/Поглед.инфо/ 1. Нека си представим за миг едно събитие в Северна Макдония, което би съответствало на идеята на министър Тагарев да се прочисти българската история от всички факти, свързани с Русия. Ще рече, тамошен министър да поиска да се оголят всички решения и факти в РСМ, прикриващи и оправдаващи тероризма на властта над изконното българско население в тази държава.
Като начало, например, да си помислим, че подалият наскоро оставка министър-председател на Република Северна Македония преминава в Скопие подръка със съпругата си, облякла тениска: „Българка да се наричам, първа радост е за мене!“. Нали се е означила като българка по произход. Всички хора наоколо гледат одобрително и с възхищение.
Да си представим още, че съгласувано с парламентарните сили и Македонската академия на науките и изкуствата премиерът е внесъл в Северномакедонското Народно събрание предложение, написано на литературен български език, за промяна на текстове в учебниците по история, в книгите, печатните и електронните медии.
„С навлизането на Българската войска във Вардарска Македония през април 1941 г. е възстановена част от историческата истина и справедливост за Сан-Стефанска България. Вардарскомакедонските българи се почувстваха свободни след 28 години гнет и убийства от сърбоюгославските власти само затова, че са българи. Владо Черноземски и Мара Бунева се обявяват за герои на Вардарска Македония. През 1945 г. вардарскомакедонските и пиринскомакедонските българи се вдигат срещу опитите на комунистите Тито и Димитров да обявят народа на Вардарска и Пиринска Македония за небългарски народ под пурата на Чърчил и лулата на Сталин. На 15 януари 1992 г., когато България първа в света призна независимостта на Република Македония, вардарскомакедонските власти решиха да прамахнат спомена от югокомунистическия гнет в своята родина, да разкрият зловещата роля на УДБА в живота на народа на Вардарска Македония след 1944 и да въведат официалния български език и писменост в цялата страна. Държавата на територията на бившата Югославска република Македония получава името „Македония, Югозападна България.“.
Парламентът е гласувал предложението с пълно единодушие.
2.
Разбира се, подобно събитие не е възможно да се случи, нито би могло да се състои.
То е абсурдно от гледна точка на мисленето на северномакедонските властници и техните „научни“ историчарски номенклатурчици, както и в съответствие със сложилата се в нашата югозападна съседка идеологическа, политическа и социално-психическа обстановка.
Там продължава да е на власт титовският сърбомански македонистичен комунистически интернационалистически шовинистичен национализъм. Наложен с кръв и насилие от 1945 и нататък като официална политика в Социалистическа федеративна република Югославия и нейната съставна част сърбоманската Социалистическа република Македония.
Този реакционен титовски македонистичен шовинизъм не е претърпял кой знае каква промяна след рухването на социализма в цяла Източна Европа, където комунизмът е осъден като тоталитарен антихуманен режим. Но не и във Вардарска Македония. Македонистичното проявление на титовизма в Република Македония/Република Северна Македония е останало почти каквото е било по времето на Тито.
Тито, който със своята шовинистична антибългарска политика е удавил в кръв българския народ на Вардарска Македония, се почита днес по специален начин в Република Северна Македония. На негово име се кръщават улици, училища, културни институции... Тържествено се отбелязват годишнини от рождението, смъртта му и пр. дати, свързани с неговата биография и политическа дейност.
В тази държава на практика продължават да властват службите на УДБА и техните кадри, а защо не и наследници на кадрите. УДБА всъщност едва ли е пипната. Няма категорични данни, които да посочват, че е правен опит тази зловеща организация да бъде разобличена и нейният архив да стане достояние на целия свят. Той си лежи недокоснат, заключен зад дебели стени и тежки порти.
