За да може обаче това разпръснато метеоритно злато да стигне до концентрация, подходяща за копаене, е била нужна геоложка хидротермална месомелачка. Първо вулканите топят мантията и изкарват златото по-близо до повърхността, заключено в серни съединения. След това се намесва прегрятата подземна вода. При земетресения в скалите се отварят микропукнатини, налягането спада, киселинността на разтворите се променя и златото започва да се утаява по стените на пукнатините.
Най-големите късове обикновено се намират в кварцови жили, а механизмът тук е чиста физика. Кварцът е пьезоелектрик – когато земетресенията свиват и деформират кристалите, те генерират електрически заряд. Златото, като отличен проводник, привлича нови и нови наночастици от преминаващите хидротермални разтвори, превръщайки се в естествен електрод. В лабораторни условия, при подлагане на кварц на вибрации с честотата на земните трусове в златосъдържащ разтвор, златното покритие върху кристалите се образува буквално за един час.
Най-голямата златна аномалия в историята на планетата – басейнът Уитватерсранд в Южна Африка, дал над 40% от цялото добито злато на Земята – е продукт на напълно изчезнали атмосферични условия. Преди 3 милиарда години на Земята е липсвал свободен кислород, а вулканите са бълвали серни газове. Киселинните дъждове са измивали златото от планините, но то не се е движило като твърди зрънца, а разтворено в сложни серни комплекси. На дъното на тогавашните плитки езера са живели килими от древни бактерии. Тези бактериални филми са улавяли златото от водата и са го утаявали химически. Днешните метаморфизирани въглеродни слоеве в Уитватерсранд съдържат до 1 процент чисто злато. Тази "рецепта" е невъзможно да се повтори днес: съвременният кислород в атмосферата веднага разгражда тези серни връзки и златото просто не може да се транспортира по този начин от реките.
В същото време планетата продължава бавно да връща онова, което е скрила в началото. В базалтовите лави на Хаваите наскоро бяха открити следи от рутений – друг сидерофилен метал. Изотопният му подпис съвпада с очаквания за земното ядро, а не за мантията. Това означава, че от границата между ядрото и мантията, на 3000 километра дълбочина, се издигат гигантски горещи дълбочинни плюмове, които пренасят първичен материал към повърхността. Процентът на този материал в хавайската лава е под 0,3%, което го прави абсолютно неизползваем за промишлен добив, но самият факт е показателен. Дълбокият затвор на планетата има пробойни, през които металът от първичната желязна катастрофа бавно се промъква обратно нагоре.
