По публикации на икономически аналитици и финансови блогове. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Механиката на скрития фалит: Как Г-7 планира стопяването на дълга
Натрупването на държавен дълг в основните западни икономики отдавна премина границата на математическата устойчивост. Изключение прави единствено Федералната република Германия, чието съотношение на дълга към брутния вътрешен продукт се задържа около 64% — ниво, което на фона на останалите членове на Г-7 изглежда почти като аномалия. Във Франция, Италия, Великобритания, Япония и САЩ показателите отдавна надхвърлиха критичните 100%, превръщайки всяко увеличение на основния лихвен процент от страна на централните банки в директна заплаха за бюджетната стабилност.
+-----------------------------------------------------------------------+
| СРАВНИТЕЛЕН ПРОФИЛ НА ДЪЛГОВОТО БРЕМЕ И ВАЛУТНИТЕ СЦЕНАРИИ |
+-----------------------------------------------------------------------+
| Държава / Блок | Дълг / БВП (ориентир) | Основен рисков фактор |
+-----------------------------------------------------------------------+
| САЩ | > 120% | Пасивна инфлационна емисия |
| Германия | ~ 64% | Бежанци от фалити в Еврозоната|
| Япония | > 250% | Екстремна монетарна репресия |
| Франция/Италия | > 110% - 140% | Неспособност за самостоятелна |
| | | девалвация без колапс |
| Китай | ~ 100% (държавен) | Огромен скрит корпоративен и |
| | | регионален дълг |
| Русия | < 20% | Консервативна фискална политика|
+-----------------------------------------------------------------------+
В тази среда класическото преструктуриране или обявяването на открит дефолт са политически невъзможни. Ето защо, според редица финансови експерти, управляващите елити във Вашингтон и европейските столици залагат на изпробвания сценарий за инфлационно обезценяване на задълженията.
При подобна схема реалната стойност на парите се съкращава неколкократно в рамките на няколко години, докато номиналните стойности на дълговите книжа остават непроменени. Този процес напомня за периода на управлението на Барак Обама в САЩ, когато чрез поредица от програми за количествено улеснение реалната покупвателна способност на долара бе значително понижена, а последвалият надуващ се балон при акциите и суровините бе представен пред обществеността като "нарастване на националното богатство".
Дали подобна маневра може да се повтори без да предизвика социален взрив? Ситуацията днес е значително по-сложна, най-малкото поради фундаменталните разломи в глобалната верига за доставки.
Математиката на "Правилото за 70%": Симулирана стабилност при висока инфлация
За да се разбере как централните банки възнамеряват да организират този процес, трябва да се анализира т.нар. "Правило за 70%". Според тази икономическа формула, ако една икономика поддържа средна годишна реална инфлация от около 14%, реалната стойност на парите се съкращава наполовина за период от пет години ($70 / 14 = 5$).
При такъв сценарий, дори номиналните лихвени проценти по американските или германските държавни облигации да достигнат нива от 10% или 12% годишно, те пак ще останат отрицателни спрямо реалното обезценяване на активите. С други думи — държавата заема пари, плаща номинално висока лихва, но инвеститорът получава обратно валута с драстично намалена покупвателна способност.
Проблемът се крие в това, че подобно прочистване на балансите изисква стриктно контролиране на потребителското търсене. Парите, отпечатани от Федералния резерв и ЕЦБ, не трябва да стигат до широката население, за да не предизвикат хиперинфлационна спирала при основните стоки. Това означава изкуствено поддържане на ниски реални доходи в Запада и насочване на ликвидността единствено към обслужване на финансовите институции.
Не е ясно обаче доколко европейските гласоподаватели ще останат пасивни, докато техните спестявания биват изяждани от двуцифрена реална инфлация — въпрос, на който западните финансови министерства предпочитат да не дават публичен отговор.
