/Поглед.инфо/ 1. На 2 септември 1994, преди 30 години, началникът на Генералния щаб на Българската армия армейки генерал Любен Петров е освободен от длъжност. Във въздуха. Два МиГ-29 готови, ако реши „да направи нещо“.
Часове преди това е свикан Консултативният съвет за национална сигурност от президента на Република България Желю Желев. Генерал Петров, член на КСНС, отива за участие в Съвета, без да е уведомен за дневния ред, което е недопустима практика. Все пак, той предполага, че ще се разисква предложеният от него седмица по-рано с официално писмо до президента проблем за състоянието на отбраната и армията.
Обаче, не! Още с влизането си в залата установява, че ще се обсъжда предложение на министъра на отбраната за неговото освобождаване от длъжност.
Мотивите, които Валентин Александров изчита, са убийствени.
Генерал Петров ги изслушва в пълна тишина. След като министърът приключва, иска думата.
Възглавяващият КСНС президентът Желев кима утвърдително.
Генерал Петров заявява в общи линии следното:
- Ако дори малка част от изнесеното от господин министъра на отбраната е вярно, началникът на Генералния щаб следва не само да се освободи от длъжност, но и да се даде на прокурора. Между многото несъстоятелни обвинения ми се приписва и това, че неоправдано съм забавял министерски заповеди. Вярно е, че е имало случаи да задържам за определено време предложени ми за подпис заповеди. Постъпвал съм така, защото са изготвяни некомпетентно. Често не е вземано мнението на специалисти от Генералния щаб. Ето съвсем пресен пример. Тази заповед Ваша ли е, господин министър? Подписът Ваш ли е?
С въпросната заповед министърът на отбраната забранява обявената от началника на Генералния щаб пресконференция, насрочена за 1 септември.
Актът на генерал Петров е отговор на безпочвените обвинения, които министърът отправя на пресконференция на 25 август към стратегическата и кадровата дейност на Генералния щаб.
За отбелязване е, че Александров, без да уведоми началника на ГЩ, е решил даде специална пресконференция, на която да занимава обществеността с проблемите пред армията и специално по нужното според него число на офицери, които следва да се уволнят наведнъж. Скандалното в случая е, че той постъпва така след като е приключило годишното разместване на офицерите, извършено с негова заповед. Изпълнението ѝ е придружено и от уволняване на определен брой офицери след отчитане на оперативната нужда, както и преценка на качествата на всеки. Което вече е извършено в цялата армия. Освен това, Александров предприема скандалния акт, когато в изпълнение на негова заповед текат последни приготвления за стартиране армейската учебна година на 1 септември. Към тази дата преназначените офицери следва да са поели длъжностите си по новите места на служба.
Генерал Петров научава за пресконференцията случайно и решава да отиде във Военния клуб с цел да окаже помощ и съдействие. Влиза и по устав иска разрешение да остане в залата.
При появяването му Александров изкрещява:
- Не! Вън!
И сочи вратата рязко с изпъната ръка и показалец.
Журналистите са сащисани.
Генерал Петров излиза мълчаливо.
Присъстващите няколко генерали остават по местата си. Оказва се, че са там по заповед на министъра, но без знанието на началника на Генералния щаб като техен началник.
От информация в медиите личи, че пресконференцията продължила. Александров затрупал журналистите с обидни квалификации спрямо офицерите.
Във всеки случай, вестник „Българска армия“ излиза на другия ден със статия, заглавието на която е взето от израз на министъра:
„Тежко на тази държава, чиято национална сигурност се крепи на 330 пенсионери”.
Толкова е горе-долу числото на офицерите, които Александров иска да бъдат уволнени наведнъж в добавка към вече уволнените, повтарям, с неговия министерски подпис.
На въпрос, зададен на същата пресконференция, как би постъпил, ако началникът на ГЩ откаже все пак да подпише за уволнение на тези офицери, министърът отговаря:
- Ако той не подпише, следващият ще подпише.
И, разбира се, с подписа на следващия началник на Генералния щаб са уволнени повече от двеста офицери. Независимо, че като командващ на Сухопътните войски, той е обосновал своето предложение и на тази основа вече са уволнени конкретни офицери от подчинените му войски.
Милиони български левове струва на българския народ сумарно обучението на един офицер във военно училище, след това в една или две военни академии, плюс напрегнатата професионална подготовка през службата и натрупването на управленски опит. Умножени по двеста и повече, колко народни средства са хвърлени с лека ръка?
