На Венера, въпреки че има плътна атмосфера от въглероден диоксид с налягане над 90 атмосфери, повърхностната ерозия на практика е нулева. При температура от близо 460 градуса по Целзий и липса на денонощни амплитуди в ниските слоеве, атмосферата край повърхността се държи като суперкритичен флуид без съществени ветрове. Скалите там не се ронят, не се пренасят от реки и не образуват утаечни басейни. Дори ако под някоя тесера се е образувал гранитен плутон в резултат на издигащ се горещ мантиен шлейф, той никога няма да излезе на повърхността, защото няма какво да отмие и изреже стотиците метри базалтов покров над него.
Подобна е ситуацията и на Марс. Там наистина виждаме следи от древни речни корита, датирани отпреди повече от 3.7 милиарда години, но мащабът и продължителността на марсианската ерозия бяха твърде скромни. Атмосферата се е разсеяла бързо, тектониката на плочите така и не е задействала своя глобален конвейер, а повърхността е замръзнала в състояние, което съхранява кратери отпреди четири милиарда години. Без непрекъснат транспорт на седименти, марсианската кора си остана основно базалтова.
Можем да приемем и алтернативната хипотеза, при която първите земни кратони са се образували чрез сблъсък и огъване на базалтови слоеве без участието на речни утайки. Дори при този сценарий, крайната архитектура на планетата изисква движеща сила, която да поддържа процеса. Повече за механизма на пренос на плътност и рециклирането на скалната маса може да научите в анализите за дълбочинната динамика на земната мантия и образуването на континенталните плочи. Резултатът винаги ни връща към една и съща физическа реалност: за създаването на гранитна кора е необходима затворена система между дълбоката вътрешна динамика на планетата и активната повърхностна среда.
Без течаща вода, която да разрушава скалите, и без тектоника, която да вкарва преработения материал обратно в пламенната пещ на мантията, гранитът си остава невъзможен продукт. Всички налични данни от последните четири десетилетия космически изследвания показваха, че останалите планети от земен тип просто са спрели на по-ранен етап от геоложката си еволюция. Те са замръзнали или са се прегряли в своя базалтов стадий, оставяйки Земята като единствения познат лабораторен екземпляр, където скалите, водата и времето са успели да изградят трайни континенти.
