При всички положения става дума за загубени човешки животи. В единия случай става дума за убити деца. В другия става дума за човек, чието съществуване може да бъде пропиляно в затвора, защото е посмял да се бори за живот, имот и достойнство. В третия случай става дума за превърналите се в статистика старци по селата, станали жертва на развилнели се бандити. В случая и крайностите съсипват животи - а разлика между ценността на живота на баба Кица, Иван Димитров и на Джони Джонсън няма.
И причината за загубите на живот са различни. В САЩ дават прекалено лесно огнестрелно оръжие на хора, които са дори с криминално досие и с връзки с терористи (Омар Матийн от Орландо) или чисто и просто забележими за околните социопати (Никалъс Круз е познат на полицията и е прекарал време под наблюдение на психиатър), докато в България проблемът е, че не се дава оръжие дори и на съвсем невинни и отговорни хора, живеещи в криминална среда, за които притежанието на огнестрелното оръжие е понякога животоспасяващо.
В съвременният свят, се забелязва тенденцията правото на въоръжение на хората да се ограничава все по-силно. Медиите постоянно заливат обществото с ужасни истории за кървави убийства, като във всички тези истории задължително присъства огнестрелното оръжие или се предполага, че с него е извършено престъплението. Вследствие на тази добре планирана кампания растат антиоръжейните настроения в обществото, все повече се чуват гласовете искащи пълна забрана върху продажбата на оръжие, то да се постави извън закона. Подобни искания са обясними и разбираеми. Често те се изказват от искрено загрижени за благото на обществото, но не толкова добре информирани хора, градящи своето мнение на емоции, а не на факти.
Да разгледаме как стоят нещата в другите държави. В Северна Корея правото да се притежава и носи оръжие е ясно забранено от конституцията на страната. Държавата начело тоталитарната партия е поела отговорността да брани от външни и вътрешни опасности. В „демократична“ Япония законът за притежание на огнестрелно оръжие и взривни материали започва с „Никой няма право да притежава огнестрелно оръжие или меч“, като изключение се прави само за гладкоцевни ловни оръжия и то след дълга, уморителна и скъпа бюрократична процедура, налагаща пререгистрация ежемесечно. На другия полюс са страни като Швейцария (където според закон от 1997 г. всеки пълнолетен гражданин има свободно право на огнестрелно оръжие), САЩ, където правото за носене на оръжие е така наречената втора поправка на конституцията. В България е наистина трудно да се вземе огнестрелно оръжие, като последният документ за набавяне е мотивацията за имане на оръжие. А за жалост доводът "Ами живея в Модерно предградие на София" не важи. И да. Ако ти излезе тумба наркомани с ножове и бухалки, не може да им излезеш насреща с пистолет, защото по този начин надхвърляш неизбежната самоотбрана. Поуката от историята е: Вие нямате право да се самозащитавате, имате право да ви съборят на земята и да ви ритат, имате право горили с бухалки да ви вадят от колите, имате право диваци да ви изритват на автобусни спирки.
В Русия, в тази зла, антидемократична и несвободна страна в момента има тенденции притежанието на огнестрелно оръжие да се либерализира, а законодателството относно неизбежната самоотбраната е доста по-добре измислено от българското и европейското.
Разбира се, в много държави със строг контрол над притежанието на огнестрелно оръжие съществува паралелен, черен пазар в който е възможно да се закупи оръжие. Интересното е, че когато се говори за това, че личното огнестрелно оръжие трябва да се ограничи винаги се сещат за масовите престрелки в САЩ, като забравят, че в Швейцария такива на практика няма.
Много често тези, които застават срещу идеята за притежание на огнестрелно оръжие от цивилни лица, изтъкват, че в днешното цивилизовано време притежанието му не е нужно. След като държавата има въоръжена полиция и тя защитава цивилното население, значи то самото няма да има нужда от оръжие да се отбранява от опасности. Полицията обаче, особено в България не се отзовава веднага след подаден сигнал за опасност от страна на гражданите. Често се чакат много минути в градовете и часове в селските райони докато полицията се отзове. Според статистиката средната продължителност на взаимодействието между престъпника и неговата жертва е около 90 секунди. Това значи, че в най-добрия случай един човек може да бъде обран, убит, осакатен, изнасилен и да чака още поне 10 минути, докато дойде помощ. Полицията обикновено идва след като престъплението е извършено, а престъпникът е напуснал сцената на престъплението. Полицията идва за минути, докато въпросът за оцеляването понякога се отговаря за броени секунди. Властите не могат да са навсякъде, а също така и не винаги са достатъчно компетентни, дори и да е на място, за да се намесят адекватно. От тази работа в България бай Киро, който няма оръжие, умира, а доктор Иванов, който е успял да се защити, може да завърши в затвора.
Пример за това, че е добре едно цивилно население да бъде въоръжено е т. нар. Кърджалийското време в Османската империя в края на XVIII началото на XIX век. Империята в този период е в дълбок упадък и се появява неконтролируемо разбойничество, с което централната власт не може да се справи сама. Настъпва период на пълна анархия. Села и градове биват подлагани на грабеж от разбойнически шайки, някои наброяващи стотици кърджалии, избити са хиляди мирни селяни. Султанските отряди обикновено стигат до нападнатите села, едва след като са ограбени и изпепелени, и единственото което местните кадии могат да направят е да напишат доклад до Високата порта. Едва в първото десетилетие на XIX век българското население получава разрешение да притежава оръжие и да образува милиции, които сами, без помощта на султанските низами, да се справят с кърджалийските банди. Така проблем бързо отива в миналото.
