Разбира се, реакцията на консервативната гилдия бе предвидима. Започнаха атаки срещу методологията. Твърдеше се, че използваните тогава за датиране семена от водното растение Ruppia maritima са страдали от т.нар. „ефект на получения въглерод“ – абсорбиране на стар неорганичен въглерод от подпочвените води, което изкуствено състарява пробите с няколко хилядолетия. Пробойни в теорията се търсеха и при анализа на изолирания цветен прашец.
За да се затвори тази интелектуална мъгла, Холидей и колегите му организираха повторно, значително по-агресивно откъм контрол проучване. Вместо да разчитат само на органични остатъци от водни растения, те извлякоха твърди органични компоненти директно от почвения матрикс. Данните бетонираха позицията: 55 последователни радиовъглеродни датировки, обработени в три напълно независими лаборатории, заковаха възрастта на почвените слоеве в диапазона от 20 700 до 22 400 години. Когато три коренно различни материала – семена, полен и почва – дават идентичен времеви прозорец, пространството за възражения се свива до нула.
Логистиката на това откритие променя всичко. Наличието на хора в Уайт Сандс преди 22 000 години означава, че популациите са навлезли в континента или преди спускането на ледената блокада, или са използвали крайбрежни морски маршрути с примитивни плавателни средства. Тези хора са ловували и събирали храна в бързо променяща се екосистема, запечатана днес в полусухите канали на Ню Мексико. Технологичните лимити на епохата не са им попречили да оцелеят в периферията на плитките пресъхващи езера, захранвани от топящите се планински ледници.
Неудобната истина за традиционната антропология е, че следите от Уайт Сандс не са единичен артефакт, който може да бъде изгубен или подправен. Това са физически отпечатъци от ходила, притиснали влажния пясък в присъствието на тогавашната мегафауна – мамути и гигантски ленивци, чиито следи пресичат същите почвени слоеве. Текстурата на седиментите и лабораторен контрол не оставят място за романтични интерпретации: хронологията на човешкото заселване на планетата е с поне десет хилядолетия по-дълга, отколкото беше удобно да се признава.