Същевременно едва ли не всички държави от Евросъюза се надпреварват да твърдят, че демократизираната Република Северна Македония е изпълнила всички условия за приемане на държавата за пълноправен член на Съюза. Но за УДБА не споменават. Държавите от ЕС, както и САЩ и Русия, се сърдят на България, че налага вето на тази толкова добра и демократично реформирала се бивша югославска република.
Само че истината е друга.
Във Вардарска Македония, дадена на Сърбия/Югославия на няколко транша след Междусъюзническата и Първата световна война, е установен сърбоюгославски монархически шовинистичен режим, отричащ всичко българско. Вече над 111 години - от 1913/1919 до днес, той е един и същ и не е променял своята най-дълбока идеологическа и политическа същина.
Изменяно е само името на масата от народа във Вардарска Македония: от „южни сърби“, през „вардарски бановинци“, та до „македонци“, само не и българи.
Това е факт, който може да послужи за доказателство, че сърбоюгославският национализъм е един и същ през тези 111 години независимо от именната му мимикрия.
От 1913 до 1941 той е страшен противобългарски монархически буржоазен сърбоюгославски шовинизъм и национализъм.
От 1944 до 1991 е не по-малко опасен титовски противобългарски удбашатски сърбомански македонистичен шовинизъм и национализъм.
Днешното му проявление е своего рода продължение на титовския противобългарски македонизъм под прикритието на някаква демокрация. Която – ти да видиш, не допуска нито присъствие на българи в Република Северна Македония, нито отваряне на архива на УДБА в тази държава.
3.
Причините за тази устойчивост на противобългарския сърбоюгославски македонистичен шовинизъм може би не се съдържат толкова в някаква „коминтерновска“ завера.
Причините могат да се окажат стопроцентова българска направа.
Основана на невнятен национален нихилизъм на българските власти през всичките тези 111 години.
4.
Най-напред, още през Двадесетте години на Двадесети век, българската държава се отказва от стотиците хиляди свои сънародници в Егейска Македония и Западна Тракия на територията на Кралство Гърция под формата на двустранен „изселнически въпрос“. В България намират майчин прием няколко десетки хиляди българи прокуденици от Гърция, заплашени от тормоз и физическо унищожение.
Останалите по родните си места около милион етнически българи са подложени на жестока асимилация. Заставени са да престанат да говорят, изучават, четат, пишат и пеят на родния си български език. Сменени са им българските собствени, бащини и фамилни имена с гръцки. И днес в тази държава, която се смята за фронтмен на демокрацията в Евросъюза, не се изучава майчиният език на около един милион етнически българи. Нито в училищата. Нито в извънкласни форми. В българските села и градове все още няма читалища - тези най-самородни български будителни възрожденски средища, създавани още отпреди Освобождението. А Република България не прави нищо съществено за промяна на 111-годишното статукво. Все пак, намери сили да се противопостави на опита на гръцката Академия на науките на издаде Гръцко-помашки и Помашко-гръцки речник.
За сведение, етническите гърци, останали в България след края на уж реципрочното двустранно етническо изселване между двете световни войни, запазват своето гръцко потекло, гръцкия език и гръцката култура: както покрай Черно море, така и във вътрешността на страната – в Пловдив, Асеновград и другаде. Никой представител на българската държавна власт не е преследвал тези хора заради гръцкия им корен, нито ги е карал да сменят своите гръцки имена, език и култура с български. Те свободно изучават майчиния си език в извънкласни форми. Населените места по Черноморието, където живеят доста етнически гърци, остават с гръцките наименования: Несебър, Созопол, Ахтопол и пр. Само Анхиало е преименуван в Поморие, а Василико е станало Царево, тоест името му е преведено от гръцки на български език. Днес край Черно море и на други туристически места музикалният фон е предимно гръцки.
В Гърция обаче не съществува официално български етнос, както и българска култура. Хората с български корен са наричани първоначално „елини вулгарофони“ (българскоезични гърци), а по-късно „елини славофони“ (славяноезични гърци като опит да забравят, че са българскоезични). Показваните по гръцките телевизии всенародни конкурси в Егейска Македония и Западна Тракия за приготвяне на най-добра баница, имат вид на надпревара по правене на пита. Думата баница е непозната на масовия зрител.
