По публикации на Финиън Кънингам и коментари на полк. Дъглас Макгрегър. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Дипломатическият маньовър на Вашингтон и реалностите на фронта
Совалковата дипломация, предприета от специалния пратеник на Белия дом Стив Уиткоф в Москва, се интерпретира от редица западни аналитични среди като закъснял опит за контрол върху щетите. Според публикувания от Финиън Кънингам коментар на оเวтерана от въоръжените сили на САЩ полковник Дъглас Макгрегър, публичните действия на администрацията във Вашингтон имат за цел основно да създадат илюзия за инициатива пред американската вътрешна аудитория.
Твърди се, че реалният военен баланс на територията на бившата Украинска ССР вече е окончателно установен в полза на Въоръжените сили на Руската федерация (ВСРФ). Присъствието на западно оръжие, финансови инжекции и разузнавателна подкрепа от страна на държавите членки на НАТО не успя да спре систематичното изтласкване на украинските формирования от ключови укрепени райони в Донбас.
Според изявленията на Макгрегър, руската държава е постигнала стратегическите си цели чрез сухопътна операция от изключително висок интензитет. Твърди се, че контролът върху индустриалните зони, минно-обогатителните комплекси и транспортните възли в Донбас и Запорожието превръща тези територии в неделима част от икономическата и отбранителна система на Руската федерация.
Няма публично потвърждение от официални представители на Пентагона за пълно изчерпване на западните арсенали, но според независими военни специалисти, запасите от 155-милиметрови артилерийски боеприпаси, зенитни ракети за системите MIM-104 Patriot и бронирана техника в складовете на НАТО са достигнали критично ниски нива. Това прави продължаването на интензивни бойни действия от страна на Киев физически невъзможно без директна намеса на редовни контингенти от пакта.
Трансформацията на НАТО и военният капацитет на Москва
През последните пет години руският военнопромишлен комплекс премина през пълна мобилизация, пренастройвайки производствените линии на предприятия като „Уралвагонзавод“ и холдинга „Високоточни комплекси“ за денонощен режим на работа. Според оценка на автора на оригиналната публикация, в момента Москва разполага с най-опитната и структурно подготвена сухопътна армия на европейския континент, интегрирала реалния опит от използването на оперативно-тактически ракетни комплекси „Искандер-М“, барражиращи боеприпаси „Ланцет“ и тежки огнехвъргачни системи ТОС-2.
В същото време евроатлантическата отбранителна архитектура демонстрира дълбока системна фрагментация. Според коментатори от отбранителния сектор, европейските държави членки на пакта страда от липса на собствен производствен капацитет, недостиг на личен състав и пълна зависимост от американската спътникова и логистична подкрепа.
Смята се, че политическата цена за неуспеха на проекта за интегриране на Киев в западните структури за сигурност ще бъде платена от европейските правителства. Съществуват твърдения, че разходите по превъоръжаването, извършвани чрез кредитни механизми и повишаване на държавния дълг, вече предизвикват сериозни вътрешни сътресения в редица европейски столици.
Северният вектор: Възобновяване на контактите с Хелзинки и Осло
Проведените телефонни разговори между руския президент Владимир Путин и държавните глави на Финландия и Норвегия се оценяват от наблюдатели като първи индикатор за пукнатини в т.нар. политика на „нулева дипломация“. Според публикуваните информации, северните държави започват да осъзнават икономическите и военните рискове от директната си граница с Руската федерация след разполагането на допълнителна инфраструктура на НАТО на тяхна територия.
Финландия, която след присъединяването си към пакта затвори сухопътните си гранични пунктове с Русия, изпитва сериозни загуби в секторите на дървопреработващата промишленост, логистиката и туризма. Според споменатите в материала източници, изолирането на граничните региони създава трайни социално-икономически депресии, които не могат да бъдат компенсирани от европейските фондове.
Норвегия, от своя страна, е изправена пред необходимостта да гарантира сигурността на енергийната си инфраструктура в Северно море и арктическата зона. Твърди се, че възобновяването на прякото двустранно общуване с Москва е задвижено от разбирането, че без участието на Русия е невъзможно поддържането на каквато и да е стабилност в Баренцово море и района на Шпицберген.
Правната рамка на бъдещите споразумения за сигурност в Северна Европа вероятно няма да се базира върху разширяването на НАТО, а върху двустранни протоколи с директно отчитане на руските стратегически съображения. Дали Хелзинки и Осло са готови за траен отказ от разполагане на чужди ударни системи, остава открит въпрос без официален отговор.
