/Поглед.инфо/ Напоследък много ми върви. Неотдавна бях определен от доц. Сухосъчков като част от „стадо“, някакво животно, което трябва да се разболее от коварна болест и ако оцелее, да има стаден имунитет. Сега пък се оказва, че не съм само животински елемент на стадото, но пък и „паплач“, т.е. част „тълпата“, тъп човек, който не може да взема „правилните“ решения. Навремето бях определен като „тъпунгер“ от Калина Андролова, защото съм член на БСП. Очаквам в скоро време да се появяват и други мои непреки характеристики.

Неотдавна пред „Нова телевизия“ един известен политически ренегат, играещ ролята на виден конституционалист и говорител на последната инстанция, проф. Г. Близнашки нарече, определи протестиращите в София, презрително като „тълпа“. Той дори ги сравни с поддръжниците на Хитлер във фашистка Германия – „тълпите приветстват своя фюрер“. Не трябва човек да е юрист, дори не трябва да е конституционалист като него, за да знае или поне да си припомни, че Хитлер идва на власт в Германия не чрез „тълпите“, а чрез избори. „Тълпите“ не били народа ли? А кой е народът? Само преподавателите в СУ „Кл. Охридски“ ли? Само Плевнелиев, Борисов, Т. Дончев, Краянчева, Близнашки и Филчев ли? Шайката ли (по Ант. Тодоров)? Дейците на борческите мутренски организация СИК, ВИС и т.н., заели възлови места в държавната власт ли са народа, щом протестиращите не са народа? И т.н. естествени въпроси. Тъй наречените „тълпи“ са най-инициативната част от българския народ. Хората имат право на протест и го изразяват по свой начин. Не по начина, предписван им от кабинетните преподаватели от университетите и от симеоновските милиционерски юристи на полицията и прокуратурата.

На всеки грамотен човек е ясно какво е тълпа. Терминът е определен от българския тълковен речник като „струпване на множество хора“ и преносно като „безлично множество“. А синоними на тълпа са „множество“, „многолюдие“, „простолюдие“, „обикновени хора“, „паплач“ и т.н. За професора, от висотата на неговите научни степени и звания, на неговите публикации, протестиращите хора на улицата са тълпа – някакво си многолюдие, някакво си безлично множество, простолюдие, паплач, която не е на професорската висота. Струпването на множеството хора може би е тълпа, както твърди професорът, ако няма определена гражданска позиция и цел на събирането и манифестирането. А протестиращите в София хора имат ясни искания, манифестират своята непримиримост към корупцията, мафията, мутрите, превръщането на прокуратурата в бухалка на мафиотизираната власт.

Когато професорът върви начело, манифестира и протестира сред многохилядно множество от хора, това било „борба с олигархията“. А когато другите манифестират и протестират – това било „тълпа“! Тъй де, „улицата не взема решения“, но професорът забравя че „улицата“, презряната от него „тълпа“, пряко влияе върху общественото мнение. В цял свят тя формулира решенията под формата на публични искания, преди „богоизбраните“, т.е. хората извън „простолюдието“ да вземат решенията. Дори неговият любимец Борисов при всеки организиран от бизнеса и мафията протест, веднага им намалява данъците и облекчава разходите за сметка на обикновените хора в страната. Когато протестът е на бизнеса, това не било и не е тълпа! Но когато протестът е на обикновените (небизнесмени) хора срещу мафията и мутрите във властта, това било „тълпа“ ли?

Борецът „срещу олигархията“ проф. Близнашки малко нещо се е объркал. Той правилно твърди, че „олигархията трябва да бъде спряна“. Да, депесарската олигархия, догановите „обръчи от фирми“ трябваше да бъдат спрени 2013 г.. Но се оказа, че в резултат на тази професорска борба с олигархията, на власт дойде друга по-мощна олигархия, пряко свързана със СИК и ГЕРБ. И тази олигархия постепенно се сработи и започна да действа заедно с догановата олигархия, с догановия „обръч от фирми“. И държавата стана придатък на мутрите и мафията. Публична тайна е, че този двоен олигархически кръг овладя голяма част от съдебната система и особено прокуратурата. А тази олигархия харесва ли му на професора? Харесва ли му овладяната прокуратура? Може би да, щом е против призивите на президента да се свали от власт тази олигархическата пасмина.

За да услужи на Борисов, професорът започна да „оплюва“ президента като твърди, че той „не знае какво прави“, че той „ни тласка към охлокрация“, че той „прекрачва своите пълномощия“, че не може „да поиска оставката на Правителството“, а и „още по-малко оставката на Главния прокурор“ и че президентът бил нарушавал Конституцията. Нещо е забравил правистът, че в условията на демокрация всеки (дори и ненавистният му президент) може да изразява публично мнение за едно или и друго действие и че президентът прави именно това, дава своето мнение като гражданин на Република България под формата на обществено, гражданско искане за оставка на правителството. Но това мнение не е само негово лично, то изразява обществено мнение, обществени нагласи. В ролята на държавен глава той може да бъде изразител на обществени мнения и настроения. Но президентът не е внесъл в Народното събрание искане за вот на недоверие или пряко за оставката на правителството, което би било може би нарушение на Конституцията. Не си спомням нещо Конституцията да забранява на когото и да било гражданско искане за оставка. Дали греша или не? Прокуратурата се гаври с най-уважаваната в страната институция – президентството, 30 тежко въоръжени полицаи и жандармеристи, неизвестен на обществото брой агенти на ДАНС и редица безименни прокурори, без да уведомят Президента, нахлуват като превратаджийска хунта така, както не нахлуват, а би трябвало, срещу мутрите извън и във властта. Нахлуват тежко въоръжени за да вземат няколко листа хартия, без да имат твърди доказателства за нарушения на двама служители. А не е ли това грубо нарушение на Конституцията от Главния прокурор? По този неудобен въпрос професорът си трае. За професора правилният Президент на България е подчиненият на Борисов, немият за обществените проблеми на страната президент. А проф. Близнашки, съзнава или не съзнава това, става оръдие на Борисов. Той има право на различно мнение и на неговото публично отразяване. Но според мен няма право да обижда хората като някаква си тълпа, някакво си простолюдие, което не било способно пряко да решава нищо. Това не е цивилизационно, културно и демократично, поне според мен.

Жалкото е, когато един толкова начетен и интелигентен учен като проф. Близнашки се впряга в дейност за непряка защита на Борисов, зад когото пък прозират мафията и мутрите. Навярно проф. Близнашки го прави това несъзнателно, без да иска. А дали е така? Само той си знае. Изглежда някога прав е бил Станишев когато ограничи възможностите на Близнашки за политическа кариера в БСП, навярно е разбрал неговият прекомерен стремеж към политическа власт. И изведнъж, уж ляв социалист, членът на Висшия съвет на БСП Близнашки, акустира при десните с цел бърза политическа кариера и известност, превърна се в тяхно служебно лице – Министър-Председател на служебното им правителство. Идеите са нищо, кариерата е всичко! Това ли е жизненото му кредо?