/Поглед.инфо/ Министърът на околната среда и водите Асен Личев днес отмени решението си, с което спря процедурата за ОВОС на тунела под Петрохан.

Това обяви лично министърът по програма "Хоризонт" в четвъртък преди обяд, където участва по повод на вчерашната жалба и интервюто на председателя на 42-то НС и четири мандата видински депутат Михаил Миков в същото предаване.

„Искам да уверя хората от Северозапада, че аз започнах работа на магистрала „Хемус“ като проучвател на участъка Правец-Джурово, приемал съм основите на най-високия мост – Дебреш, а след това съм работил 25 години в МОСВ и целият процес ми е много добре познат. Служебното правителството завари една разтурена администрация, както на АПИ, така и на МОСВ“, каза пред БНР г-н Личев. 

Министър Личев отговори в ефира на "Хоризонт" във връзка с изказване вчера в предаването "Хоризонт до обед" на Михаил Миков, председател на 42 - то НС, че оспорва решението на служебния екоминистър за прекратяване процедурата по Оценка за въздействие на околната среда за тунела под прохода „Петрохан“.

Асен Личев посочи:

„Това т. нар. инвестиционно предложение е входирано от старото ръководство на АПИ като една провокация, защото то не съдържа елементите на инвестиционно предложение по смисъла на Закона за околната среда. Но нашите чиновници и те си имат грешка на министерството при което: Аз днес ще отменя това решение за прекратяване на ОВОС на трасето под тунела „Петрохан“. И ще поставя условие на АПИ да го внесе в подходящ срок в съответствие с всички изисквания", заяви пред БНР Асен Личев.

"В това отношение вече ще отпадне всякакъв мотив за използване на това решение и влияние върху тънките чувства на хората в предизборната обстановка", категоричен е служебният министър на околната среда.

"Правя го, за да може безпроблемно да се построи тунела на Петрохан. Утре заместник – министър Петър Димитров отива лично да направи десант в АПИ, да организира работна група, да им изясни всички подробности, на които трябва да отговаря проекта“, посочи още Личев. Той поясни също:

„Не става въпрос за трасето на тунела, става въпрос за след излаза на тунела, за пътя, който трябва да включи този път към скоростния път Ботевград- Видин – това е голяма заблуда. Очаквам проектантите да заобиколят защитените зони. И всичко да бъде наред", разясни още служебният министър на околната среда Асен Личев.

Жалбата на председателя на 42-то Народно събрание и бивш видински депутат Михаил Миков срещу решението за прекратяване на процедурата за ОВОС на проекта за тунел под Петрохан е входена на 9 юни 2021 г. в делеводството на Министерството на околната среда и водите с номер Ж-104. Жалбата е внесена в рамките на 14-дневния срок, в който актът на екоминистъра може да бъде обжалван. 

Ето пълния текст на жалбата, копие от която е изпратено и до Министерски съвет:

                                                                        ДО

                                                                        ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

                                                                        ЧРЕЗ:

                                                                        Министъра на околната среда и                                                                                водите

                                                                        копие:

                                                                        МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

                                                                        НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Ж А Л Б А

от: МИХАИЛ РАЙКОВ МИКОВ

за отмяна на Решение № 4-П/2021 от 31.05.2021 г. на Министъра на околната среда и водите за прекратяване на процедурата по ОВОС и ОС за „Прединвестиционното проучване за трасе по направлението Монтана – София с тунел под Петрохан“; с възложител на ИП – Агенция „Пътна инфраструктура“, заведена с вх. № ОВОС-29/ 10.03.2021 г. на МОСВ

адрес на Министерство на околната среда  изводите – гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 22

 

Уважаеми дами и господа върховни административни съдии,

С Решение № 4-П/2021 г. от 31.05.2021 г. министърът на околната среда и водите е прекратил процедурата по оценка въздействието върху околната среда, в т.ч.  и по оценка на съвместимостта за „Прединвестиционното проучване за трасе по направлението Монтана – София с тунел под Петрохан”, внесена от Агенция „Пътна инфраструктура” с вх. № ОВОС-29/10. 03. 2021 г. на МОСВ. Министърът на околната среда и водите е приел, че инвестиционното предложение за трасе по направлението Монтана–София с тунел под Петрохан е недопустимо, защото: „ … предвижда усвояване на нови имоти в границите на защитена зона BG 0002090 „Берковица“, част от които са с начин на трайно ползване (НТП) „ливада“ …“ а според плана за управление (УП) на същата защитена зона е въведена забрана за промяна на предназначението на имоти с НТП „ливада“ (срв. т. 17.1.3. от ПУ).

