/Поглед.инфо/ Интервю на Таня Петкова с Георги Първанов, Президент на РБългария 2001-2012 г.

- Г-н Първанов, на 22 септември стартирате серия от дискусии, свързани с обществено-значими проблеми. Разкажете повече за инициативата – с каква тема започвате, кои са участниците във форума, каква е крайната цел, какви са новите идеи?

– Продължаваме и развиваме един формат, който имахме по времето, когато бях държавен глава. Този формат се наричаше „Български дебати” и сега първата дискусия, ще е насочена към параметрите, предпоставките за българския национален успех. Всъщност това ще е общо политическа дискусия, в която да видим и дневния ред на обществото, да видим кои са предстоящите задачи и кои са политическите условия за реализирането на националните цели. И не по-маловажно е как да мобилизираме един по-голям кадрови ресурс – кадърните, доказаните професионалисти. Не само нови хора, както е модерен този порив. За мен е важно, наред с привличането на нови лица, да не изхвърляме „извън борда” хората, които са се доказали като добри професионалисти и управленци. Надявам се въпросната мрежа дискусионни клубове да го постигне.

– Как ще отговорите на критиките отвън, че тези клубове са предвестник на някаква нова формация около вас или пък че е продължение на формата АБВ?

- Да работим с утвърдения понятиен апарат. Това не е партия. Нямаме намерение да използваме изобщо този формат. В България съществуват над 300 партии. Целта е да се съберат наистина можещите хора с различни тежнения, разбира се предимно от левицата, и да вървим към една по-чиста и убедителна лява индентификация. В същото време и да видим кое е онова, което сближава и което създава предпоставки за съгласие по важните приоритети.

Не мисля да споря със злонамерените „критици”. Те не са никакви критици, а търсят поводи да обезценят явлението. Очевидно ние ще създадем конкуренция на идеи в левицата. Имаме амбиция и да формираме среда за дебат, за промяна и новото ляво, така както е в цяла Европа. Само ние в България не го правим. Очаквам да има дебат по същество, а не дебат ретро и неадекватно.

- Това означава ли, че в настоящото ръководство на БСП не се води този дебат?

- Да. Ще станат близо три месеца, а ние имаме само едно заседание на Националния съвет на партията. Време, в което страната ври и кипи и ние трябва да генерираме всеки ден идеи, се пропуска. Давам ви пример – оценката за 100-те дни на управлението на кабинета „Орешарски” е гледана някъде в Изпълнителното бюро или в много тесен състав. Дори Националният съвет не се произнесъл по нея. Имам един вариант на тази оценка, имам своите бележки, които са конструктивно-критични и които биха помогнали на управлението, на което всички ние желаем успех. Но никой не иска партията да произвежда политика.

Всичко е сведено до това кой ще си уреди близките кадри на подходящи постове, а никой не мисли, че в момента сме поели една изключително отговорна тежест за управлението, което може да ни коства тежка цена на нацията, не само на партията.

- Тогава защо ръководството на БСП не се вслушва в тези искания за дебат, за промяна на политиката? И след като има вече толкова критици вътре в партията, какъв е механизмът да се случи реформата?

– Върви една такава теза – „Хайде да не тревожим партията”. Този път обаче казвам – „Дайте да разтревожим партията”, защото ако тя не се разтревожи след толкова много загуби, след толкова много срив в авторитета, след толкова видима капсулация и изолация от социалните слоеве и сродни формации, то тогава не ни очаква нищо добро. Няма да имаме добра перспектива.

Признавам, че моята надежда се изпарява, ставам все по-голям скептик, че в този си състав ръководството е способно да очертае и да реализира промени.

- В тази връзка как виждате промяната в БСП?

- Получава се един омагьосан кръг. Надявам се, че партията е запазила своя инстинкт за самосъхранение, ако не друго. Помня добре края на миналия век, когато беше демонстриран не само инстинкт за самосъхранение, но и воля за промяна. Ако БСП излезе от изключително тежката ситуация след 1997 г. и започна да печели победи и си върна авторитета, то беше резултат от промяната. Но тя е вече изживявана. Днес са нужни нови параметри на промяната.