На другия ден, 26 август, петък, началникът на Генералния щаб армейски генерал Петров, след като установява, че президентът Желев отказва да го приеме, изпраща писмо, с което предлага свикване на Консултативния съвет за национална сигурност за обсъждане на отбраната и армията.
На 29 август, понеделник, БТА тиражира отворено писмо на генерал Петров до министъра на отбраната Александров, с което го кани на пресконференция на 1 септември, която възнамерява да даде след завръщането си от тридневна командировка в Германия на 31 август.
На 30 август, вторник, Пресцентърът на МО публикува заповед на министъра на отбраната, с която забранява заявената пресконференция от началника на Генералния щаб.
Ето за тази заповед иде реч, когато генерал Петров иска от министър Александров да отговори пред членовете на КСНС на 2 август, петък, дали тя е автентична и неговият подпис оригинален.
Министърът потвърждава заповедта, както и своя подпис.
Армейски генерал Петров прочита текста, след което заявява:
- Едно от основанията, на които министърът се позовава, за да забрани пресконференцията, е пункт от Закона за всеобщата военна служба, който предвижда да се отпуснат безплатно вещи за погребението на починал военнослужещ.
Президентът Желев се засмива.
Генерал Петров пресича смеха със силен и рязък глас, като заявява, че в случая няма нищо смешно. По-скоро е зле прикрита заплаха за физическа разправа с началника на Генералния щаб. А ако не е така, е пореден пример, че екипът на министъра е некомпетентен.
Срутена е цялата конструкция на обвинителните мотиви на министъра за освобождаването на началника на Генералния щаб от длъжност.
Александров не произнася нито дума.
Членовете на КСНС мълчат със забити погледи в масата.
Премиерът Беров заявява, че наред с искането за освобождаването на началника на Генералния щаб от длъжност, министърът на отбраната също трябва да подаде оставка.
Александров отказва категорично.
Беров отсича, че в такъв случай той подава оставка на правителството.
Началникът на Генералния щаб заявява, че предстои да излети към ГКПП „Кулата-Промахон“, за да посрещне в 16.00 ч. началника на Генералния щаб на Националната отбрана на Република Гърция адмирал Лимберис, когото е поканил у нас на двудневна пригранична среща. И пита дали при създалото се положение срещата следва да се отмени.
Никой не казва нищо. Думите на генерал Петров увисват във въздуха.
След като не получава отговор, той добавя, че ако се преценява, че срещата не може да се отмени, дали огласяването на освобождаването му от длъжност ще стане след като тя приключи.
Премиерът Беров заявява, че до края на срещата няма да има промяна в статута на генерал Петров като началник на Генералния щаб.
Само че някой е решил държавниците да не спазят този свой ангажимент.
Генерал Петров се качва във вертолета на Летище София и чака разрешение за излитане. След продължително бавене разрешението е дадено и вертолетът излита. Приземява се близо до Граничния пункт малко преди 16.00 ч. Два военни джипа ни извозват току до границата.
Отправяме се към жълтата линия, към която приближава и делегацията ръководена от адмирал Лимберис.
В мига, в който тръгваме, усещам силно дръпване за дясното рамо. Обръщам се и виждам напрегнатото лице на командира на Трета мостострелкова дивизия с щаб в Благоевград генерал-майор Доленски, който ни е посрещнал до граничния пункт и в момента се движи непосредствено зад генерал Петров.
Кимвам въпросително. Той приближава лице и прошепва:
- Националното радио съобщи: президентът е издал указ за освобождаването на началника на Генералния щаб, правителството е подало оставка.
Аз съм шокиран. А също и убеден, че армейски генерал Петров не знае. Вмиг разбирам, че указът на президента и оставката на правителството са подписани и огласени докато генерал Петров лети към границата и бива държан без връзка с ГЩ, МО и медиите.
Поглеждам го и установявам, че крачейки енергично, се взира към адмирал Лимберис, който е на петнайсетина метра срещу нас в гръцка територия и също се приближава към граничната линия.
Движението на превозни средства е спряно. Наоколо е пълно с хора: дипломати, журналисти, военни, полицаи, обикновени граждани, любопитни зяпачи.
Обръщам лице надясно към генерал Петров и с почти заекващ глас докладвам тихо:
– Има нещо много важно!
– Аха, май че знам! – отговаря той, без да забавя ход и без да извръща лице към мен.
– Има указ и правителството е подало оставка! – изричам бързо.
– Разбрах! – приключва генералът краткия ни разговор все така устремил поглед напред.