Населените места, местности и реки в Егейска Македония и Западна Тракия получават гръцки наименования почти веднага след сключването на спогодбата Моллов-Кафандарис от края на 1927. Красивите български имена на населени места, местности и реки са заличени.
Българската река Бистрица, най-голямата в изцяло гръцка държавна територия, е наречена с нищо незначещото гръцко име Алиакмонас. Българският град Воден е преименуван в Едеса и е загубил своето име на град сред реки, езера и водопади. Планината с причудливото българско име Паяк е преименувана в Пайко, което не означава нищо.
Село Корнишор, центърът на Илинденското българско въстание в Югозападна Македония, останало в историята като „Малката България“, е обезлюдено и разрушено. Днес то не съществува. Които негови жители не са забягнали в Стара България по време на гръцкото етническо прочистване след Първата световна война, са разгонени и разселени из съседни и по-далечни села. Руините на някога китното и будно българско село са назовани Кромни. Гробът на войводата Кръстю Асенов, братов син на Хаджи Димитър Асенов от Сливен, погребан в двора на църквата в центъра на селото, където полагат клетва 250 българи въстаници, е поруган и заличен.
Хората в Егейска Македония и Западна Тракия и до днес като че ли се боят да разговарят на своя роден език, ако са повече от един при среща с български граждани.
Гръцки музикант пее български песни на народни тържества. Множеството, предимно млади и красиви момчета и момичета, танцуват до забрава своите български хора. Но не се чуват гласове, които да поемат песента на солиста, както се случва в България твъде често по събори, сватби и кръщенета.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
5.
Успоредно с гръцкото насилие над българите в Гърция се извършва сърбоюгославското насилие над българите в Сърбия/Югославия.
Стотици хиляди са избивани и измъчвани само защото не искат да бъдат „южни сърби“ или „вардарски бановинци“.
Владо Черноземски и Мара Бунева загиват в отчаянието си да видят своя народ свободен от сърбоюгославския гнет.
След края на Втората световна война иде ред на втора вълна жестоки погроми върху българите във Вардарска и Пиринска Македония.
Сега вече – с участието на българската социалистическа държава. Това е цената, която българският народ трябва да плати, загдето царското правителство е присъединило страната към Хитлеристка Германия, а народът е позволил на своята царска буржоазна шовинистична държава да завладее в свой интерес големи територии в Югославия. И да помага на Хитлеристка Германия във войната ѝ срещу СССР и Съюзниците.
Стига се дотам, че непосредствено след Втората световна война българската държава обявява народа във Вардарска и Пиринска Македония за небългарски народ, с което създава световен прецедент на отказ от народ. Стотици хиляди българи са избивани и тормозени в югославската Вардарска Македония с мълчаливото свидетелство на българската държава. В българската Пиринска Македония е измислен „македонски народ“, който се нуждае от изучаване на своя „македонски язик“, като за целта са му внесени малограмотни даскали българи сърбомани и сърби. Костите на Георги Делчев (Гоце) са пренесени от българските власти от българската столица София в столицата на Социалистическа република Македония Скопие. Бой, бой, бой над българите в Пиринско от българските власти докато и последният българин в този географски регион не се пише „македонец“.
Единствен Тодор Живков прави неистов опит да ревизира промакедонистичната политика на България. И донякъде успява.
Обаче притиснат от Великобритания, СССР и Югославия, не му достигат силите да отиде докрай. Все пак, нещо е спасено.
Но злото на отродяването на българите в Гърция и Югославия вече е сторено и е приело характер на почти необратим процес.
Населението на Вардарска Македония, изоставено „навеки“ от Майка България, постепенно се принуждава да приеме новото си „македонско“ име, само и само да бъде оставено на мира.
