Това обаче на практика ще означава, че задържаните в ареста няма да го напускат минимум половин година и няма да могат да обжалват наложената им най-тежка мярка за неотклонение.
Прокуратурата предлага приложението на мярката за неотклонение „задържане под стража“ да се контролира служебно от съда на всеки 6 месеца, а да не подлежи на обжалване.
Това се казва в доклада на държавното обвинение за дейността му през 2010-та година, като аргументът е, че в Германия редът е такъв, предаде БГНЕС, цитирана от dnes.dir.bg.
Това обаче на практика ще означава, че задържаните в ареста няма да го напускат минимум половин година и няма да могат да обжалват наложената им най-тежка мярка за неотклонение. Освен това следствените арести са препълнени.
Вътрешният министър Цветан Цветанов многократно отправя остри критики към съдиите, които пускат арестантите с по-лека мярка за неотклонение. Той дори призова да бъдат обявени имената на такива магистрати. Сега, от прокуратурата правят предложение, което е в духа на неговите критики.
Сред предложенията за законодателни промени на НПК е и това да се премахне разпитът пред съдия на обвиняем и на свидетел в досъдебното производство, а протоколите от разпити, извършени от разследващ орган или прокурор в присъствието на защитника, да могат да се четат в съдебно заседание без изискване на съгласието на страните, допълва "Всеки ден".
Юристи коментират, че идеята вероятно идва от немалкото случаи, по които ключови свидетели се отказват от показанията си, дадени в досъдебната фаза по шумните дела. Такъв, например, бе случаят с делата срещу бившия социален министър Емилия Масларова, срещу соченият за наркобос Златко Баретата и др.
От прокуратурата настояват също за разграничаване на престъпленията на тежки, леки и простъпки, облекчаване на процедурите за разследване на леките престъпления, както и за декриминализиране и наказване по административен ред на онези деяния, за които и сега се налагат административни наказания, но след пълно разследване и продължителен съдебен процес. Според доклада така ще се намали чудовищната натовареност на обвинителите.
В документа се отбелязва ръст на исканията за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) – нараснали са с 31.4% спрямо 2009 година. През 2010-а те са били 11618 искания, а през 2008 – 4690. Броят на предадените на съд лица, спрямо които при разследването са използвани СРС, също се е увеличил спрямо 2009 г. с 62.8 процента. Данните, според доклада, означавали обоснованост на исканията за използване на СРС-та, а увеличението им е обяснено с по-големия брой разследвания.
„Необходими са законодателни промени за прецизиране основанията за тяхното използване, както и за завишаване контрола върху унищожаването им, ако те не могат да се ползват в наказателното производство“, се посочва в доклада.