До яркожълтата гранична линия, пресичаща черното асфалтово шосе и разделяща двете държави една от друга, остават пет-шест метра.
И до днес си мисля, че е трябвало много хора от политическия елит да бъдат там в оня момент, за да почувстват огромната воля, силния дух и твърдостта на характера, които обладава армейски генерал Петров, и които му помагат да не направи грешка и в тази явно преднамерена екстремна ситуация, да не се огъне под напора на емоции и чувства...
Телевизионните камери запечатват всичко. Дали е съхранено, не ми е известно. Във всеки случай няма записи от наша страна, понеже през цялото време докато управлява армията генерал Петров не е разполагал със служба за връзки с обществеността и съответната техника. За сведение, неговият приемник бива обзаведен веднага с всичко нужно за тази важна дейност.
След два-три мига генерал Петров, както изисква протоколът, застава на граничната линия, за да изчака госта. Подир секунда-две двамата се прегръщат като стари приятели и генерал Петров повежда адмирал Лимберис в българска територия.
Първоначалният шоков удар върху началника на българския Генерален щаб не се почувства видимо.
В залата за официални гости в българския ГКПП той подсказва за новата ситуация.
– Осведомен съм - отговаря адмирал Лимберис топло и свежда поглед.
В един момент ме извикват на телефона. Съобщават ми, че армейски генерал Петров трябва да бъде при президента Желев в 17 часа.
Генерал Петров опитва да се свърже с президента, но безрезултатно. Успява да установи контакт със секретарката на Желев. Помолва я да уведоми държавния глава, че не е възможно да изпълни разпореждането му да се яви при него в 17 часа, понеже има работа по посрещането на началника на гръцкия Генерален щаб, а и времето за обратния полет до София е недостатъчно. Секретарката го уведомява, че президентът ще го приеме и по-късно вечерта, когато пристигне в София, след като си свърши работата.
На излизане от залата на ГКПП армейски генерал Петров е пресрещант от репортерката на БНТ и БНР за Благоевград Богомила Косатева. Тя го пита директно:
– Какво си говорихте с президента преди малко, господин генерал?
– Ами, съобщи ми една добра и една лоша новина – отговаря Петров с усмивка.
– Ще ги споделите ли? – не мирясва топжурналистката.
– Добрата е – отговаря генерал Петров все така усмихнат, – че ме кани на кафе.
– А лошата?
– Че кафето може би ще е изстинало.
Лицето на Косатева блести заради остроумния и жизнен отговор на шефа на Генщаба.
Нито оная вечер, нито на другия ден или когато и да било по-сетне президентът на Република България и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили доктор Желю Митев Желев не пожелава да се срещне с освободения от него началник на Генералния щаб на Българската армия армейски генерал Любен Йорданов Петров.
След като генерал Петров настанява своя гръцки гост в хотела в местността „Предела“, двамата се заемат да намерят изход от конфузната ситуация, в която са поставени с провалянето още в самото начало на отдавна и старателно подготвената среща.
Започва трескава телефонна дипломация. Разговори с Генералния щаб, Министерството на отбраната, Министерството на външните работи на Република България, както и с посолството ни в Атина, с гръцкото посолство в София, с Генералния щаб на Националната отбрана, Министерството на Националната отбрана и Министерството на външните работи на Република Гърция. Уточняват се всички въпроси, породени от внезапно създадения проблем.
Когато тази тежка, напрегната и крайно неприятна дейност приключва, армейски генерал Петров отлита към София за среща с президента на републиката.
На раздялата, близо до вертолета, адмирал Лимберис прегръща генерал Петров и го пуска просълзен. Разделят се като мъже, офицери и приятели.
След като вертолетът се издига, адмирал Лимберис казва на българските и гръцките офицери, останали с него долу на поляната близо до хотела:
– Началник на Генералния щаб по този начин не се изпраща!
И предлага да се съкрати културната програма от посещението му.
На сутринта напуска хотела съвсем рано и си заминава тихо, като отклонява полагащите се военни почести при изпращането му на държавната граница.
Малко преди осем вечерта пристигаме в София, където армейски генерал Петров научава, че президентът Желев не може да го приеме. Поне успяваме да проследим емисията “По света и у нас”. Голяма част е посветена на освобождаването на началника на Генералния щаб на Българската армия от длъжност. Силно впечатление прави кратък репортаж на младия репортер Владислав Прелезов. Показано е как армейски генерал Петров бива пресрещнат на излизане от КСНС и запитан в упор:
– Всички излизат от Консултативния съвет смръщени, само Вие сте весел, защо?
