Леки полимери и термична издръжливост: LDPE (4) и PP (5)
Полиетиленът с ниска плътност (LDPE), обозначаван с цифрата 4, е основната суровина за производство на пазарски торбички, чували за смет и меки опаковъчни фолиа. Неговата молекулярна верига има силно разклонена структура, което му придава висока еластичност, но ниска точка на топене. При нормални температури LDPE не реагира с хранителни продукти, но при термично нагряване над 80 градуса губи структурата си и отделя нискомолекулни въглеводороди. За разлика от него, полипропиленът (PP), обозначен с цифра 5, е стандартът за съдове, предназначени за повторна употреба и микровълнови фурни.
Полипропиленът издържа на температури до 130 градуса по Целзий без видима деформация. Въпреки това, химическата му устойчивост има строги граници. При продължителен контакт с високоградусов алкохол или силно киселинни разтвори настъпва бавна екстракция на стабилизиращите антиоксиданти, добавени при производството му. В резултат на тази реакция в течността могат да преминат ароматни съединения като фенолни деривати. Това прави полипропиленовите контейнери подходящи за съхранение на храна, но крайно непрепоръчителни за отлежаване или съхранение на дестилирани алкохолни напитки.
Полистирен и категорията на смесените материали: 6 и 7
Полистиренът (PS), носещ номер 6, се използва за еднократни чаши за кафе, подложки за месо и чашки за кисело мляко. Основният риск тук е свързан с мономера стирен, който не е напълно свързан в полимерната матрица по време на полимеризацията. При контакт с горещи течности – над 70 градуса – стиренът започва да мигрира директно в съдържанието. По данни на Световната здравна организация, стиренът се класифицира като възможен канцероген за човека, с токсично действие върху нервната система при хронично излагане. Поради тази причина употребата на полистиренови чаши за горещи напитки е формално ограничена в редица юрисдикции.
Категория 7, отбелязана като OTHER или О, представлява сборна група, включваща всички останали полимери – включително поликарбонат (PC), полиамиди и съвременни биопластмаси. Под този символ често се крият съдове, съдържащи Бисфенол А (BPA). Този мономер се използва за получаване на твърда, прозрачна пластмаса, наподобяваща стъкло. Бисфенол А се свързва с рецепторите за естроген и може да доведе до репродуктивни смущения. Навлизането на етикети "BPA Free" не гарантира пълна безопасност, тъй като индустрията често заменя този компонент с Бисфенол S (BPS) или Бисфенол F (BPF), чиито биологични ефекти са почти идентични. Допълнителните пиктограми като чаша и вилица или снежинка указват механична съвместимост, но не променят фундаменталните свойства на самия полимер.
Решението за безопасността на пластмасовите опаковки не се крие в маркетинговите обещания, а в стриктното спазване на температурните и химическите лимити на всеки отделен код.
