Зеленият цвят пък въобще не е свързан с химически състав, а представлява радиационен белег. Когато готов безцветен диамант прекарва милиони години в близост до подземни скали, съдържащи уран или торий, алфа и бета частиците физически избиват въглеродните атоми от техните позиции в решетката. Получават се така наречените празнини или кухини. Тези структурни дупки променят абсорбцията на светлината и придават зелен оттенък, който често е само повърхностен слой. При шлифоването му камъкът може отново да стане безцветен, което прави запазването на естествения зелен цвят изключително рядко събитие.
Най-голямото изкушение за геолозите обаче са розовите и червените кристали, при които напълно липсват химически примеси. Тук спектрометрията показва чист въглерод. Цветът е резултат от пластична деформация – процес, при който под брутален тектоничен натиск равнините на кристалната решетка се изместват една спрямо друга. Светлината, преминавайки през тези смачкани атомни слоеве, се пречупва под различен ъгъл. Ако натискът е бил прекалено слаб, камъкът остава безцветен; ако е бил прекалено силен, кристалът става кафяв и губи търговска стойност. Изключително тесният прозорец от налягане, необходим за получаването на наситено червено – като при известния екземпляр Winston Red – обяснява защо подобни камъни са практически единични находки в цялата история на минното дело.
Изследването на розов диамантен материал от мината Аргайл в Западна Австралия показа, че тези структурни деформации не са хаотични. Те съвпадат точно с геодинамичните сътресения при сблъсъка на континенталните плочи и разпадането на суперконтинента Нуна преди около 1,3 милиарда години. В този смисъл вътрешните дефекти на кристала функционират като сейсмограф за процеси, за които нямаме запазени скални проби на повърхността. Експертите, които анализират структурата на Winston Red и го свързват с древните формирания във Венецуела или Бразилия, всъщност не оценяват бижутерийна стойност, а разчитат физически запис за разкъсването на земната кора.
Зад цялата митология на скъпоценните камъни стои суровата логика на тектониката и физикохимията. Цветният диамант е дефект, грешка в матрицата, оцеляла при физически възможния минимум от вероятности. Всеки такъв кристал е доказателство за колосалните ресурси, налягания и температурни кризи, през които е минала планетата, преди да изхвърли парче замърсен или смачкан въглерод на повърхността. Всичко останало са просто търговски надценки и суета.
Предишни геоложки проучвания на кимберлитовите магмени системи разкриват как точно сблъсъкът на континенталните плочи транспортира дълбочинните минерали. Подобни анализи на радиоактивните изотопи в древните кратони потвърждават тези модели.