Оспорвам изцяло това решение, тъй като е издадено при наличие на процесуални нарушения, в противоречие с материални закон, и е нецелесъобразно. (в несъответствие с целта на закона).

Съображенията ми за това са следните.

1. Аргументът, по силата на който е взето решение за прекратяване на процедурата е, че инвестиционното предложение предвижда усвояване на нови имоти в границите на защитена зона BG0002090 „Берковица”, част от които са с начин на трайно ползване „ливада”, а съгласно т. 17.1.3 от плана за управление за цялата територия е въведена забрана за промяна предназначението на имоти с начин натрайно ползване „ливади”. В т. 17.1.3 от ПУ на защитена зона BG0002090 „Берковица” действително предвижда забрана за промяната предназначението на имоти с начин на трайно ползване „ливади”. Тази забрана е въведена с цел защитата сигурността на популацията на ливадния дърдавец, червеногърбата сврачка и сивия кълвач. Териториалния обхват на плана включва територията, предложена по смисъла на Директива 2009 /147/ЕО за опазване на дивите птици.

Сигурността на популацията на ливадния дърдавец и червеногърбата сврачка без съмнение не може да бъде пренебрегвана и следва да бъде осигурена. Когато обаче тази сигурност има отражение върху осъществяването на инфраструктурен проект с първостепенно национално и общоевропейско значение, какъвто е изграждането на трасето по направлението Монтана–София с тунел под Петрохан, проект който има за цел създаването на модерна, сигурна и безопасна транспортна връзка и който ще помогне за подобряване безопасността на движението, т. е. ще спаси човешки животи, ще осигури стопанското развитие на съответните общини и ще има безспорно положително отражение върху повишаване жизнения стандарт на населението в този най-беден в Европейския съюз регион, то към сигурността на дърдавеца и сврачката, министърът е следвало да подходи не формално, а с повече разум и да потърси рационално решение на базата на принципа на устойчивото развитие. Решението на министъра не отговаря на принципа за устойчиво развитие, който изисква съвместяване на обществената сигурност (опазването на човешкия живот) и икономическото развитие с целите за опазване на биоразнообразието и в частност с опазването на дърдавеца и сврачката.

Задължението за разумен подход при издаване на административните актове е основен принцип на административното право, който има своето нормативно основание в чл. 6, ал.1 и ал. 2 от АПК. Съгласно тези норми административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а административните актове не могат да засягат права и законни интереси в степен по-голяма от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая министърът е процедирал по един недопустим, лекомислен и формално-бюрократичен начин. Инвестиционното предложение за трасето по направлението Монтана–София с тунел под Петрохан е пряко свързано с паневропейския коридор № 4 за територията на Р България – Дунав мост – Калотина и безумно лекомисленото отхвърляне на това предложение, заради сигурността на дърдавеца и сврачката (без да е доказано, че съществено ще пострадат) в никакъв случай не може да бъде упражняване на правомощия на министър по разумен начин.

Смятам, че в настоящия случай е налице грубо нарушение на основен принцип на правото на опазване на околната среда - принципа за устойчиво развитие (чл. 3 от ЗООС).

Резултатът от това, в крайна сметка е отказ от реализация на инвестиционен проект от първостепенна обществена значимост, поради прекомерна и ненужна защита на дърдавеца и сврачката за сметка на хората и икономическия просперитет на държавата и обществото.

2. Както беше казано по-горе, основният аргумент поради който процедурата е прекратена като недопустима, е въведената забрана в плана за управление на ЗЗ „Берковица” - да се променя предназначението на имоти с начин на трайно (НТП) ползване „ливади”, одобрен със Заповед № РД-44 от 26 януари 2016 г. (обн. ДВ, бр. 12, 2016 г.). Тази забрана няма правно действие.

Това е така, защото същата е въведена не със закон, а с план за управление (!?), който е необнародван и с ненормативно съдържание.

Забраната следва да се счита и за нищожна, защото влиза в пряко противоречие с нормата на чл. 17а, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи, съгласно която изрично се допуска промяна предназначението на земите за изграждането на инфраструктурни проекти.

Като документ, свързан с общ административен акт (заповедта на министъра), планът като такъв следва да е в съответствие със закона.

