Литиево-йонните и литиево-полимерните структури понасят изключително тежко два основни фактора: продължителния престой при максимално напрежение и високата околна температура. Когато една клетка се поддържа постоянно заредена на сто процента, електролитът вътре е подложен на висок окислителен стрес. Ако към този статус се добави и температура над 30 или 35 градуса по Целзий – стандартна работна среда вътре в тънък корпус, където охладителят на процесора разсейва десетки ватове – процесът на разграждане на вътрешната структура се ускорява драстично. Твърди се, че лабораторни изпитвания на литиеви елементи, държани продължително при максимално напрежение и висока температура, показват загуба на ефективен капацитет от над 30 процента само за една година, без дори да са извършвани цикли на разреждане.
Това означава, че истинският виновник за бързото скапване на акумулаторния блок не е самият факт, че кабелът е включен, а че лаптопът прегрява, докато клетките се намират в състояние на пълно максимално напрежение. В евтините потребителски модели тези фактори се изострят от спестяването на материали при изработката на охладителната система и използването на елементарни BMS контролери с минимален толеранс за термична защита. При машините от висок клас контролерите прилагат по-сложни алгоритми за контрол, но физиката на литиевите съединения остава еднаква за всички.
За неутрализиране на този химически стрес повечето хардуерни производители като Lenovo, Dell, ASUS и HP отдавна внедряват софтуерни ограничения на ниво фърмуер. Чрез тях зарядът може да се фиксира на праг от 60 или 80 процента. В това състояние напрежението върху електродите е значително по-ниско, което намалява вътрешното напрежение в клетката и запазва структурата ѝ стабилна дори при по-високи работни температури. При продължително съхранение извън употреба стандартните инженерни протоколи препоръчват батерията да се оставя на приблизително половината от капацитета си, за да се избегне както пълно химическо разреждане, така и ненужен окислителен процес.
Проблемът с деградацията на батериите не е въпрос на някаква мистична "невидима щета" от включения кабел, а на елементарна физика и химически процеси, протичащи в корпуса. В крайна сметка потребителският навик да се изключва захранването при достигане на пълен заряд остава просто когнитивен рефлекс от минала ера, който няма реален принос за живота на съвременния хардуер.
