/Поглед.инфо/ Има екземпляри сред стадата човекоподобни, които поради еволюционно изоставане не на рационално, а водени от инстинкт за самосъхранение макар на интуитутивно ниво формират като своя втора природа поведение за „минаване между капките”. За тях винаги е определящо не да са с този или онзи в „борбата за съществуване”, ако не за прогрес, а с цел оцеляване посредством мимикрия да са и с тия и с ония от фауната – според ситуацията и силата за надмощие.

Днес един такъв екземпляр, без да се впускаме в разглеждане на рефлекторния механизъм, очевидно имайки предвид битието си на бивш конституционен съдия в третия мандат на КС саморекламиращ се като „постигнал максимума без партийна подкрепа”, вероятно като избран в споменатия КС от квотата на ОС на съдиите от ВКС и ВАС (само за несведущите енигма, че посредством т. нар. ВСС са зависими вкл. от партийна подкрепа) основава „компетентното” си становище за противоконституционност на действията не само на т. нар. главен прокурор, а и на президента относно искането за оставки. Изразеното становище предизвиква основателния въпрос дали и доколко въпросният, все пак позволяваме си да го наречем субект, не е лишен напълно от способност за съзнаване и по този повод дали се касае за професионална деформация или за прикриване зад претенциозното самоафиширане като „self-made men” за изразяване на политическа позиция. Тук не бих се разпростирал в коментари, свързани със семейното житие на споменатия. Не ще се въздържа обаче да изразя, убеден съм споделяно от мнозина, ако не повечето разумни хора мнение, че кариера не се гради единствено чрез участие в политически формации, с каквито в един или друг период от време са свързани пряко (или опосредствано поради конституционно установената деполитизация на заемащи длъжност в съответна институция) и с упражняващите власт. Достатъчно е да се следва т. нар. „линия на управляващата партия или коалиция”. По този повод, понеже познавам и имам лични впечатления от дейността още от времето като районен съдия по наказателни дела на лицето, за което е реч, намирам за уместно да споделя като малко отклонение само един конкретен пример за тази тактика. Провеждайки съдебен процес срещу обвинен и подсъдим, на когото според прийома да се стоварват не само евентуално извършени от него деяния – в случая за изнасилвания, а и множество други от неразкрити извършители с цел отчитане на разкриваемост, въпреки показанията в т. ч. на уж пострадали от такива деяния свидетели, не само че не познават подсъдимия, а при комичен случай освен на възраст и физически солидна жена да свидетелства с думите: „Тоя ли, не ме е страх, а ако го видя ще му залющя два шамара и толкова!”, подсъдимият беше признат за виновен от съдията, за който става дума, макар не за извършено, а в опит за изнасилване и спрямо нея. Така, изпълнявайки определена „политическа линия”, въпросният магистрат полека-лека някога изкачи „без партийна подкрепа” първото стъпало – председател на районния съд.

Ако не сме склонни да приемем, че се касае за професионално изкривяване като юрист, застъпеното при това от бивш конституционен съдия становище за нарушаване от президента на Конституцията (К.) с искането за оставка на правителството и изпълняващия длъжността главен прокурор, е най-меко казано странно. Доколкото от една страна свежда функциите на президента в процедурата не само по сформиране, а и при последващо съдействие както с висшия орган на изпълнителна власт, така и с други органи в осъществяването дейността на държавата до церемониални, каквато четейки К. несъмнено не е била идеята на конституционния законодател. А от друга не отчита неоспоримия факт, че освен президент избраният за определен мандат на тази длъжност е гражданин на републиката, който като такъв се ползва от всички основни права и е ангажиран с всички задължения съгл. Глава втора от същата. Никъде в основния закон на страната, вкл. в разпоредбите, отнасящи се за президента, не се съдържа забрана, докато заема тази длъжност, да упражнява правата си на гражданин или че е освободен от изпълняване на задълженията си като такъв. Напротив, като пряко избран от народа и олицетворяващ неговото единство, поради това и с оглед гласуваното му доверие на по-силно основание е ангажиран в това отношение. Опитът за внушение, прокарван от някои, какъвто по същество съдържа и обсъжданото становище, че президентът бил „обединител” на нацията, е заблуждаващ и не цели друго освен разделяне и противопоставяне на една част от гражданите на друга и спрямо президента. Независимо от правната страна, с оглед явно политически основано изразяваното от бившия конституционен съдия становище, макар като на юрист да би било нескромно да се пояснява, е дължимо да се подчертае, че актът за искане на оставка не е юридически, а политически акт, с каквото право според Конституцията разполага всеки български гражданин. Отричането на такова право на президента, и то от бивш конституционен съдия, няма друга стойност, освен противоправна. А това несъмнено, въпреки да е политически мотивирано е противоконституционно действие! Дали бившият конституционен съдия формално членува или не в една или друга политическа формация, не е от значение. Колкото за придържането към нечия „партийна линия”, все едно поради наличие на някакви зависимости или лични предпочитания и пристрастие – и без такова членство всеки разумен човек може да си даде сметка и да направи своя извод.