Днес това население е „македонско“.
И няма сила, която в обозримо бъдеще да го върне обратно към неговия български корен.
На децата в югозападната ни съседка още от люлката им се внушава „дека они не се ич Бугари“ и „дека Бугарите не се ич македонци, ами се татари и турци“.
6.
Няма да е пресилено, ако се каже, че всички власти в Европа, Америка и Русия знаят истината. Но не правят нищо в неин интерес.
Защото никак не ги е еня как българите приемат тази истина.
Те са отдавна свикнали да мислят, че българите се съгласяват с всичко, стига само да се хвърля по някой кокал на отбрани български властници в който и да било политически момент. Затова и с охота услугват на северномакедонските власти да „творят“ наедро лъжи относно историята и да заставят българите да признават лъжата за истина. И властите в Северна Македония потриват ръце доволни.
Това е така, защото от 1944 до ден-днешен България е показала, че малко я интересува какви хора живеят във Вардарска Македония.
Филмът „Спасението“ (1984) по романа на Серафим Северняк „Охридска балада“, е спрян от разпространение докато не бъде заличена една-единствена реплика на главния герой в изпълнение на гения Коста Цонев. В романа съществува кратък епизод, пренесен и във филма. Германският комендант пита охридския първенец Никола Бакърджиев (Цонев) къде са българите. А той отговаря кротко: „Тук всички са българи, господин комендант!“. Филмът е пуснат по екраните едва след като този ключов епизод е изрязан.
Мой доста възрастен приятел, при завръщането си от двуседмично гостуване във Вардарска Македония някъде в средата на Седемдесетте години, сподели със спазами в гласа, че в Скопие, Струга, Битоля, Охрид са го спирали попрестарели хора и думали: „Изоставихте ни вие нас, изоставихте ни!“. А той не можел да им каже нищо за утеха.
Така – до 1990 г., рухването на социализма.
Индиферентност на българската държава към хората на запад от Петрич и на юг от връх Тумба.
Тази индиферентност продължава и след това.
Един изключително важен акт, но за жалост откъснат от историческия контекст: България първа в света признава новата държава Република Македония.
И толкоз. Нито крачка напред.
В същото време Гърция отказва да признае новата държава и я принуждава да направи това, което е изгодно на Гърция. А България мълчи.
Резултатът е, че днес Гърция е доволна.
Северна Македония си кротува по отношение на Гърция.
И бълва спрямо България.
Българските власти наблюдават пасивно как гърците в продължение на 30 години след 1990 не дават на вардарските македонистки власти да шукнат нещо, с което да оспорват гръцкия корен на населението в Егейска Македония. И мълчат. Защо? Самите български власти не смеят да кажат.
А то е просто: раболепие пред силния на деня.
7.
Чак накрая, след като пуснаха вардарските македонци в НАТО като македонци (27.03.2020), показаха, че ги е грижа за техния български корен. И направиха вето на Република Северна Македония за Евросъюза (17.11.2020), за да признае българското потекло на тамошното православно население, с мотива, че северномакедонската страна не изпълнява договора между двете държави от 2017.
Но вече е късно. Фатално късно. И, разбира се, почти безуспешно.
Северномакедонски политически деец се гаври в центъра на българския град Благоевград с племенника на Никола Вапцаров, който му показва книга с документи, от които личи, че Вапцаров се е определял като българин. И нищо не последва за госта северномакедонски ругател на доказателствата за българщината в България. „Вие си изучавайте вашата история, ние ще си изучаваме нашата история“, са „дълбокомислените“ думи на този двуисторичен политик.
Северномакедонският президент сипе наедро лъжи и клевети спрямо своя български колега, като заявява императивно: „Бројката од 10 илјади наводно убиени е лага, практично гола конструкција за политички цели.“ Само че българският държавен глава никога не е произнасял подобни слова и твърдения.