Въвеждането на абсолютна забрана (без изключения) за промяна на трайния начин на ползване на поземлени имоти с план за управление е нищожно и защото противоречи на установения конституционен правов ред. Министърът не може да се позовава на текст от плана за управление, която по същността си е административна норма, въведена от самия него с необнародван документ с ненормативно съдържание. Това е правен абсурд в държава, претендираща да бъде правова, защото един план за управление (ненормативен и необнародван акт) не може да съдържа (дори и по скрит начин – посочване някъде в своя текст) административни норми (забрани) засягащи права и интереси на неопределен кръг лица. Това е най-грубо нарушение на административното производство водещо като последица според мен до нищожност на оспорения административен акт. Недопустимо е на формално основание - нищожна забрана въведена с ненормативен акт, да се прекратява процедура по ОВОС, конкретно в случая - за инвестиционното предложение за трасето по направлението Монтана–София с тунел под Петрохан. Именно поради грубото нарушение на установения правов ред, правните принципи и материалните и процесуални закони, решението на министъра изцяло е едновременно извън разума на закона и само по себе си абсурдно и нищожно като отделен административния акт.

3. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за устройство на територията, конкретното предназначение на имотите се определя от подробния устройствен план. По силата на чл. 9, ал.1 от ЗУТ в територии без устройствени планове предназначението на поземлените имоти до влизането в сила на плановете се определя от фактическото им използване. За имотите, през които пътното трасе минава няма приет подробен устройствен план. Следователно, начинът им на трайно ползване ще се определи според фактическото им използване. В същото време никъде от мотивите на обжалваното решение не личи фактическото използване на имотите да е било реално изследвано, а съгласно чл.35 от АПК, административният акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая – изискване, което при издаването на обжалваното решение изобщо не е спазено. В случая въобще не е ясно как административният орган е направил своя решаващ извод, че поземлените имоти, през които минава пътното трасе и тунелът са с трайно предназначение „ливади”. В решението дори не са посочени кои точно са тези имоти, какъв е техният идентификатор, какво е местоположението и границите им, каква част от тях ще бъде засегната от изграждането на транспортната връзка. Предвид обществената значимост на проекта, наличието на ясна и несъмнена мотивация по този въпрос е абсолютно задължителна. Нейната липса прави оспореното решение немотивиран административен акт,което е нарушение на нормата на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК и достатъчно основание за неговата отмяна.

Обстоятелството, че при издаване на обжалваното решение е подходено небрежно (формално), лекомислено и дори безотговорно е фактът, че заповедта, с която е утвърдена защитена зона „Берковица” е посочена погрешно. Режимът на защитената зона „Берковица” е утвърден със Заповед № РД-44/26. 01. 2016 г. на министъра на околната среда и водите, а в мотивите на обжалваното решение е посочена Заповед № РД-45/26. 01. 2016 г., която заповед е за съвсем друга зона – а именно – BG ”Оризища Цалапица”. Това несъотвествие е още едно нарушение на нормата на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, опорочаващо формата на обжалвания административен акт.

Предвид гореизложеното, смятам, че оспореното решение е немотивирано и е постановено в нарушение на процесуалния закон, поради което следва да бъде отменено.

4. Постановеното решение пряко противоречи на материалния закон и по-специално чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Самият закон допуска разрешаване (съгласуване) на инвестиционни предложения, дори и когато те водят до значително увреждане на предмета на защита (дърдавеца и сврачката) в съответната защитена зона. В случай, че предметът на защита ще се увреди, законът изрично предвижда изключения, даващи приоритет на инвестиционното предложение пред целите за опазване на биоразнообразието (в чл. 33 от ЗБР), а именно – причини от първостепенен обществен интерес; при „… съображения във връзка с човешкото здраве, обществената сигурност или благоприятно въздействие върху околната среда“. Конкретният случай инвестиционното предложение за тунел под Петрохан изцяло покрива и изпълнява най-малко две от общо трите хипотезите за изключение по закон, а именно –защита на човешкото здраве и благоприятното въздействие върху околната среда.

Министърът на околната среда и водите е следвало да се съобрази с изричните разпоредби на ЗБР и да постанови решение, съответстващо на закона. В тази връзка, постановеното Решение № 4 – П/ 2021 г. е нищожно и неправлно защото е постановено в пряко противоречие с чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗБР.

Планът за управление на защитената зона не може да е акт с по-висша юридическа сила в сравнение със закона. В противен случай, трябва да считаме, че планът може да отменя текстове от закона. Всякакви забранителни текстове в плана за управление (или който и да е друг ненормативен акт) следва да се разбират и прилагат ограничително – в рамките на закона, на конкретно приложимата правна норма, защото планът за управление не може да е извън общия установен правов ред.

Образно казано, министърът на околната среда и водите целенасочено (или поради незнание, което не го оневинява) е пренебрегнал закона, като се позовава на измислена и въведена от него с необнародван и непубликуван акт забрана. (тук нямам предвид, че е налице персонално съвпадение на лицата, които са изпълнявали функцията министър).