– Никой не е в състояние да развали настроението на началника на Генералния щаб – отговаря генерал Петров с още по-широка усмивка.
Този репортаж е рязък контраст на излъчения минути по-рано друг, който показва нервното лице на министъра на отбраната, крачещ насам-натам пред парадния вход на министерството. На въпроса защо началникът на Генералния щаб е усмихнат, Александров отговаря:
– След половин час ще го видим дали ще се усмихва.
Усмихва се. И не само тогава. Той и днес, и сега се усмихва. Което е присъщо на хората с чиста съвест и с чувство за изпълнен дълг към своето Отечество.
2.
Оттам насетне следва сагата с дисциплинарното уволнение на армейски генерал Петров.
Мотивът е, че се кандидатирал за народен представител докато формално все още е на служба, независимо, че е в „разпореждане за уволнение“ и след 2-3 месеца ще бъде уволнен.
Генерал Петров решава да участва в общественополитическия живот на страната след като в продължение на близо два месеца никой висш държавен фактор не се е поинтересувал от него от мига на освобождаването му от длъжност на 02.09.1994 до регистирането за кандидат-депутат на 16.11.1994. Както президентът Желев, така и всички други под него „елитни лица“ са имали точно 49 дни, достатъчно време да покажат, че разчитат на знанията, уменията, компетентността и контактите на генерал Петров. Но ето, че са пропилели това време. Е, все пак са го използвали. За да намерят „чалъм“ да уволнят „дисциплинарно“ непоколебимия и смел шеф на Генщаба.
Вероятно за тази „цел“ министърът на отбраната Бойко Ноев бави без причина рапорта на генерал Петров, който той лично депозира пред него на 17 ноември с желание да бъде уволнен с дата 15 ноември, ден преди регистрирането си за кандидат-депутат на 16 номври. Чак на 23 ноември документът получава няколко взаимно отричащи се резолюции от министъра. Едва на 14 декември кабинетът на служебния премиер Ренета Инджова взема решение да предложи уволнение на генерал Петров по подаден рапорт. И се чака указ на президента, какъвто обаче не последва.
Вместо това, кой знае защо, на 20 декември, два дни след като на 18 декември армейски генерал Любен Петров е избран за народен представител, правителството решава да предложи на президента да го уволни „по дисциплинарен ред“. Решението е взето с едно устно изразено особено мнение. Заместник-премиертът професор Христина Вучева заявява, че не е достойно правителството да се отрича от първоначалното си предложение, за да направи второ.
На 23 декември генерал Петров е уволненен „по дисциплинарен ред“ с указ на президента.
Медии реагират злъчно:
Желев поднесъл “коледен подарък” на генерал Петров.
Световният опит показва, че началник на генералния щаб на която и да било армия не бива уволняван дисциплинарно.
Такъв човек се арестува с повдигнато обвинение, aко са налице факти, че се е опитал да организира или участва в незаконна смяна на властта или ако армията е претърпяла поражение.
Генерал Петров не е направил нищо подобно. Само си е вършел работата отговорно.
А пък нашите политици сътворяват световен прецедент.
Ето, според мен, главните им мотиви да извършат всичко спрямо армейски генерал Петров.
Работата му като началник на Генералния щаб на Българската армия е свързана с грижа за националната отбрана в политическите и стратегическите условия след разпускането на Организацията на Варшавския договор, за съхраняване и реформиране на армията, за стратегическа, оперативна и тактическа подготовка на войските и силите при оскъден военен бюджет, за успешна военна дипломация за мир на Балканите и по границите на България.
Отправни базисни държавни документи, на които се опира и не се отклонява от техните разпоредби, са Конституцията на Република България и Законът за всеобщата военна служба.
Конституцията е безусловна. Първо: „териториалната цялост на Република България е неприкосновена“. Второ: „Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост“.
Законът е още по-императивен: „извършването на деяние в ущърб на военната мощ на държавата е най-тежкото престъпление към народа и родината и се наказва с всичката строгост на закона.“
Онова, което той върши неотклоно докато е на върха на армията, може да се покаже най-точно с една негова формулировка:
Привеждане на войските и силите в съответствие с новите стратегически реалности, съхраняване на боеспособността и бойната готовност на армията и постигане на целта на минимална социална цена.
И успява да изпълни всичко набелязано.
Ето какво споделят чуждестранни висши военни, докато генерал Петров управлява армията и върши своята тиха военна дипломация.
