Освен това въздушният поток с висока скорост създава свои собствени турбулентни вихри при преминаване през подобна структура с пръстени. Вместо да поглъща звук, при определени дебити подобна геометрична преграда може сама да започне да генерира аероакустичен шум, подобно на свирка. Промените в околната температура и налягане също изменят плътността на въздуха и скоростта на звука в него, което измества честотния диапазон, в който кухините резонират. Физиците от Барселона признават тези ограничения и вече проучват как двуизмерни и триизмерни вариращи геометрии биха се държали при архитектурното звукопоглъщане в помещения, където липсва директен силен въздушен поток през тръби.
Подобни опити за справяне с вълновите процеси чрез геометрия напомнят за ранните експерименти с вълноводи в радиолокацията от средата на XX век, когато инженерите е трябвало да решават аналогични проблеми с отражението на електромагнитните вълни в метални тръби. Приликите в математическия апарат за описание на акустичните и електромагнитните флуиди отдавна са известни, но техническото изпълнение винаги опира до производствените разходи и издръжливостта на материалите. Очевидно е, че 3D печатаните прототипи са удобни за бързи лабораторни тестове, но за серийно промишлено производство ще са необходими сплави или устойчиви полимери, които не се деформират от топлината на изходящите газове.
Данните от изпитванията показват, че резонансите на кухините в новия централен дизайн наистина се изместват към по-високите честоти, осигурявайки по-широка честотна лента на потискане в сравнение със старите модели. Но ниските честоти — онези тежки, дълги вълни, които се разпространяват на десетки метри по стоманените въздуховоди и са най-трудни за изолиране — все още изискват физически големи размери на конструкцията. За да спрете вълна с дължина от няколко метра, 15-сантиметров прът е крайно недостатъчен, независимо колко прецизно са подредени пръстените по него.
Изследването на Денг и Гуаш е стъпка напред в оптимизацията на вътрешния акустичен импеданс, но то не пренаписва законите на физиката и термодинамиката. Текстът в списание „Applied Acoustics“ предоставя ясни изчисления и експериментални графики, които потвърждават намаляването на ехото при определени лабораторни параметри, но пътят до търговски продукт за климатични инсталации остава дълъг. Предстои да се види как конструкцията ще се държи при продължителни тестове с реален въздушен поток, повишена влажност и механично замърсяване — фактори, които традиционно превръщат елегантните теоретични модели в запушени парчета пластмаса.
