Анатомия на първичната опаковка: Полиетилентерефталат (PET/PETE)
Първата категория в международната класификация обхваща полиетилентерефталата, известен масово с абревиатурата PET или PETE. Това е най-разпространеният термопластичен полимер, използван за производството на бутилки за безалкохолни напитки, минерална вода и растителни масла. Молекулярната структура на PET е проектирана за еднократен цикъл на употреба под строго определени температурни условия. Твърденията, че тези съдове са универсални за продължително съхранение, противоречат на наблюденията над стабилността на полимерната верига при промяна на външната среда.
При стайна температура и липса на пряка слънчева светлина материалът запазва своята инертност. Проблемът възниква, когато съдът бъде изложен на температура над 40–50 градуса по Целзий или бъде напълнен с гореща течност. При термично натоварване полимерът започва да отделя следи от катализатора, използван при синтеза му – най-често антимонов триоксид. Според токсикологичните анализи на Международната агенция за изследване на рака, антимоновите съединения притежават потенциал за акумулиране в организма, като засягат стомашно-чревния тракт и черния дроб. Допълнителен фактор е порестата микроструктура, която се образува след първото изпразване на бутилката: вътрешната повърхност лесно абсорбира бактериална флора, която не може да бъде механично отстранена без агресивни миещи препарати, а те от своя страна нарушават целостта на пластмасата.
Плътни полиетилени и поливинилхлорид: Кодовете 2 и 3
Маркировката с номер 2 (HDPE) обозначава полиетилен с висока плътност. Поради кристалната си структура този материал притежава висока механична здравина и термична устойчивост до близо 120 градуса по Целзий. От него се изработват туби за млечни продукти, съдове за битова химия и твърди капачки. От гледна точка на химическата миграция HDPE се смята за един от най-стабилните полимери. Той практически не отдава съставки в съдържащите се течности при нормална употреба, което го прави предпочитан избор за промишлеността, въпреки че цената на първичната суровина е по-висока спрямо стандартния PET.
На другия полюс лежи пластмасата под номер 3 – поливинилхлорид (PVC). В бита той се среща под формата на стреч фолио, прозрачни опаковки за козметика и материали за строителството. PVC съдържа фталати – пластификатори, додадени за постигане на гъвкавост, както и органични стабилизатори на базата на тежки метали. При нагряване, излагане на слънчева светлина или контакт с мазни храни, тези добавки се освобождават бързо. Фталатите са доказани ендокринни смутители, които имитират действието на хормоните в човешкото тяло. Изгарянето на PVC от своя страна генерира полихлорирани дибензо-диоксини – едни от най-устойчивите и опасни органохлорни замърсители в биосферата.
