Според един от тия екземпляри всеки, който „не понася” техния фаворит, не бил интелектуалец, а се правел на такъв. Защото нищо важно в живота си не е направил. От което като умозаключение следва, ако иска поне нещо да направи в тоя живот, за да блесне като интелектуалец, ако не да се омае е да не се противи на неговото обаяние. Това „професионални” политици – да вървят на майната си. На ход днес, както било по света, са „популистите” – шоумени, циркаджии, клоуни и пр. Понеже първа грижа и най-интересно за българите, които повече от месец са по площадите и улиците, очевидно разглеждани като публика е спектакълът, какъвто такива „трудещи се” могат да му представят и като парламентаристи, евентуално премиери, министри и др. под.
Изглежда лобисти, като споменатите, до там са се увлекли в самозабравата и самооценката за пропагандистките си умения, че не забелязват главното и съществено в започналия и протичащ процес, което не е в развличането с веселба от шеги и закачки. А в контрола – които и каквито да са мераклиите за бъдещи избраници в едни или други представителни институции. “Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре – магаре.“, както казва не на майтап Апостола. Тъй като "Основна добродетел на гражданина е недоверието." (Максимилиан Робеспиер). Не би имало пречка депутати, па дори премиери, министри и др. да са шутове, каквито са и сегашните. Зер, нали всеки е равноправен при демокрация да избира и да бъде избиран. Стига да е решен предварително въпросът за тяхното контролиране не само от онези – повече или по-малко, които са ги харесали и гласували за тях, а от всички, които те представляват като суверен. Така е според Конституцията. Затова такъв механизъм е нужен като гаранция да не се превръщат институциите като днешните в продуценти на шоу програми, а народът да се пукне, ако не в изнемога от мизерия, глад, безпросветност, липса на осигурено здравеопазване вкл. поради недостиг на медицински специалисти и каквато да е перспектива, от смях.
Революцията е сериозна работа и както казва професионалистът Ернесто Че Гевара: „Първото задължение на революционера е да бъде образован.”. А това, поне за интелектуалците, които са разлика от интелигентите като съсловие не съставляват такова и всеки от тях поотделно по естеството на своето занимание е революционер, макар иначе именно като такива да странят от политиката, се отнася и за нея. Не е за всяка уста лъжица тоя занаят, без необходима за целта подготовка. И както се спомена по-горе, все едно как ще ги етикетираме – „професионалисти” или „популисти”, като пратеници по избор да вършат работа не в свой интерес, а в интерес на обществото, най-важен е контролът над тях. Иначе, както пак Дякона споменава: “ Бързата работа ялова излиза.“. И бихме я карали все така, като периодично ще опира до „пророкуване” от интелигенти с претенция за интелектуалци КОЙ да е следващият.
