/Поглед.инфо/ Книга - събитие

Награда "Жан Моне" - Европейски роман на годината.

Съдбата на писателя като ребус

За новия роман на Матей Вишниек

Бих казал, че преводачът Огнян Стамболиев е пристрастен почитател на световноизвестния румънско- френски драматург и белетрист Матей Вишниек / род. 1956/. Досега е превел няколко десетки негови пиеси, сборник стихове и четири романа. Пристрастието му показва определен естетически критерий за измеренията в днешната световна литература. Открива ги категорично в творчеството на дисидента и враг на режима на диктатора Чаушеску, Матей Вишниек, признат от световната критика като „новия Йонеско”. Допадат му стила, идеите и начина на пресътворяване на проблемите на света от този забележителен автор и затова всяка негова нова книга той бърза да представи на нашия читател. При на това на един богат, гъвкав и изразителен български език, достоен за този голям майстор на словото.

Най- новият превод от тази поредица е на „Търговецът на начала на романи“, книга, удостоена с Голямата награда за Европейски роман на името на Жан Моне през 2016 г. . Високата оценка световна показва, че Матей Вишниек попада в най- точния и актуален път на писането на художествена проза, показва че с идеите си в него е оформил многостранна картина на личността на писателя в съвременния свят.

Бих искал да подчертая, че това не е роман за приятно четене, за удоволствие, а четиво,изискващо, както интелектуално напрежение, така и определена литературна подготовка, с която да се разчетат множеството метафорични знаци в това особено повествование. Романът е всъщност един наратив от фрагменти. Обединени в своята сюжетна, но определено нелинеарна, последователност, те образуват голямата метафора, тук с подчертано символен характер. Всъщност, Матей Вишниек още в „Планираният хаос“ доказа, че умее да изгражда крупни метафори на света в произведенията си. В този роман това беше съвременното обществото, метафорично пресъздадено като взрив на консуматорска и информативно- медийна технологична енергия.

В „Търговецът на начала на романи“ голямата метафора е животът на писателя като симбиоза на лично-творческа, но и на социална реализация. Матей Вишниек проследява натрупването на различни житейски епизоди при писането на един млад писател на нов роман. И вече началната фраза на този роман се явява онзи взрив на енергия от мисли и чувства, който дава камертона на потичането на мислите и емоциите на автора в следващите редове на творбата. Намирането на първата фраза е сякаш онази панацея, след която творбата се пише почти сама. Ненапразно в романа си Вишниек цитира началата на различни знаменити световни романи на големи писатели, на които именно се помни тази първа начална фраза.

В творбата става дума за една агенция в Париж, която се занимава с това да подпомогне писателите в намиране на тази първа фраза. Но в крайна сметка това се явява не технологичен способ. Самият герой в протежението на романа ни дава чрез формата на фрагмента различните свои преживявания в любовта (мадмоазел Ри), в семейството си (присъствието на брата Виктор), във сложните му отношение с писателите от тоталитарна Румъния, и най-после взаимоотношенията му със студенината и отчуждеността на компютъра като своеобразен инструмент, който хладно и бездушно отбелязва всички преживявания на писателя. В това животооописание се вплитат и ескизи от съвсем други сюжети, в които се разкрива самотата и отчуждеността на индивида. Тези странични фрагменти напомнят атмосферата на творбата на Франц Кафка „Процесът“. Така романът на Вишниек става интелектуален ребус, в който читателят чрез силата на абстрактно- философското си мислене трябва да сглоби голямата метафора на творческата мисъл на автора- герой. Получава се така, че творбата се пише в съзнанието на писателя чрез докосването до различните рани, нанесени му от днешният свят. Накрая младият писател, все пак, намира и написва така мечтаната първа, начална фраза. Тя се явява на белия лист след дълго натрупваните и разказани в различна форма (проза, стихове, абсурд) различни житейски знаци в съзнанието на писателя. Авторът чрез фрагмента ги поднася в тяхната съвсем кондензирана форма. Катарзисът на читателя настъпва именно след изричането на тази намерена първа фраза, защото заедно с Вишниек е извървял житейската голгота на пътя на един писател към написването на голямото произведение.

Романът на дисидента Матей Вишниек носи всички белези на постмодерната проза, отличаваща се с фрагментарност в изграждане на наратива ; със заличаване структурата на традиционния сюжет; с хладна, някак рационално- отчуждена, дисекция на вътрешния свят на героя, който се лута в съвременния свят между бездушието на модерни технологии и, уви, твърде помръкналите нравствени ценности. Изградения ребус в този роман в крайна сметка ражда и мъчителният път на твореца в раждането на една творба. В нея именно първата фраза се явява изригването, подтика, началото на стихията на раждането на света на творбата. А то е всъщност спонтанният вик от прекомерно натрупаните рани в душата на писателя от сложните проблеми на света, в който живеем. И постмодерния роман се явява неговата най-точна форма за изразяване. Един крайно интересен роман, който не се чете на един дъх, а на бавни глътки, защото всеки фрагмент все повече ни отвежда в глъбините на една сложна душевност. Една забележителна книга на един, без съмнение, забележителен белетрист и драматург, отличена по достойнство с тази престижна европейска награда.

П.П. Радостно е, че редица наши театри, начело с Народния театър се обърнаха към неговата силна и оригинална драматургия и започнаха да го поставят на своите сцени.

