Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от СОВА ХАРИС в периода 10-13 юни 2023 г. сред 800 български граждани по метода на стандартизирано тотелефонно интервю. Изследването е по поръчка на агенция ПИК.
Доверието към дадени политически партии има пряко отношение към гласовете, на които те биха могли да разчитат по време на парламентарни избори. Кризата, в която изпадна българската политическа система, доведе до отлив на избиратели.
Наблюдаваме намаляване на доверието към всички политически субекти с изключение на „Възраждане“. ГЕРБ-СДС засега удържат позицията си на най-одобрявания политически субект – 13,2%. На втора позиция по този показател вече е партията на Костадин Костадинов (12,4%), която бележи значителен възход. На трето място е Демократична България (10,9%), изпреварвайки Продължаваме Промяната (10,4%), които са четвърти.
Трябва да отбележим, че на резултатите на тези две формации не трябва да се гледа сумарно, а като на преливане от едната към другата структура.
По същия начин е изградено и отношението на привържениците на БСП и „Левицата“. Отцепените от Корнелия Нинова активисти от „Левицата“ вече получават по-голямо доверие (6,8%) спрямо това на партията-майка (6,1%). Разбира се, разпределението на тези гласове при евентуални избори зависи и от редица други показатели. „Има такъв народ“ от най-одобряваната формация преди три години, сега се установи на ниво, позволяващо й да се бори за преодоляване на изборната бариера (5,8%). От останалите политически субекти засега само „Български възход“ има по-значим резултат – 3,6%.
Ерозията в отношението към политическата система като цяло дава отражение и върху доверието към лидерите. Най-одобряваният политик у нас продължава да бъде Румен Радев (30,4%). Ако доскоро обаче доверието към него съответстваше на национална политическа фигура, то вече се е свело до нивата на партиен лидер.
Вицепрезидентът Илияна Йотова заема втората позиция (18,8%), което показва, че успешно черпи от авторитета на президентската институция. На трета позиция е новият премиер Николай Денков (18,3%). Той получава известен кредит на доверие от обществеността. Мая Манолова традиционно събира симпатиите на лявата част от политическия спектър (18,0%). Костадин Костадинов бележи ръст и вече е на пета позиция със 17,5%. Значителен спад регистрираме при лидера на ГЕРБ (16,8%).
Развитието на ситуацията около новосформираното правителство ще покаже дали Бойко Борисов е наложил успешна политическа линия на ръководената от него формация или е направил сериозна лидерска грешка. Мария Габриел (16,7%), Асен Василев (15,2%), Костадин Паскалев (14,4%) и Томислав Дончев (13,7%) оформят челната десетка.
Доверието, което получават, показва сериозното им присъствие в политическия живот на страната. За партийни лидери като Кирил Петков (12,7%), Корнелия Нинова (11,7%), Красимир Каракачанов (10,6%), Слави Трифонов (10,6%), Стефан Янев (10,1%), Христо Иванов (9,4%) и Атанас Атанасов (9,2%) би могло да се каже, че се очаква в по-голяма степен да покриват изискванията на техните избиратели.
Доверието към все още действащия прокурор Иван Гешев (8,9%) показва, че той вече има присъствие в политическата сфера. Дали тази позиция ще има развитие, зависи в голяма степен от начина, по който ще излезе от настоящата ситуация. В социологическите допитвания лидерите на ДПС – в случая Мустафа Карадайъ (8,7%) и Делян Пеевски (5,4%) – традиционно получават по-ниски дялове на доверие в сравнение с гласуващите за тях на парламентарни избори.Причината е, че този електорат е по-труднодостъпен за социологическите методи.
От Румен Христов (6,4%) се очаква да се отличи по-ярко в рамките на коалицията с по-голям партньор, а на Цветан Цветанов (0,5%) му е необходима нова визия, за да не бъде забравен от избирателите.
Доверието в институциите също е слязло на много ниски нива.
Европейският съюз (29,9%) и Президентството (25,7%) се открояват като опорни точки за общественото мнение, но вече с доверие на под една трета от пълнолетните българи. Третата позиция гласоподавателите отреждат на външнополитически фактор - НАТО (20,8%). Министерството на отбраната (14,5%), Правителството (12,9%) и МВР (12,7%) са с близки резултати, които показват, че им предстои много работа, за да стабилизират отношението на гражданите към тях. При Прокуратурата (11,1%) и Съда (8,3%) положението е още по-тежко, но при тях проблемът не е предизвикан от сегашната ситуация. Според общественото мнение, кризата в тази сфера се наблюдава от доста години.
Що се отнася до настоящия Парламент (5,8%), той явно стартира плътно от дъното.
Промените в съдебната власт не предизвикват голям ентусиазъм в обществеността у нас. Все пак около една трета от хората (30,0%) имат оптимистични очаквания. Скептиците обаче са значително повече (48,2%).
След толкова чести упражнения до урните избирателите в България явно се обединяват около идеята, че вариантът с изцяло машинното гласуване е за предпочитане – 54,8% са „за“, срещу 23,1% - „против“.
Случиха се безпрецедентни събития в българския политически живот, като формирането на правителството на Николай Денков – Мария Габриел и освобождаването на главния прокурор Иван Гешев. Очаквано тези събития предизвикаха трусове в обществените нагласи.
Само 41,9% от гласоподавателите заявяват, че ако бъдат насрочени нови извънредни парламентарни избори, ще гласуват за същата политическа сила, за която са гласували на 02.04.2023 г. За друга политическа сила, различна от тази, за която са гласували, са 12,2%. Гласували, но на следващи избори няма да гласуват – 11,2%. Не са гласували, но на следващите възнамеряват да гласуват 7,3%.
Най-объркани от създалата се ситуация са гласоподавателите на ГЕРБ-СДС. Половината от тях биха повторили своя вот в подкрепа на коалицията на Бойко Борисов. Други около една четвърт считат, че ще гласуват за друга партия. Останалите около една четвърт заявяват, че няма да гласуват.
Значими брожения има и сред гласувалите за ПП-ДБ. Все пак при тях около 66% заявяват, че отново биха ги подкрепили. Можем да предположим, че по-високата лоялност тук се дължи на присъствието в коалицията на Демократична България, които удържат позициите сред своите привърженици. Около една пета от гласувалите за коалицията ПП-ДБ заявяват, че сега биха избрали друга партия. Около 16% заявяват, че няма да гласуват. При останалите политически сили също се наблюдава известен спад в подкрепата, но електоралните им ядра остават стабилни.
