Геоложката цена на биоразнообразието
За да се разбере защо Mgueolia almamater съществува тъкмо на остров Уруп, трябва да се огледа самата основа на Курилската дъга. Това е зона на активен субдукционен процес, където Тихоокеанската плоча се подпъхва под Охотската. Резултатът е постоянна сеизмична активност, изливане на магма, излизане на минерализирани флуиди и изключително разчупен дънна релеф. Вулканичните туфи и базалти осигуряват твърд субстрат, върху който хидроидните полипи – основната храна на тези мекотели – образуват гъсти подводни "гори".
За разлика от тропическите коралови рифове, където светлината и стабилната температура позволяват висока биомаса и лесна за наблюдение видова разнообразна среда, тук животът е оптимизиран за оцеляване в условия на енергиен дефицит. Морето е мътно, наситено с органичен детрит и минерални суспензии, донесени от дълбочинните течения. В тази интелектуална мъгла от оскъдни данни учените са принудени да сглобяват пъзела на еволюцията парче по парче.
Всяко подобно откритие поставя под въпрос монопола на клишетата за "напълно проучения свят". Курилските води си остават бяло петно не поради липса на интерес, а поради чистата цена на операциите на терен. За да се изпрати един изследователски кораб в района за един месец, са необходими огромни ресурси – гориво, амортизация на оборудване, застраховки и заплати на висококвалифициран екипаж. Когато от тази инвестиция произлязат само три малки мекотели, лаикът би попитал дали цената си струва. Но за таксономията и биогеографията тези 30 милиметра плът са фундаментален документ. Те показват, че биохимичните стратегии за използване на чужди клети (клептокниди) са се развивали по уникални пътища в субарктическите ширини.
Анализът на радулата на Mgueolia almamater продължава и в момента. Използват се методи на микрокомпютърна томография, за да се разбере точно какъв вектор на сила упражняват зъбците при заграбване на хидроидната тъкан. Първоначалните наблюдения показват, че хитиновата структура е значително по-устойчива на износване от тази при сродните европейски или северноамерикански видове. Това насочва към хипотезата, че урупската популация се храни с преобладаващо твърди, силно калцифицирани видове хидроиди, което е пряко последица от минералния състав на водата около вулканичните отдушници.
Историята на систематиката познава десетки случаи, когато подобни детайли по-късно са ставали основа за биотехнологични разработки – от ензими, работещи при ниски температури, до нови принципи в синтеза на устойчиви материали. Но на този етап всякакви подобни обещания биха били спекулация. Реалността е проста: открит е нов морски организаъм, чието съществуване е доказано чрез точни координати, генетични последователности и детайлни анатомични рисунки. Дали това е единствената изолирана популация край Уруп, или видът разпростира ареала си и към съседните острова Итуруп и Simushir, може да се потвърди единствено чрез бъдещи експедиции. А те, както винаги, зависят от бюджета, метеорологичните прозорци и наличната корабна инфраструктура.
