Парадоксът на 20-сантиметровите следи и геометричното разтягане
Основната храна за легендите са белезите с размери на чиния, откривани по кожата на уловените китове. Тъй като най-големите официално регистрирани смукалки на калмари са с диаметър малко под 5 сантиметра, някои изследователи от миналото бързо заключиха, че в бездната трябва да съществуват екземпляри с дължина 30 или 40 метра.
Истината се оказва въпрос на просто разтягане на тъканите. Кашалотите атакуват главоноги още в младежка възраст, когато тежат едва 10-15 тона. Нараняването, нанесено върху младата кожа на малкото животно, се бележи трайно. С течение на десетилетията, докато китът расте и увеличава общата си повърхностна площ трикратно или четирикратно, белегът се разширява пропорционално заедно с епидермиса. По този начин стандартен белег от 3-сантиметрова смукалка с времето се превръща в гигантски 20-сантиметров кръг. Анализът на съединителната тъкан в тези белези не показва нито дълбока некроза, нито анафилактичен шок от токсини; това са просто повърхностни следи от механично триене.
Дори хипотетично калмарът да успее да се обвие около муцуната на кита, дихателният отвор на Physeter macrocephalus е разположен асиметрично в предната горна част на главата и се затваря с изключително мощен мускулен клапан. Мекотелото просто няма твърда скелетна структура, за да окаже реален натиск. Целият процес на сблъсъка трае броени минути и завършва с поглъщането на калмара цял, за което свидетелстват стотиците хиляди хитинови човки, откривани постоянно в стомасите на уловени китове.
Всички хипотези за смъртоносни заплитания остават непотвърдени от конкретни теренни доказателства. Океанът не пази спомени за нечии илюзии, а само твърд слой мас и ехолокационна матрица, в която гигантският калмар никога не е бил гладиатор, а просто висококалорична провизия.