- Кои са тези нови параметри?

- За мен е много важно в чисто идеен план да се опитаме да видим кои са онези социални общности и групи, с които ще работи още по-креативно, към които имаме ангажирана политика. Факт е, че ние изоставаме фатално в работата си с активните слоеве. Имам предвид и младите хора, студентите, както и онези, които са във възрастта между 30 и 50 г. Те са гръбнакът на обществото. Виждам, че германската социалдемокрация, от която би трябвало да черпим опит, поставя като акцент точно това. Ние дори не сме говорили по тази тема.

Преди конгреса миналата година поставих въпроса за организационната промяна – повече пряка демокрация. Ние апелираме за такава в обществото, но не смеем да се отворим за преки допитвания в партията. Отново поставям на дневен ред моето искане отпреди 2 г. за референдум по плоския данък. Защото излъгахме хората, включвайки идеята за отмяна на плоския данък в своята изборна платформа, а след това тихомълком изчезна и беше снета от програмата на правителството.

Има и други такива отстъпления, които са станали без дебат и без мотивация. С такава политика разочароваме все повече хора.

- След като няма дебат в партията за тези най-важни въпроси, как тогава ще се управлява до края на мандата през 2017 г. и възможно ли е? ГЕРБ като основна опозиционна сила подготвят вот на недоверие на кабинета.

- Вотът на недоверие изобщо не ме плаши. Така както върнахме в мача и реанимирахме Реформаторския блок и спряхме срива в ГЕРБ и го сведохме до един по-бавен от очаквания отлив, така те сега ни връщат жеста с един безсмислен вот. И връщайки се към нашата инициатива, която ще се проведе в неделя, целта е да правим реална политика. Да произвеждаме реални, работещи идеи и политика. Защото онова, което става в парламента, е кабинетно, лабораторно.

- Казвате реална политика, но механизмът е точно чрез изпълнителната и законодателната власт да се прокарват политики. Как ще стане?

- Имаме изпълнителната власт, макар и с много по-малки възможности, въпреки т. нар. морална победа. Трябва да поставим смело проблемите на обществото в дневния ред на правителството и ако те минат, ние ще спечелим. Хората ще ни запомнят с това, че сме дошли в името на една силна политика, в това число и социална, и сме я осъществили. Ако ще го правят на „парче” и което е най-важното правителството ще бъде пробивано непрекъснато в своя партийно-парламентарен тил, то това наистина перспективата не е добра.

- В момента са много модерни гражданските формации. С какво ще е уникален вашият формат, който инициирате?

– В него не влизат просто граждани, които искат да се включат в политиката и да я захранят с идеи. Това са хора, които са доказали, че имат такива идеи. В този формат участват четирима-петима ректори, повече от 15 успешни кметове, управленци от други сфери. Те са поканени точно, защото всеки един от тях може да сложи на масата свой проект, своя идея, да предизвика инициатива, която да е полезна на обществото. Не отричам другите форми на гражданска организация. За мен е важна солидната експертиза на управлението. Тук хаосът няма да ни помогне. Този формат е продължение на нещо, което съм правил през годините – клуб 100, самата гражданска квота в Парламентарната група на Коалиция за България, която сега беше деформирана. Сега идеята е политиката да се интегрира с експертизата, защото това в нашата обстановка много рядко се е случвало.

- Според вас какви са параметрите на българския успех и възможен ли е такъв?

– България дори и в рамките на прехода имаше своя успех. В началото на 21-и век имаше политическа стабилност, имаше добър икономически ръст, постигнати стратегически успехи, имаше подем на нацията. Той обаче беше прекършен и заради някои външно-политически събития, имам предвид кризата, но и заради едно недалновидно, калпаво управление на ГЕРБ след 2009 г. Сега е нужно да потърсим новите параметри и мотиви на успеха. Мога да посоча много примери за индивидуален или групов успех – нашите математици, физици, спортисти, музиканти. Те са символ на българския успех. Успехът на нацията ще бъде колективен успех на всички тези наши сънародници.

*Интервюто е специално за в. “Земя” и излиза в утрешният брой.