Институционалният затвор на Threadneedle Street: 31 тона под ключ
В сградата на Bank of England на улица Threadneedle Street в Лондон се съхраняват точно 31 тона злато с клеймото на Централната банка на Венецуела (BCV). По днешни пазарни оценки тези кюлчета надхвърлят стойността от 4 милиарда щатски долара. На заседание на Министерския съвет вицепрезидентът и специален пратеник Делси Родригес обяви задействането на процедури чрез Външното министерство и Главната прокуратура на страната, с цел търсене на правна отговорност и прехвърляне на активите.
Според изявленията на венецуелското правителство, задържането на метала представлява "незаконно присвояване". От друга страна, британската страна от години поддържа позицията, че не признава администрацията на Николас Мадуро за легитимен представител на държавата, поради което отказва да изпълни разпорежданията за трансфер на златото. Според съдебни наблюдатели, казусът премина през Върховния съд на Обединеното кралство, където юристите се опитаха да балансират между доктрината за "един глас" (когато съдът следва външната политика на Външно министерство) и факта, че фактическата власт в Каракас се упражнява именно от институциите, подчинени на Мадуро.
Въпросът не опира само до политическо противопоставяне, а до конкретен административен механизъм. През 2018 г., когато Каракас за първи път направи опит да изтегли част от златните си кюлчета (тогава около 14 тона), Лондон забави процедурата под претекст за опасения от пране на пари. Впоследствие, с признаването на Хуан Гуайдо от страна на Великобритания през 2019 г., достъпът на BCV до сметките бе напълно блокиран.
Правният лабораторен опит с доктрината "One Voice"
Английското търговско право се опира на строги прецеденти. Когато Централната банка на Венецуела заведе иск в Търговския съд в Лондон през май 2020 г., настоявайки златото да бъде продадено, а средствата преведени директно към Програмата за развитие на ООН (UNDP) за закупуване на медицински консумативи и храна, британските съдии се оказаха пред конституционен казус. Текстът на иска съдържаше детайлни процедури за одит от страна на ООН, с цел да се елиминират съмненията за злоупотреба.
Британското правителство обаче използва формулировката, че признава Гуайдо за "неоспорим президент". Настъпи парадокс – британското Външно министерство дипломатически признаваше един субект без реален контрол върху територията или Централната банка, докато дипломатическата мисия на Венецуела в Лондон продължаваше да издава паспорти и да обработва документи под контрола на Каракас. Според правни анализи, това създаде опасност за статута на Bank of England като неутрален депозитар.
Дали един депозитар има право да задържа активи на чужда централна банка на база политически декларации на местното си външно министерство? По оценка на международни арбитри, казусът подкопава доверието на държавите от глобалния Юг към съхранението на ликвидни резерви в западни юрисдикции. Процесът на репатриране на злато започна постепенно да се забелязва и при други държави, които предпочитат физическия контрол пред депозитарните разписки в кулоарите на Лондонското Сити.