Крум Гергицов

ТЪРГОВЕЦЪТ НА НАЧАЛА НА РОМАНИ

Награда „Европейски роман на годината – Жан Моне”

Писането?! Всеки от нас вярва, че може да пише, а мнозина, че биха станали дори и писатели, защото да пишеш е сигурно по- лесно, отколкото да композираш музика, нали?! Затова и в днес у нас графоманските опуси текат като пълноводни реки към издателства и редакции, а също и към Интернет. И ако преди имаше цензура и планирано книгоиздаване, днес хаосът е направо неукротим. Наистина, неукротима е решимостта на начинаещите автори. Всеки от тях вярва, че би сътворил неповторим комерсиален бестселър, достоен за филмиране в Холивуд или интелектуален хит, заслужаващ „Нобел”, с който да изгрее като нова звезда на небосклона на голямата литература.

Тази книга, „Търговецът на начала на романи”, на световно известният румънско- френски писател и драматург, дисидентът Матей Вишниек / род.1956/, със странното и непривично заглавие „Търговецът на начала на романи”, е доказателство за това, че проблемите на румънските и българските писатели са твърде близки. Не само във финансов аспект. И може би най- болният от тях е, че се чувстват недостатъчно оценени и признати в световен план. Главно заради локалността на сюжетите и идейните послания в техните творби. Но нали съседна Румъния даде на света поне трима велики творци: „потайния и циничен моралист” Емил Мишел Чоран, „духовния археолог, самотния скитник сред митове и легенди” Мирча Елиаде и „бащата на Театъра на Абсурда” Йожен Йонеско. Освен тях, ще добавим още неколцина, вече познати и ценени и у нас: поетите Никита Станеску, Марин Сореску и Ана Бландиана, прозаикът Мирча Картареску и още редица първостепенни творци, и, разбира се, автора на тази книга, вече представен, освен със своята оригинална поезия и силната си, световно призната драматургия, така и с трите си оригинални романа: „Паника в Париж, Града на светлините”, „Господин К. на свобода”, Планираният хаос”.

Но ако се върнем към темата за днешните начинаещи писатели, ще се натъкнем на един от множеството проблеми, висящи като дамоклиев меч над тях: да, структурата на романа до голяма степен е свързана с жанра на даденото произведение. И ако постепенното, плавно повествование се приема лесно от всички, то всяка по- различна, нелинейна структура предизвиква логичния въпрос:” Защо ли този автор е избрал подобен усложнен и дори претенциозен маниер, а не простотата?”. „Търговецът на начала на романи” / изд. „Гея Либрис”, София / е написан в маниера на язвителната, гротескната проза, стигаща до границата на делириума. И ако трябва да определим композицията му, определено може да кажем, че е „съшит” от поредица откровено нелепи епизоди или по- точно гегове. Те трудно могат да се преразкажат, да се разгледат поотделно, или да се разделят на части, но обединени в този странен текст, създават ефекта на „размиването” на границата между трагичното и комичното. Да, Матей Вишниек не е визионер, нито мечтател, а трезв и ироничен наблюдател на хода на събитията, при това склонен да приема живота като театър и игра. Такъв е и в драматургията си. Вече световно призната от Чили до Токио. Да представя суровата действителност иронично и на моменти по един странен, неочакван, направо шокиращ начин...

Първата фраза на този необичаен роман съдържа в себе си цялата бъдеща книга, нейния сюжет, нейната скрита енергия. За да напише един наистина гениален роман, авторът би трябвало предварително да получи такава начална фраза от специалистите от една стара литературна агенция, със седалище в стария център на Париж, занимаваща се с изучаването и продажбата на начала на романи. А от услугите на тази странна и тайнствена / недостъпна за всекиго!/ организация в своето време са се ползвали велики писатели като: Джеймс Джойс, Хърбърт Уелс, Хемингуей, Камю, Кафка, Томас Ман...

И тук Матей Вишниек ни разкрива тайната – какво да сторим, за да получим прословутата, мечтаната от всички пишещи, Нобелова награда? Просто да потърсим тази агенция, продаваща вече близо триста години първи, начални фрази на романи, които са ключът към написването им, които дават начален тласък и път на бъдещото повествование.

Първото изречение на романа трябва да съдържа нещо от енергията на този неконтролиран вик, откриващ пътя на лавината...Трябва да е като искра, предхождаща мощна верижна реакция...Така че не бива да има невинност особено в първото изречение. То съдържа в себе си, като в зародиш цялата история, целия конфликт. Да, първата фраза е ембрион, препълнен от бъдещи възможности, като успешен сперматозоид, ако ми позволите това сравнение...Ха, ха...

Така започва книгата на Вишниек с главен герой, един, изпълнен с надежда за успех млад литератор, потърсил тази литературна агенция. По време на разказа си Вишниек анализира и систематизира първите фрази на някои велики романи като:„Днес умря мама, а може би беше вчера... /Албер Камю „Чужденецът”/

Или:„Някой явно бе наклеветил Йозеф К, който не беше направил нищо лошо, но попадна в ареста.” / Франц Кафка „Процесът”/.

В заключение, като преводач на романа на Вишниек със странното заглавие „Търговецът на начала на романи”, който, неслучайно бе отличен с голямата награда за Европейски роман на 2016 във Франция, е един странен конгломерат от интересни идеи, множество странни и неочаквани сюжети и интересни, дълбоко оригинални мисли. И макар основната му идея е да представи „края на епохата на романа като индивидуално творение”, което е на път да се изчерпи, идея вече не нова, тя, все пак е решена твърде оригинално, впечатляващо...

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