Непонятно е защо той си затрайва и не отправя нота до Европейската комисия за фриволните клевети на северномакедонския колега спрямо българския президент, в чието лице хвърля кал всъщност върху целокупния български народ, част от който са и българите в Северна Македония.
Сякаш не Република Северна Македония е кандидат за Европейския съюз, а Република България.
8.
СЛЕД ПОСЛЕДНАТА ИЗЦЕПКА НА ТАГАРЕВ ДА СЕ ПРОЧИСТИ ЦЕЛИЯТ МАТЕРИАЛ В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА, ХУМАНИСТИЧНИТЕ НАУКИ, ИЗКУСТВОТО, ПУБЛИЦИСТИКТА, ЖУРНАЛИСТИКАТА, ЛЕКЦИИТЕ И УЧЕБНИЦИТЕ ОТ ВСИЧКО, СВЪРЗАНО С РУСИЯ, БЪЛГАРИЯ КАТО ЧЕ ЛИ СТИГА ДЪНОТО НА СВОЕТО НИХИЛИСТИЧНО НАЦИОНАЛНО ПАДЕНИЕ.
Да се изтрие навеки народната песен, сътворена от Калоферския гъдулар подир Априлското въстание:
„Топчето пукна, Европа стресна, Русия скокна Клисура да брани!“.
Да изчезне завинаги повикът на Столетов:
„Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци! На вашата сила царят повери прохода, войната и себе дори!“.
Да се изгори до пепел Триптихът на руския художник баталист Василий Верешчагин:
„На Шипка всичко е спокойно“.
И пр., и пр. безумия.
Едва ли може да се намери субект – с естествен или изкуствен интелект, който би могъл да направи приблизителна справка колко архивни единици трябва да бъдат прочесани и прочистени.
Мисия невъзможна. Но издигната като теза, може да се превърне в държавна политика.
Това безумно излияние дава правото на уважаван руски автор да възкликне:
„ВРЕМЕ Е ДА СЕ ОСВОБОДИМ ОТ ИЛЮЗИЯТА, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ СА НИ БРАТЯ!“.
От такова положение по-изгодно за тях, властите в Северна Македония не биха могли и да си представят, че някой в България може да им го поднесе на тепсия.
Така се очертава безсмислената надежда за вписването на българите в северномакедонската конституция: ту ще ги има, ту няма да ги има.
Защото истинската опасност не идва от отказа на такива като шефа на северномакедонската ВМРО-ДПМНЕ да се прави ремонт на конституцията с тази цел с очакването на северномакедонски политици, че с времето българската страна сама ще се откаже българите в РСМ да бъдат вписани в техния основен закон.
Истинската опасност се крие в съхранената същност на югокомунистическата противобългарска шовинистична македонистична идеология и политика на Република Северна Македония, кодирана върху архива на УДБА.
Едва ли е много трудно да се осмисли, че България трябва да настоява този архив да бъде отворен и показан в цялата му грозота. Без нито един документ да „изчезне“ или да бъде скрит под гриф „секретно“.
За съжаление такава възможност става все по-бледа. Да не кажа нищожна.
По този начин може да се окаже, че когато Евросъюзът все пак приеме някога Република Северна Македония за свой пълноправен член, той всъщност не ще да е приел само държавата.
А държавата ведно с УДБА.
С нейния архив, лъхащ страшна сила на унищожение на всичко демократично в РСМ.
Оттам насетне – жална ѝ майка на България.
Която вече ще си има работа не само с политиката на съседната държава.
А и с УДБА.
И тази УДБА може да развърти своята калъчка с такъв размах и настървение, че да срине основите на съществуването на демократичния Евросъюз.
По всичко личи, че в УДБА се крие може би самочувствието на властите в Северна Македония спрямо България.
И вероятно няма да бъде пресилено, ако се каже, че такива като Тагарев действат в полза на това.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.