Удобните съкращения в науката
Локалното запазване на енергията-импулс остава напълно валидно и критично важно за микрофизиката и инженерството. В достатъчно малък участък от пространство-времето законите запазват познатата си форма. Опасността възниква тогава, когато ограниченото правило се издигне в абсолютен метафизичен принцип. Опитите да се изчисли единично число, представляващо "общата енергия на Вселената", се сблъскват с липсата на математическа дефиниция в рамките на векторното смятане върху изкривени пространства.
Подобна съдба имат и редица други опростени формулировки, вградени в началното образование. Твърдението, че светлината винаги се движи по права линия, отпада при наличието на гравитационни лещи, където масивни струпания от материя изкривяват геодезичните линии. Представата за вакуума като празно пространство се разпада пред квантовата теория на полето, където той притежава динамична структура и нулеви колебания. Дори схващането за универсалното протичане на времето бе отхвърлено още от експерименталното потвърждаване на релативистичното забавяне на часовниците в гравитационни полета.
Училищната физика не си служи с съзнателна дезинформация, а с методологически съкращения. Те позволяват сглобяването на работещи инженерни решения, изчисляването на орбити и проектирането на топлинни машини, без да се налага преминаване през апарата на Римановата геометрия. Проблемът е, че тези опростявания изграждат фалшиво усещане за пълнота. Когато се премахнат лабораторните ограничения, физическата реалност отказва да се съобразява с кратките изречения от учебниците.
