/Поглед.инфо/ Заговори се напоследък за възможна коалиция между БСП и ГЕРБ - не смятам, че моментът е не само подходящ , но и го изисква. В крайна сметка ГЕРБ и БСП са основни опоненти в тези избори и в близка перспектива това едва ли ще се промени.
Да си представим, че са обединени - това би значело, че не са опоненти или по някакъв начин играят театър пред публиката. Опасявам се, че при една такава ситуация доверието към политиците и към изборите ще бъде катастрофално ниско. Може да се стигне до една такава коалиция само и единствено, ако страната е изправена пред някакъв вид катастрофа, нещо, което се е случвало в други страни, но не това е състоянието на България днес. Така че не мисля, че да се говори за коалиция БСП-ГЕРБ е сериозно.
Не смятам, че такива предложения са провокация или инсценировка, въпреки че е възможно да има някакво тестване на възможни реакции. Мисля, че това е просто гледна точка, макар и екстравагантна, но , все пак, възможна и допустима.
Европейската левица от много време насам се е превърнала в един помирител на две, напоследък все по-трудни за помиряване, страни - между финансовия капитализъм и демократична система, основана на народното представителство и народното участие. Левите партии са почти неразличими в своята практическа политика от десните партии в ЕС. На много места правят същото. Ако трябва да квалифицираме състоянието на левицата в Европа в момента тя е доста беззъба и не много народна. Смятам, че е дошъл момента, ако левицата не се обърне към такива теми, които сякаш забрави - като трудови права, експлоатация и т.н.- и не се опита да бъде обединител на всичките движения на недоволство, независимо дали ще са срещу високи цени, срещу ниски заплати или полова дискриминация, ще изгуби. Ако левицата не се опита да събере всичко това на едно място и да намери начини да говори с тези недоволни граждани , да бъде изразител на това недоволство, да отстоява социалната справедливост във всичките й аспекти, то тя може да изчезне от политическата сцена.
Левите просто напуснаха, изоставиха един социален терен, който беше техен в продължение на столетие - на работниците, на хората, които страдат от трудовата експлоатация. Отказвайки се да работят усърдно в него те го оставиха в ръцете на крайнодесни партии, които умело и демагогски съчетаха ксенофобията и расизма със социалното недоволство. Това се случи. Връщането на левицата на този терен не е никак лесно, но това не минава през каквото и да е било обединение или сътрудничество с такива крайни, дори расистки партии. Което не значи, че тя не трябва да отвоюва загубеното пространство.
В България очевидно десните са разделени - сред тях са ГЕРБ, която получи мощна подкрепа от страна на ЕНП, РБ, които са и десни и не съвсем. В Реформаторския блок в едно отношение се представят като демократичната десница, а в друго - объркващо е, че между отделните субекти в него има значителни различия. Например, там не успяха да излязат с обща позиция срещу Луков марш. Така че те не изглеждат много силни, въпреки, че са някакъв вид алтернатива за хора, които не биха искали да подкрепят ГЕРБ.
В политическото говорено кризата в Украйна ще бъде използвана, но не вярвам да има силен ефект върху поведението на избирателите. Повечето бъдещи избиратели вече са решили кого ще подкрепят и каквото ще се каже за Украйна едва ли ще им повлияе. На европейските избори няма да има разделителна линия между русофили и русофоби у нас. Ще се лепят много повече етикети, отколкото ще става дума за нещо реално. Няма историческа русофобия в българското общество.