България „Отворено общество” на Джордж Сорос представлява действително паралелна държава, „държава в държава”!

Когато неотдавна ръководството на Парламентарната група на Европейската народна партия (ЕНП) взе решение да внесе промени във вътрешните правила, позволявайки цели партии, а не само отделни депутати да бъдат изключвани, евродепутатите на "Фидес" напуснаха групата на ЕНП в Европейския парламент (всъщност, членството на "Фидес", започвайки от 2018 г. в ЕНП е замразено).

Виктор Орбан е обвиняван от неолибералите, но и отръководни фигури в Партията на европейските социалисти (ПЕС), че ограничава правата на гражданите, че организира атаки срещу независимите медии, че нарушава върховенството на закона (има се предвид европейското законодателство). Онова, което ми е известно е:премиерът наУнгарияуспя наистина да ликвидирамедийния монополна соросоидите, без да нанесе удар върху гражданските права, обяви се срещу онова върховенството на европейското законодателство, което „смачква” националното законодателство. Ето, това означава лозунгът „Унгария над всичко!” Национализъм, който гарантира и правата на малцинствата в Унгария, даже им предоставя престижни роли в унгарския парламент.

При такова положение, при такъв пиетет към националния суверенитет, при такава производителност и придобита стойност от унгарската промишленост и земеделие Виктор Орбан осъществи в една предишна социалистическа страна най-справедливата социална политика през трите десетилетия на прехода.

ДЯСНО УПРАВЛЕНИЕ, КОЕТО ПРОВЕЖДА

НАЙ-РЕСПЕКТИРАЩАТА СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

В СЪВРЕМЕННА ЕВРОПА

Няма да изчислявам и изброявам. Но заплатите и пенсиите в Унгария са почти два пъти по-високи, отколкото в България, социалните осигуровки - видими, с десетки хиляди долара се подпомагат младите семейства, лекарствата са на твърде ниски цени, здравеопазването е по-достъпно отколкото у нас. Неотдавна Орбан взе мерки за подпомагане на държавните училища, транспортните облекчения за трудещите се и пенсионерите - значими, и пр.

За мен е неразбираемо, но е така: едно дясно правителство, това на Орбан, провежда понастоящем най-социално подплатената лява политика в нашия регион, и то при задълбочаване на отношенията с Русия?! Провежда я не в славянска и православна страна, вековно отнасяща се дружелюбно към Русия и руския народ, а в държава, чиито две революции, тези от 1848-49 г. и от 1956 г., бяха смазани от руски войски, а геният на унгарската поезия, революционерът Шандор Петьофи, загива в бой с армията на руския император Николай I. Това изключение ли е, или особеност на новия ХХI в.?

Тези унгарски уроци по провеждането на рационална и многовекторна национална политика в държава-член на ЕС и НАТО е добре да бъдат проучени. Не само проучени, а и усвоени от нашите държавници и политици, съобразно българската специфика.

Парадоксът е, че нашенски и западноевропейските неолиберали-мултикултуралисти са дотолкова нетолерантни, че не признават нито едно от съзидателните качества на този тип лява политика (по унгарски модел). Жалко е че видни личности на европейската и българската левица също не искат да признаят приносите на Орбан в осъществяването на модерна лява политика в социалната област. На тях не им допадат още контактите между Орбан и Путин, между съвременна Унгария и съвременна Русия.

Председателят на БСП Корнелия Нинова, според мен, зае правилна позиция като защити политиката, провеждана от унгарския премиер, убеждавайки ни как соцпартията ще реализира в живота позитивите на този политически курс. Това обаче не се случи! И досега фразите ѝ висят във въздуха без практическо покритие. Най-вероятно фактор, от който Нинова е зависима, не й е позволил БСП да се възползва от унгарския опит. А може би споменатата фраза тя е използвала с временна пропагандна цел. И нищо повече.

Какво се оказва?

