Изгубеното културно наследство на животинския свят
Да предположим за момент, че техническите пречки бъдат преодолени. Всички задвижващи предавки сработват, клетките се делят правилно, южните носорози износват здрави малки, а CRISPR не създава непредвидени генетични чудовища. Ражда се първото малко от северния подвид. И тук се изправяме пред най-голямата пробойна в цялата концепция за биотехнологичното спасяване: социалното учене и екологичната ниша.
Носорозите не са празни биологични съдове, задвижвани единствено от своя ДНК код. Те са бозайници с комплексно социално поведение, което не е форматирано в двойната спирала на ДНК. Наджин и Фату, макар и стари и неспособни да износят бременност, са последните носители на индивидуалната поведенческа памет на своя подвид – от това кои растения да пасат, през социалните сигнали в саваната, до маршрутите и навиците, специфични за техния излаз в Централна Африка. Малко, родено от майка от южния подвид и отгледано в заграждение или чужда екосистема, ще се държи като южен бял носорог. То няма да притежава поведенческия спектър на северния подвид. Ние няма да върнем изчезналото животно в неговата пълнота, а ще произведем негово морфологично копие, лишено от автентичната му социална матрица.
Освен това, суровият фактологичен анализ на терена в Централна Африка покъртително показва защо северният бял носорог изчезна на първо място. Той не бе заличен от липсата на стволови клетки или от лоша генетика, а от тоталния срив на сигурността, бракониерството, задвижвано от търговията с рогове в Азия, и унищожаването на естествения му хабитат в страни като Демократична република Конго, Южен Судан и Централноафриканската република. Докато тези територии остават политически нестабилни и под контрола на въоръжени групировки, пускането на лабораторно отгледани животни, чиято цена за бройка надхвърля милиони долари, е нищо повече от скъпоструваща илюзия.
Биобанката Frozen Zoo® в Сан Диего и проектът за картографиране на генома наистина представляват върховни постижения на човешката интелигентност и лабораторната медицина. Те ни дават инструменти, за които преди три десетилетия дори не сме дръзвали да мислим. Но бъркането на лабораторния успешен експеримент с пълноценното възстановяване на един вид е проява на научна арогантност. Северният бял носорог е на ръба на отgrundа не защото генетиката му е била дефектна, а защото хората унищожиха физическото му присъствие на земята. Лабораторията може да съхрани молекуларния ковчег на вида, но тя не може да изгради отново изгубената савана.