Председателят на Военния комитет на НАТО норвежкият генерал Ейде казва пред президента Желев през 1992 в присъствието на самия генерал Петров, че оценява положително и подкрепя началника на Генералния щаб в грижите да извършва всяка стъпка по реформирането на армията внимателно и премерено, с отчитане на всички рискови фактори в страната и региона, че той е уникално явление в източноевропейските страни и техните армии, безценен капитал, който трябва да бъде пълноценно използван, но преди всичко съхранен и опазен.
Върховният главнокомандващ на НАТО за Европа американският генерал Шаликашвили заявява през 1993 в София, че това, което генерал Петров прави с армиите на съседните държави, е „истинско партньорство за мир“.
Доколкото е известно, той изготвя доклад, в резултат на който още през 1993 САЩ обявяват американска „Инциатива „Партньорство за мир“.
Която през 1994 прераства в „Програма „Партньорство за мир“ на НАТО“.
За „Партньорство за мир“ Хенри Кисинджър пише още през 1994 в своята фундаментална книга „Дипломацията“:
„Партньорство за мир не е спирка по пътя към НАТО, както понякога погрешно се заявява, то е алтернатива на членството.“
Кратко и ясно!
Световният ас на дипломацията е очевидно сериозно притеснен, че определени сили в неговата страна целят да превърнат „Партньорство за мир“ в път и средство за разширяване на НАТО до границите на Руската федерация.
Днес, след 30 години, светът вижда резултатите от тази геополитика и геостратегия.
Началникът на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация генерал-полковник Колесников нарича армейски генерал Петров „молодец“ през 1993 загдето е намерил действащ механизъм за осигуряване на мир, спокойствие и добросъседство по границите на България с нейните съседи и техните армии – с две от тях довчерашни едва ли не противници. От информация в руските медии става известно, че през 1996 Русия и Китай са приложили почти същия подход и са осигурили мир и спокойствие по общата си граница. Възможно е тази дейност да е допринесла за съвременните отношения между двете велики държави.
Мненията на чуждестранните колеги за генерал Петров показват, че той е заслужавал да получи най-високо държавно признание, което да бъде декларирано с най-високи държавни отличия, а след уволнението да му се предостави ключов пост със стратегическо значение за националната отбранителна политика.
За съжаление тези и други дейности и заслуги на генерал Петров за България и нейната отбрана не стават достояние на обществеността по онова време.
Не по-малко жалко е, че неговите инициативи сякаш не намират подкрепа от държавните органи, както и не биват продължени след освобождаването му от длъжност.
Известният журналист Любомир Янов, когато през 2008 се запознава със стореното от генерал Петров, пише:
„Уволниха или пенсионираха истинските военни специалисти, които разработиха програмата "Партньорство за мир", за която трябваше България да получи Нобелова награда за мир.“
Янов е един от най-известните родни журналисти с остро перо. Но ето, че даже и той не е бил във ведение на онези събития, за да ги научи с изненада едва през 2008.
Разбира се, гласът му остава в пустиня.
3.
Генерал Петров не само напуска армията по скандален начин и е уволнен по дисциплинарен ред без никаква вина пред народа и Отечеството.
Но и не бива награден с държавно отличие.
И може да излезе, че и по този показател ще да се окаже единствен в света.
Опитът на министъра на отбраната Каракачанов преди няколко години да награди генерала с министерско отличие, завършва с фиаско. Защото му е докладвано, че генерал Петров отказва наградата. Мотивите му са, че дисциплинарно уволнен началник на Генералния щаб не е достоен за каквото и да било морално отличие. Министърът заявява, че не е знаел за дисциплионарното уволнение на генерал Петров. Но не е известно да е предприел стъпки за изясняване на случая и за решаване на казуса.
Редица изтъкнати общественици и юристи правят многократно обосновани предложения до държавния глава за отмяна на дисциплинарното уволнение на генерал Петров и за неговото реабилитиране.
Но срещат мълчание.
Потвърждава се извечната истина, че няма ненаказано добро.
Някои могат да попитат: къде е сега генерал Петров и с какво се занимава?
Един честен и достолепен българин на 86 години се радва на деца и внуци, тъгува по отишлите си най-близки, среща се с приятели и хора, които искат да се докоснат до историческа личност, от която да потърсят истината „от първа ръка“, споделя лаконично едно-друго за онова време, не се сърди на съдбата си.
---------------------------------------------
* Авторът е началник на Канцеларията на началника на Генералния щаб на Българската армия (01.01.1992 - 27.09.1994).