Архивно гробище и статистика на невъзможното
Статистически поглед върху въпроса разкрива една проста истина: нужният брой успешни прекосявания за период от 10 милиона години е точно... едно. Или максимум две. Всичко останало са милиони неуспешни опити, завършили с удавяне, дехидратация или изяждане от морска фауна. Това е класическо проявление на еволюционния принцип на "котешкия скок" през географски бариери.
Не бива да забравяме, щом разглеждаме прекосяването на океански бариери от бозайници, че абсолютно същият механизъм обяснява и пристигането на гризачите от групата Caviomorpha (предците на днешните капибари и чинчили) в Южна Америка практически по същото време. Фактите от палеогеографските разкопки показва, че плаващите салове не са били изолиран инцидент, а редовен, макар и с ниска честота на успех, транспортен канал за Западна Африка.
В крайна сметка научният скептицизъм изисква да си признаем: теориите за подобни събития винаги носят доза вероятностен риск, но алтернативите (като континентално сближаване в Олигоцена) противоречат директно на геофизичните измервания и магнитостратиграфията. Суровата реалност на фосилния рекорд остава непроменена – малки същества са стъпили на континент, където не е трябвало да ги има, превръщайки се в основа на цяло разклонение от видове, които днес приемаме за даденост в Амазония.
