Чавдар Добрев никога не падна на колене и не измени на себе си! Ненавиждаше конформизма и предателството. Беше надарен с аналитичен и остър ум. Обичаше България - защото това е заветът на прадедите му.
Възпитаник на Унгария, която приемаше за втора родина, той се усещаше кръвно свързан с Русия, олицетворяваща славяно-православните ценности. Интелектуалец, с ярки социалистически идеи и остро перо. Широко скроен, винаги прощаваше и гледаше напред!
С творчеството си, с приносите към историята и теорията на театъра и литературата, със задълбочените си публицистични опуси, той остава в аналите на българската култура.
И разговорите продължават.
Поклон!
