Логистиката на паметта и политическата употреба на камъка
Официалните доклади от теренната работа на мексиканския Национален институт по антропология и история (INAH) за пореден път показват, че археологията рядко е наука само за миналото, а по-скоро за преразпределението на ресурси и символи на властта. Разкопките под ръководството на Луис Гамбоа Кабесас в покрайнините на древна Тула, на територията на днешно Мексико, изкараха на бял свят строителни останки и декоративни елементи, които затварят една пробойна в научните хипотези от средата на миналия век. Става дума за две масивни каменни плочи, чието първоначално местоположение е било част от архитектурния ансамбъл на Пирамида Б – монументална структура, функционирала и като владетелска гробница.
Историческият контекст на това откритие ни връща към разкопките на Хорхе Р. Акоста от средата на 20-ти век, когато изследователите успяват да документират изображения на койоти и хищни котки само от едната страна на пищната пирамидална конструкция. Липсата на останалите фризове дълго време се обясняваше с различни теории – от недостиг на материали по време на късния толтекски период до целенасочено разрушение при междуплеменни сблъсъци. Настоящите находки обаче показват съвсем друга логистична реалност. Едната плоча носи образа на Тлахуискалпантекутли, божеството на утринната звезда, а втората изобразява голяма котка, напълно идентична по стилистика с описаните от Акоста фризове. С това се потвърждава предположението, че процесията от хищници е обграждала цялата конструкция, представлявайки непрекъснат идеологически и религиозен пояс около гробницата на елита.
Интерес представлява не толкова естетическата стойност на барелефите, колкото техният физически маршрут през вековете. Според работната хипотеза на Кабесас, тези тежки каменни блокове са били демонтирани и преместени от жителите на тогавашните покрайнини на града. В епоха на политическа нестабилност и разпад на централизираната толтекска власт, маргиналните общности не са разполагали с кариери, инструменти и жива сила за създаването на нови монументи. Решението е било чисто прагматично: физическо присвояване на готови политически и религиозни символи от западащия център с цел легитимация на местните кланове. Този процес на вторично използване на суровини и архитектурни елементи показва, че икономиката на ресурсите в пред-испанска Америка е следвала същите строги закони на дефицита, каквито познаваме от по-късните европейски епохи.
Геоикономически проекции и материална култура на толтекската държава
Паралелно с барелефите, екипът на INAH е разкрил и основите на голяма административна или жилищна сграда с размери 40 на 80 метра. Мащабът на постройката и намерените в нея зелени каменни мъниста от халчихуит (нефрит или сходни силикатни минерали) потвърждават тезата за сериозна концентрация на богатство в покрайнините на Тула. Халчихуитът в тези култури не е просто украшение, а еквивалент на твърда валута, контролирана от търговските гилдии и разпределяна чрез строги държавни квоти. Наличието на такива артефакти извън ядрото на церемониалния център е индикатор, че икономическата периферия на толтеките е притежавала значителен ресурс и вероятно е оказвала натиск върху отслабващата централна администрация.
Транспортът на тези материали – от зелените камъни, добивани в отдалечени региони, до масивните барелефи на Пирамида Б – е изисквал сериозна организация на труда, без наличието на впрегатни животни или колесен транспорт. Всичко се е крепяло на организираната жива сила, на логистиката на човешкия гръб и продоволственото осигуряване на стотици носачи. Когато централната машина на Тула спира да функционира ефективно, същата тази логистична мрежа е била обърната навътре, за да разграби и преразпредели монументалното наследство. Откриването на плочите на километри от първоначалното им място е археологическото доказателство за този социален и политически разпад.
Това откритие ни препраща към по-ранни анализи на мексиканската археологическа школа, които разглеждаха краха на толтекската култура като внезапно военно събитие. Числата и материалните следи обаче не потвърждават версията за едномоментен апокалипсис. По-скоро става дума за продължителен процес на икономическо изтощение, при който периферните селища постепенно са изсмуквали ресурсите на центъра, пренасяйки парче по парче неговата архитектура и символи в собствените си битови и религиозни пространства. Така Пирамида Б е била буквално оголена откъм фризове не от чужди нашественици, а от собствените си поданици, търсещи спасение в хаоса чрез присвояване на древното наследство.