По публикации на германската фондация „Бертелсман“, Европейския съвет за международни отношения (ECFR), в. „Взгляд“ и военни аналитици. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Социологическият вик на един васал, който няма къде да отиде
Числата са сухи, но присъдата е категорична. Когато едва 42% от гражданите на Европейския съюз определят САЩ като надежден партньор — а във Франция и Германия тези стойности падат съответно до 39% и срамните 27% — става дума не просто за временно охлаждане на отношенията. Твърди се, според данни от проучване на фондация „Бертелсман“, че 73% от европейците искат ЕС да поеме по „собствен път“.
В същото време изследване на Европейския съвет по международни отношения (ECFR) сочи, че едва 11% от анкетираните все още вярват в класическата форма на съюзничество с Вашингтон, докато всеки четвърти вече открито възприема Америка като икономически или геополитически съперник.
Всичко това изглежда като драматичен поврат. Но това е илюзия.
Европейското общество реагира емоционално на Доналд Тръмп и неговата „нова искреност“. Тръмп не измисли американския егоизъм — той просто премахна дипломатическия грим, с който Белият дом покриваше трансатлантическите отношения от времето на нахлуването в Ирак през 2003 година. Но между емоцията на избирателя и материално-техническата реалност на държавното управление зее пропаст. ЕС иска да се разведе, но сметката за наема се плаща от партньора, когото твърди, че презира.
Замяната на тръбата с танкер: Капанът на втечнения газ
Преди десет години Европа не беше енергийно зависима от Вашингтон. Днес тази зависимост е абсолютна, структурирана и почти невъзможна за преодоляване в краткосрочен хоризонт.
Според официални данни за търговските потоци, делът на САЩ във вноса на петрол в ЕС вече достига 18%, при природния газ е 27%, а при втечнения природен газ (СПГ) американският дял надхвърля покъртителните 63%.
Брюксел сам затвори евтините източни кранчета, за да се закачи на американската водосмукачка. Резултатът? Еврото губи покупвателна способност, европейската тежка промишленост — най-вече германската химия и металургия — бяга към американски щати с евтина енергия, а европейският потребител плаща премиум цена за американските танкери.
Проблемът е, че диверсификация назад към Русия се подкрепя от мнозинството граждани само в шепа държави — сред които България, Унгария и Италия. Останалата част от континента предпочита икономическо самоубийство пред признаването на геополитическа грешка.