5. Решение № 4 – П/ 2021 г. следва да бъде отменено още и защото е нецелесъобразно. Това е така, защото прекратяването на процедурата по ОВОС, заедно с процедурата по ОС за „Прединвестиционно проучване за трасе по направлението Монтана-София с тунел под Петрохан”, което означава препятстване на осъществяване на инвестиционния проект, е в противоречие с общите цели на опазването на околната среда и постигане на икономическо развитие и благосъстояние.

За здравия разум и нормалната човешка логика, а още повече от гледна точка на министъра на околната среда и водите, би следвало да е повече от очевидно, че вкарването на пътния поток в тунел е в десетки пъти по-щадящо за околната среда, отколкото преминаването му от подножието на планината, през билото й и спускането му надолу отново в подножието. За министърът трябва да е било очевидно, че преминаване на пътния поток през тунел ще спести хиляди тонове гориво, което ще намали изпусканите в атмосферата вредни емисии и ще доведе до намаление на цените на транспорта. Съществен пътен трафик на МПС по повърхността на релефа, освен с емисиите на вредни газове, въздейства негативно и с шума, който създава, а също и с останалите негативни въздействия, произтичащи от съпътстващи дейности. Мисля, че е  ноторно известно, че пътен трафик на МПС по повърхността на релефа засяга в негативен план много повече биоразнообразието, включително и толкова пазените с оспорваното решение дърдавец, сврачка и кълвач. Ако бъде реализирано, инвестиционното предложение не само, че няма да се влоши общия природозащитен статус, но напротив – само по себе си осъществяването на инвестиционния проект представлява мярка за подобрение на екологичния статус на защитените видове: ливадния дърдавец, червеногърбата сврачка и сивия кълвач. В този смисъл инвестиционното предложение е необходимо за опазване на биоразнообразието, а не обратното.

Впрочем за министъра на околната среда и водите следва да е известно, че дърдавеца и сврачката са широко разпространени на територията на Р България и общата им популация няма да пострада. По принцип това са мобилни и приспособими видове (като повечето птици), които са застрашени предимно от използването на пестициди и опасни химикали в земеделското производство и прилагането на определени агротехнологии – оран, косене в размножителния период, палене на стърнища и др.; а не са застрашени от пътното строителство (вкл. подземно), при осъществяването на което могат да се предвидят и осъществят всички обезопасителни мерки, които гарантират популацията на защитените видове.

Реалното въздействие върху екологичният статус на защитените видове обаче изобщо не е подлагано на обсъждане и преценка от министъра при издаване на оспореното решение, защото то е основано на формално противоречие с измислена забрана, въведена с необнародван и ненормативен акт.

Уважаеми върховни административни съдии,

Предвид гореизложеното, Ви моля да отмените като нищожно, неправилно и постановено в несъответствие с целите на закона - Решение № 4-П/2021 г. от 31. 05. 2021 г. на министъра на околната среда и водите, с което е прекратил процедурата по оценка въздействието върху околната среда, вкл. и съвместената процедура по оценка на съвместимостта за „Прединвестиционното проучване за трасе по направлението Монтана – София с тунел под Петрохан”, внесена от Агенция „Пътна инфраструктура” с вх. № ОВОС-29/10. 03. 2021 г. на МОСВ; а също и да дадете указания на Министъра на околната среда и водите за точното тълкуване, спазване и разумно прилагане на закона при произнасяне като решаващ орган в аналогични процедури.

Особено искане: Предвид гореизложеното, моля да установите и да провъзгласите нищожността на т. 17.1.3. от Плана за управление на защитена зона BG0002090 „Берковица” и да дадете указания на министъра на околната среда и водите изрично да указва в плановете за управление на защитените зони изрично да указва, че обозначените мерки и режими се прилагат съгласно действащото законодателство. Считам, че конкретният случай, разкрива и системна/обща грешка при администрирането и управлението на отношенията по опазване на биоразнообразието, свързана с одобряване и изпълнение на плановете за управление на защитени зони, и изразяваща се в създаване на скрити административни забрани (забранителни норми) в необнародвани и ненормативни актове, поради което препращам заведената жалба като сигнал и до Министерски съвет с надежда, че Министерският съвет ще се самосезира и в оперативен порядък ще предприеме мерки, за привеждане административната практика в съответствие със закона. В тази връзка Ви моля, също така, по Ваша преценка да изразите позицията си за съществуване/несъществуване на такава системна грешка с отделно становище до Министерски съвет или с изпращане на копие от акта, с който ще се произнесете.

Доказателствените искания: Ще направя допълнително доказателствените си искани след допълнително запознаване на цялата административна преписка по издаване на Решение № 4-П/2021 г. от 31. 05. 2021 г. на министъра на околната среда и водите, която следва да бъде изискана и приложена.

                                                                                         С уважение:

                                                                                         Михаил Райков Миков

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели