/Поглед.инфо/ Един от признаците като че ли е на път да премине кулминацията и за наближаване развръзка на сюжета е появата на революционната пяна. Някои, макар по-въздържано, ако не скромно за досегашната си персонална история, а други независимо от нея, макар недостигнали в менталното си самоусъвършенстване ниво, от което могат да разграничават интелигент от интелектуалец, претендиращи да са усвоили повече от други способност за логическо мислене до степен да пророкуват кой щял да бъде победител на предстоящи избори се втурнаха като глашатаи да бият тъпана.

Според един от тия екземпляри всеки, който „не понася” техния фаворит, не бил интелектуалец, а се правел на такъв. Защото нищо важно в живота си не е направил. От което като умозаключение следва, ако иска поне нещо да направи в тоя живот, за да блесне като интелектуалец, ако не да се омае е да не се противи на неговото обаяние. Това „професионални” политици – да вървят на майната си. На ход днес, както било по света, са „популистите” – шоумени, циркаджии, клоуни и пр. Понеже първа грижа и най-интересно за българите, които повече от месец са по площадите и улиците, очевидно разглеждани като публика е спектакълът, какъвто такива „трудещи се” могат да му представят и като парламентаристи, евентуално премиери, министри и др. под.

Изглежда лобисти, като споменатите, до там са се увлекли в самозабравата и самооценката за пропагандистките си умения, че не забелязват главното и съществено в започналия и протичащ процес, което не е в развличането с веселба от шеги и закачки. А в контрола – които и каквито да са мераклиите за бъдещи избраници в едни или други представителни институции. “Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре – магаре.“, както казва не на майтап Апостола. Тъй като "Основна добродетел на гражданина е недоверието." (Максимилиан Робеспиер). Не би имало пречка депутати, па дори премиери, министри и др. да са шутове, каквито са и сегашните. Зер, нали всеки е равноправен при демокрация да избира и да бъде избиран. Стига да е решен предварително въпросът за тяхното контролиране не само от онези – повече или по-малко, които са ги харесали и гласували за тях, а от всички, които те представляват като суверен. Така е според Конституцията. Затова такъв механизъм е нужен като гаранция да не се превръщат институциите като днешните в продуценти на шоу програми, а народът да се пукне, ако не в изнемога от мизерия, глад, безпросветност, липса на осигурено здравеопазване вкл. поради недостиг на медицински специалисти и каквато да е перспектива, от смях.

Революцията е сериозна работа и както казва професионалистът Ернесто Че Гевара: „Първото задължение на революционера е да бъде образован.”. А това, поне за интелектуалците, които са разлика от интелигентите като съсловие не съставляват такова и всеки от тях поотделно по естеството на своето занимание е революционер, макар иначе именно като такива да странят от политиката, се отнася и за нея. Не е за всяка уста лъжица тоя занаят, без необходима за целта подготовка. И както се спомена по-горе, все едно как ще ги етикетираме – „професионалисти” или „популисти”, като пратеници по избор да вършат работа не в свой интерес, а в интерес на обществото, най-важен е контролът над тях. Иначе, както пак Дякона споменава: “ Бързата работа ялова излиза.“. И бихме я карали все така, като периодично ще опира до „пророкуване” от интелигенти с претенция за интелектуалци КОЙ да е следващият.