Довод на тези, които се обявяват срещу цивилното ползване на огнестрелно оръжие е, че забраната му ще доведе до спирането на убийствата. Това е грешно- хората, се движат от рационални импулси. Фактът, че даден тип оръжие бива забранено не значи, че това може да намали броя убийства. Така например във Великобритания, страна със наистина ограничаващ закон, относно огнестрелното оръжие въведен през 1996 г. наистина намалява броя убийства, но на тези извършени с огнестрелно оръжие. Общият брой убийства и престъпления обаче остава постоянен - увеличават се убийствата с хладно оръжие. Случва се така, че оръдие на престъплението става кухненският нож или бейзболната бухалка. Но още никой във Великобритания не е поискал те да бъдат забранени за продажба поради това, че те са били използвани от престъпници. За жертвите няма значение, как точно са били ликвидирани. Оръжието е инструмент за убиване, но убийства могат да са могат да бъдат и безработицата, социалното остракизиране и гладът.
Смятат, че ако всички имат оръжие това ще доведе до постоянни престрелки на улиците, до анархия и до кланета подобни на това извършено от Андерш Брейвик в Норвегия или от Никалъс Круз в САЩ. На тази теза може да се отговори с въпрос: „Защо като държавите имат армии и оръжия няма постоянни войни“. Отговорът е логичен. Хората, а от там съставяните от там държави са рационални. Националната държава знае, че ако извади първа нож, то може и от нож да умре. Въпросът стои още по-ярко с притежанието на атомната бомба и на другите оръжия за масово поразяване. По света ги има, но именно защото няма монопол върху притежанието им на света никога не е избухвала Трета световна война. Както е казал канцлерът на ФРГ Вили Бранд - "Който натисне първи копчето, ще умре втори". По същия начин и един рационален човек, отговорен притежател на оръжие знае, че неговият пистолет служи за самоотбрана, че не е добра идея да го вади и насочва без причина по улицата. Трябва да се знае, че една от най-честите причини хора да загиват е в резултат на пътнотранспортни произшествия. Но никой не се бори за забрана на търговията с автомобили. В случай на катастрофа, довела до загуба на човешки живот, обвиняват за случилото се човека, управлявал автомобила, а не самия автомобил. По същия начин е логично да се отнасят и към хората, взели в ръце оръжие с престъпна цел и те да поемат цялата суровост на закона.
Може да се направи следната метафора. Никой не би изхабил без причина пожарогасител, но ще е наистина благодарен да го има под ръка ако се наложи. Така един разумен човек, не би искал да му се наложи да използва оръжието си за самоотбрана по предназначение. Пожарната обикновено идва след като е изгоряла къщата, полицията след убийството.
За един маниак, изперкал от религия или от хапчета кръгчето със задраскания пистолет е само една хартийка. Контролът над огнестрелните оръжия не ограничава броя на престъпленията, а напротив, прави ги по–лесни за осъществяване - един гражданин съобразяващ се със закона няма да притежава огнестрелно оръжие ако това е забранено, докато един престъпник няма да има нищо против да сложи поредното прегрешение към съществуващите, веднъж щом е прекрачил границите на закона
Мнозина са на мнение, че една от причините Андерш Брейвик да осъществи клането на 22. 7. 2011 г. е сравнително либералния режим за взимане на огнестрелно оръжие от цивилни лица в Норвегия. Да наистина, всеки може да влезе на място с невъоръжени хора и да стреля по тях. Лагерът на остров Утоя, на който е било извършено кръвопролитието е бил „Gun-free zone” – място, на което даже и охраната е била невъоръжена и това е една от водещите причини броят на жертвите да стигне до 69. Масови стрелби и кланета от този тип се извършват спрямо невъоръжени лица. Ако Брейвик бе влязъл в събора на членовете на Норвежкия Ловно-Рибарски Съюз (Norwegian Association of Hunters and Anglers (NJFF)) и бе започнал да стреля по членовете му, нямаше да извърши клане. Така и Омар Матийн е влязъл в Гей-клуб „Gun-free zone” и чисто и просто е стрелял по невъоръжени и невинни хора. Ако бе влязъл в клуба на тексаските хомосексуалисти-мечки, които си обичат пистолетите (нямам предвид това което си мислите).. Може би жертвите там щяха да са значително по- малко (а една от тях щеше да е задължително Брейвик, застреляна с ловна пушка при самоотбрана). Много кланета над кротки и беззащитни хора могат да бъдат предотвратени, ако последните не са толкова беззащитни. По този начин и държавите по света имат винаги въоръжени сили. Не за да стават агресори, а за да се отбраняват от агресия..
Има опасение, че либерализацията на режима за притежание на огнестрелно оръдие ще доведе до постоянното му използване, например за уреждане на лични сметки. Опровержение е фактът, че за рационално мислещия човек е пределно ясно, че има възможност да му се отговори също с огнестрелно оръжие, ако извади първи своето
Ограничаването на правото на леко стрелково оръжие води често до заобикаляне на закона дори и от законосъобразяващи се граждани. В България има често случаи, в които земевладелци, обикновено възрастни хора, отчаяни от бавната реакция на полицията при зачестилите в последните години обири по селата, част от които са съпроводени с насилие, прескачат закона и се снабдяват незаконно с оръжие на черния пазар или създават самоделки. Така те стават престъпници, докато защитават правото си на имот, поминък и живот.
И ето го решението и за САЩ, и за България. Разрешаване на притежание на огнестрелно оръжие, съпроводено от регистрация и солидни проверки на историята на човека. Съпроводено с курсове за безопасност и боравене. Толкова ли е сложно?
