Първо. БСП следва сама да реши своите същински проблеми (ръководство, политики, ценности), а не да ги споделя и натоварва с тях цялата Левица. От противоречията и интригите на някои, всички са губещи. Нужна е предварителна яснота за политическите амбиции на С. Станишев, К. Паргов, В. Жаблянов, К. Паскалев, К. Добрев... Неприемливи са нравствените поучения на външни за БСП политически партии.
Второ. Специално поканеният бивш председател Г. Първанов катализатор ли е или мина с не толкова забавено действие за обединителните процеси в лявото? Забравено ли е, че със своите социал-либерални възгледи той насочи БСП в глух коловоз? Как ще участва в обединението лице, което убедено твърди, че „няма ляво-няма дясно“ и заема удобна конформистка позиция? На срещата в НДК отново заяви за себе си менторски статус, позовавайки се на „славната“ си биография.
Трето. Възникват множество въпроси относно инициативния кръг и официално поканените партии, структури, личности. Платформата „Социализъм 21 век“ е логична, но защо тя не се съчетава и не използва капацитета на Движението „Ляв Поглед“, а и на редица други сродни феномени? Добре е да се взираме в най-различни именити партии и същевременно е неразбираемо, когато от полезрението отпадат представителите на комунистическия, социалистическия, аграрния, екологичния, гражданския сектор. Нима не е ясно, че социалистическият знаменател извън БСП е мнозинство, чувствително мнозинство, особено като дълбока убеденост.
Четвърто. Не сме в плен на миналото, но трудно се забравят някои „подвизи“ на основни лица на срещата в НДК:
- Инициирането и пропагандирането на т.нар. Закон за досиетата, който обиди и отблъсна десетки хиляди честно работили за сигурността на социалистическата държава. И серия други лобистки закони...
- Публичното обвързване с тъмните фигури на криминалния преход и сенчестия бизнес, което ерозира влиянието и ролята на лявото.
- Кардиналната промяна в геополитическата ориентация на страната без народно допитване.
Бъдещето на лявото е в ръцете на младите.
Пето. Лявото обединение има смисъл, ако е автентично ляво. Ако възприеме и отстоява като своя основополагаща ценност - социалистическата идея, мира и труда. Просто социалното нито е ляво, нито още по-малко е социализъм. Създава се впечатление, че на този етап като цяло относителното тегло на силно мотивиращото социалистическо начало се принизява за сметка на социалдемократическите и либерални възгледи. Светъл лъч бе социалистическото изявление на В. Жаблянов.
Шесто. Лявото обединение е обществена мисия от най-висок ранг. То не е изпиране на политически биографии. Участваш безвъзмездно за доброто на мнозинството. Именно затова България крайно се нуждае от нов мащабен социалистически проект, който обединява максимална палитра от истински леви партии, организации, личности. Необходим е идейно-политически съюз - Леви Обединени Сили на Труда (ЛОСТ). Съюз от равноправни участници с естественото си, но и възродено, благоевско ядро - БСП.
Седмо. 2023 година е съдбовна за силата и съдбата на лявото единение. За шанса на мнозинството български граждани да имат достоен живот. Затова е необходима победа на следващите предсрочни парламентарни и редовни местни избори.
