/Поглед.инфо/ Открита протестна декларация-призив по повод решението от 03.11.2022 г. на мнозинството от народните представители в Народното събрание за оказване на военна и военно-техническа помощ на Украйна, както и за иницииране на общонароден референдум с „да“ и не“ във връзка с това решение

На 3 ноември 2022 г. мнозинството народни представители от ПП “ГЕРБ“, ПП „Продължаваме промяната“, ДПС, "Демократична България" и "Български възход" гласува решение за оказване на военна и военно-техническа помощ на Украйна. С това решение, ако то бъде осъществено, България абсолютно открито се превръща в част от този въоръжен конфликт с нарастваща интензивност, който се води в нашия регион – Черноморието. Всичко това създава огромен риск с непредвидими по своите мащаби трагични последствия за националната сигурност на страната.

Във връзка с това решение, гореспоменатите, нека открито да ги наречем, „партии на войната“, излязоха с редица аргументи – морални и военно-технически. Ще се опитаме накратко в дадената декларация да отговорим на ключовите от тях, както и да споделим нашите аргументи против това решение.

  1. Аргумент на партиите на войната: България е лоялен член на НАТО и ЕС и като такъв трябва да окаже тази помощ. Остава само да попитаме нима Украйна е член на НАТО и ЕС? А означава ли такъв аргумент, че се признава, че става дума не за конфликт между РФ и Украйна, а между РФ и колективния Запад в лицето на НАТО и ЕС? Нещо, което променя причините, същността и целите на този въоръжен конфликт;

  2. Аргумент на партиите на войната: Русия е агресор и тази агресия трябва да бъде спряна, за което ще помогне „военната и военно-техническа помощ“. Нима партиите на войната не виждат, че агресията, преминаването на „червени линии“ бе започнато именно от НАТО и ЕС. Те не спазиха – НАТО обещанието си да не се разширява на Изток, а водещите страни в ЕС, Германия и Франция –Минските договорености. Същите подкрепиха идването на власт чрез уличен преврат на неприкриващи се фашизоидни сили. Последните започнаха да избиват собственото си население в източната част на страната, което бе против провежданата от тях политика. Остава да запитаме кога започна агресията и кой е истинският агресор?

  3. Аргумент/военно-технически/ на партиите на войната: Предаването на исканите от нас тежки оръжия на Украйна създава възможности да получим в замяна модерно натовско въоръжение. След като след ултиматум от САЩ и НАТО у нас бе унищожено ракетното въоръжение – балистичните ракети СС-23, нарязани стотици реактивни самолети, танкове, БТР-и и други, след като бяха заплатени 2.2 млрд за изтребители F-16, блок 70, които трябваше вече да са доставени, но ги имаме само на хартия, може ли да се надяваме на такава илюзорна «безвъзмездна» замяна? Или това ще ни струва толкова много, че ще строши «бюджетния гръбнак» на милото ни Отечество? Или най-вероятно като реален резултат от това предаване на оръжие българите ще останем вече абсолютно голи и беззащитни в този все по-рисков свят?!

  4. Аргумент против решението от позициите на нашата история: Трагичния за нас ХХ век се характеризира с решения на политическия ни т.нар. „елит“ – за Междусъюзническата и включването ни в Първата световна войни, довели до две национални катастрофи. Във Втората световна война решението за обявяване на „символична война“ срещу Великобритания и САЩ донесе реални бомбардировки в София и други селища. От които бе засегната даже сградата на Народното събрание, да не говорим за хилядите човешки жертви. И от надигащата се Трета национална катастрофа вследствие на срамния съюз с Хитлер, ни спаси пак Русия във формата СССР. В крайна сметка това ли е благодарността ни към Русия, с жертвите и усилията на която Родината ни бе извадена от историческото небитие и държавата България бе възродена след Руско-турската Освободителна война? Забравяме ли, че най-големият грях в света е неблагодарността?

  5. Цивилизационният аргумент против решението: България е страната-майка на Славяно-православната Кирилска цивилизация. Въоръженият конфликт в Украйна - сблъсъка между два славянски православни народа. Нашето специфично положение предвид горния факт, както и дълбоките исторически връзки с „Руския свят“, макар и България да е член на НАТО и ЕС, изисква не да хвърляме „въглени“, т.е. оръжие, за разгаряне на конфликта. Точно обратното от позициите на хилядолетната ни история да проявим мъдрост, да станем БРОД ЗА МИР. България да се обяви за Зона на мира, активно да търси пътища за незабавно прекратяване на конфликта чрез мирни преговори. Това е наш цивилизационен дълг към Славянството и Православието.

В заключение на тази декларация ще кажем, че въпреки мнозинството в Народното събрание подкрепило това решение, това мнозинство на партиите на войната в никакъв случай не представлява гласа на българския народ. Редица блиц-анкети, като и някои макар и не достатъчно представителни предварителни допитвания - всички те показват, че над 3/4 от българите са срещу това решение. Тъй като гражданите на България ясно осъзнават, че има сили, както външни, така и у нас, които искат да ни превърнат в част от хаоса на въоръжения конфликт в Украйна.

Именно в подкрепа на това народно мнозинство излизаме с призива към Президента на Р България генерал Румен Радев, както и партиите БСП и „Възраждане“, гласували срещу решението на силите на войната, да инициират правото си за референдум с отговори „да“ и „не“ по отношение на тази т.нар. „военна и военно-техническа помощ за Украйна“.

„България – Зона на мира“! България – Брод за мир“!

Да защитим чрез мира националната сигурност на Майка България!!!

За Български Национален съвет за мир 

Проф. дфн, д-р ист. Нако Стефанов

За Брод за България

Лазар Мурджев

За сдружение „Справедлива България“ 

Бригаден генерал Димитър Шивиков

За дружество „Найден Геров“

Снежана Тодорова

За Антифашистки форум- България

Проф. дфн Минчо Минчев