Виктор Орбан и политиците, които го поддържат (партията „Фидес” неслучайно разполага с мнозинство в унгарския парламент) провеждат политиката на унгарското икономическо и социално възраждане по следния начин. Те поставят на предно място интересите на Унгария. Убедени са, че без обезпечаване на национален суверенитет не е възможно пълноценно развитие на държавата! На дело показват: икономиката повелява Унгария да сътрудничи с всяка страна в света, щом това е полезно за унгарския народ.

В нашата държава ситуацията е коренно различна. Управленският ни елит през трите десетилетия на прехода превърна България от независима в крайно зависима страна, която не разполага дори и с „остатъчния си суверенитет”. Вече съм писал: нашето отечество наподобява протекторат, в който националната идея и интерес остават къс безполезна хартия. Най-вече след есента на 2019 г., когато немското влияние у нас беше заменено от герберите с безогледния диктат на САЩ и безмозъчното подчиняване на НАТО.

Може би пък и кандидат-депутатите да имат основание, когато отбягват отговора на такива въпроси? Може би те са наясно, че днешна България не е в състояние да провежда на такива широти и меридиани (като унгарците) своята икономическа и социална политика? Може би са проумели, че държава като България, лишена от суверенитет, с територии, окупирани от световна свръхдържава, е по-добре да си трае, да не развява знамето, да се подчинява без ропот на своя сюзерен? А може би ръководства на влиятелните ни партии са достатъчно ангажирани с посолството на нейно превъзходителство г-жа Мустафа и всъщност представят като на сцена интересите на различни политически, икономически и военни лобита на САЩ? Може би…

Едно допълнение. За не малко български и чужди наблюдатели е необяснимо защо българите, от които 70-80 % афишират, че са за нормални и всестранни отношения с Руската федерация (с “Русия сме по-силни!”), на избори гласуват за партии и коалиции, потенциални или настоящи проводници на антируска политика?

Много пъти и аз съм разсъждавал по този повод, за да стигна до извода, че не толкова конформизмът, не толкова инстинктът за нагаждане и приспособяване към силния са решаващият фактор, а друго. Нашите сънародници усещат, че в момента няма партия с ресурси, която би могла да ги поведе по път, подобен на онзи, по който се движи Унгария като член на ЕС и НАТО, че съвременните ни партии са приели като аксиома своите евроатлантически ангажименти във вида им, в който съществуват сега.

Напразно наричат БСП „проруска партия”. Тя отдавна не е такава. Нейното сегашно ръководство, както ръководствата на останалите влиятелни партии, се съобразява прилежно и досконално със стратегическата ориентация на България, не възразява срещу отнетия ни „остатъчен суверенитет”, не предлага по-радикални идеи за стопляне на всестранните българо-руските отношения, за превръщането ни в мост между Запада и Изтока.

Човекът така е устроен, че тръгва на подвиг или авантюра, загива в революционно-социални или национални борби по-рядко като индивидуалист. Иначе предпочита да съзнава, че група хора, част от обществото или цялото общество стоят зад него, че го подкрепят. Вапцаров едва ли би написал блестящата си „Селска хроника”, в която четем: „Съюз със СССР”, ако не участваше в събирането през 1940 г. на подписи, свързани с предложения от главния секретар на министерството на външните работи на СССР А. Соболев договор за дружба и ненападение между двете държави. Ако не вярваше в антифашистката идея, в историческата мисия и защита на Съветския съюз, ако не беше член и съратник на силното комунистическо движение у нас, ако не усещаше рамото на своите другари Атанас Романов, Антон Попов или Цвятко Радойнов даже в мига на разстрела.

Обобщено, в едно съм сигурен: без провеждането на суверенна политика българската икономика и занапред ще куца, социалната политика ще представлява – повече или по-малко - опити за „изравняване” в ситуацията на социална нищета. Ех, възможно е да се отлепим от последното място в ЕС по развитие на живота. Но това все още са миражи!...

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели